Мащабната изложба на Васил Иванов (1909 – 1975) от колекцията на Борис Бекяров отбелязва 110-годишнината от рождението на художника, който се превръща в легенда още приживе. В едно време на конформизъм той има значителен принос в утвърждаване на свободата на твореца у нас. Новаторството на неговото творчество е неотделимо от духовните му възгледи. Васил Иванов е ерудит, философ и мистик, последовател на Петър Дънов. Той се занимава с йога, астрология и хиромантия, слави се с дарбата си на ясновидец. Живее в малка дървена барака на дъновиския Изгрев. Води затворен, изолиран, свръхконцентриран в творчеството си живот. Петър Увалиев казва през 1962 по БиБиСи, че Васил Иванов е човекът, който за дълго е единственото лице на модерното българско изкуство на запад.
Изложбата представя над 90 творби на художника в цялото многообразие на неговото творчество. Основен акцент са работите от т. нар. "космически цикъл”, които са се превърнали във "визитната картичка” на Васил Иванов в историята на изобразителното изкуство.
Първата му изложба с "космически” творби през 1964 е забранена директно от ЦК на БКП. Авторът е принуждаван да се отрече от търсенията си. Обвиняван е, че се е превърнал в знаме на "непристойна” група млади хора и че се занимава с прикрити под йогийски упражнения религиозни практики. Въпреки това той успява да продължи активно да работи и да представя проиозведенията си пред ценителите по цял свят. Нюйоркската енциклопедия на изобразителното изкуство посочва Васил Иванов като създател на направлението "космическа графика”.
В експозицията са представени очарователната със своя лиризъм ранна графика и живописта на художника - предимно природни сцени и сюжети. Внушителна мултимедийна инсталация "разказва” живота на Васил Иванов на дъновиския Изгрев, връзката му с Бялото братство и идеите на Учителя. По време на изложбата за първи път ще бъдат прожектирани у нас два авторски филма, посветени на художника. Архивни кадри от откриването на неговата самостоятелна изложба с творби от "космическия цикъл” през 1965 показват срещата на Васил Иванов с космонавта Алексей Леонов, първия човек, излязъл в открития космос. Само месец след като е изпълнил тази своя мисия, Леонов посещава България. Вижда работите на Васил Иванов и възкликва: " Той е бил Там!”
Специалният изложбен дизайн и въздействащата, динамична мултимедия преоформят пространството и превръщат изложбата в неповторимо и запомнящо се изживяване.
Изложбата е съпроводена с луксозен каталог, в които са представени материали, отразяващи основните етапи в творческото развитие и житейския път на този талантлив артист.
С този проект Националната галерия показва отново част от колекцията на Борис Бекяров – след преминалата при огромен интерес от страна на публиката изложба на Боян Райнов през 2015.
Откриване на изложбата е на 14 март, четвъртък, 18.00 часа - Двореца, пл. "Княз Александър І"
Национална художествена галерия
Първата му изложба с "космически” творби през 1964 е забранена директно от ЦК на БКП. Авторът е принуждаван да се отрече от търсенията си. Обвиняван е, че се е превърнал в знаме на "непристойна” група млади хора и че се занимава с прикрити под йогийски упражнения религиозни практики. Въпреки това той успява да продължи активно да работи и да представя проиозведенията си пред ценителите по цял свят. Нюйоркската енциклопедия на изобразителното изкуство посочва Васил Иванов като създател на направлението "космическа графика”.
Националната художествена галерия
Националната художествена галерия
Изложбата е съпроводена с луксозен каталог, в които са представени материали, отразяващи основните етапи в творческото развитие и житейския път на този талантлив артист.
С този проект Националната галерия показва отново част от колекцията на Борис Бекяров – след преминалата при огромен интерес от страна на публиката изложба на Боян Райнов през 2015.
Откриване на изложбата е на 14 март, четвъртък, 18.00 часа - Двореца, пл. "Княз Александър І"