Археолози откриха християнски гроб под основите на „Кръстата казарма” във Видин|DarikNews.bg

13 октомври 2012 08:15

Археолози откриха християнски гробове под основите на „Кръстата казарма” на видинския владетел Осман Пазвантоглу. По време на ремонтни дейности са открити две погребения едно под друго на два метра под основите на сградата, съобщи за БТА археологът от Историческия музей във Видин Оленка Миланова, която е открила находките. Двата гроба са намерени в южното крило на сградата и са един над друг, а между тях има пласт със следи от опожаряване, разказа Миланова. За опожаряването специалистите съдят по наличието на въглени в пръстта.

Уникалността на тази находка - християнски погребения под основите на „Кръстата казарма”, според Миланова е, че се потвърждава тезата, че Осман Пазвантоглу наистина се е отнасял добре към християнското население в региона. Намереното в по-горния слой тяло, по първоначален анализ е било положено в гробница, смята Миланова. В този слой освен скелета са открити и парчета от керамика и византийска монета.

Гробът е залепен до вътрешната стена на „Кръстата казарма” с тънка мазилка от сантиметър и половин и е 210 см дълбочина - на 75 см от ходовото ниво на вътрешното помещение, обясни Оленка Миланова. Тя смята, че вероятно гробът е на млада жена и е от прабългарската епоха, съдейки по вече извадения и почистен череп. За това археолозите съдят по факта, че зъбите са добре запазени, не са изтрити.

Откритите човешки останки ще бъдат изпратени за изследване и точна датировка в НАИМ в София, поясниха специалистите.

Археолозите проучват и южния двор на „Кръстата казарма”, където са намерени керамични фрагменти от римската епоха. Фактите до тук навеждат на мисълта, че „Кръстата казарма” е била мощен център и на средновековния Бдин, коментират те.

„Кръстата казарма” във Видин е двуетажна сграда, построена във формата на равнораменен кръст. Строена е през 1800 г. от отцепилия се от Османската империя видински владетел Осман Пазвантоглу. Проучванията на Оленка Миланова показват, че първоначално сградата е била само с три страни, а впоследствие е построено четвърто крило и така тя е добила формата на кръст. На това място преди това се е намирала градината на Стария сарай (двореца на пашата). Сградата се е използвала за конак от еничарите. След Освобождението служи за съд и казарма на българската войска.

Работата по цялостното укрепване на „Кръстата казарма”, която е паметник на културата от национално значение, започна преди четири месеца. Още тогава бяха открити зидове от по-стара постройка, върху която е „стъпила” сградата във формата на кръст. Ремонтите и възстановителните дейности на „Кръстата казарма” са на стойност 1,5 млн. лева. Средствата са по ОП „Регионално развитие”.

Проектът за ремонт предвижда да бъде извършена цялостна подмяна на отоплителната и вентилационната инсталация и климатизация на сградата, както и подмяна на ВиК инсталацията. Санитарните възли ще бъдат преустроени с цел осигуряване на достъп за инвалиди, ще бъде изградена и специална рампа за тях.