„Достоен финал на един страхотен сезон!"- заключи журито, което се изненадваше все повече с всеки следващ номер по време на големия финал на „И аз го мога". Тримата съдии споделиха, че участниците са израснали много за изминалите три месеца. Също така не скриха, че въпреки професионализма на всички звезди, този сезон има две дами, които се справиха перфектно с всяко от предизвикателствата, и това са Яна Маринова и Симона Пейчева.
Финалната битка беше именно между тях, а Симона грабна голямата награда с по-малко от един процент разлика в зрителския вот. Изненадата на вечерта беше Иван Звездев, който след раздаването на допълнителните точки от участниците и журито се оказа във финалната тройка и зае почетното трето място.
Като последно предизвикателство Симона изпълни номер на кокили, заедно с Петко Димитров. „Едно от най-върховните изпълнения този сезон!"- заключи журито, а Ники Кънчев призна, че е очаквал много, но никога не си е представял толкова грандиозно изпълнение.
Яна Маринова и Жана Брейчева изпълниха блестяща въздушна акробатика, която журито определи като „въздушно обяснение в любов". Останалите номера, които гледахме на финала на предаването, бяха изпълнения в стил „Като две капки вода" - Поли Генова беше Лили Иванова, а Ники Георгиев - Майкъл Джексън. Камен Воденичаров и Иван Звездев танцуваха украинска полка, а Елен Колева и Алфредо Торес се представиха като огнени гаучоси. Нежният представител на журито - Елена Петрова също показа, че го може и изпълни зашеметяваща въздушна акробатика на обръч.
Освен бляскав спектакъл финалът на „И аз го мога" беше и равносметка за десетте звезди. Всеки един сподели какво е научил за себе си по време на 12-те седмици, кое най-много го е затруднило и какви детски мечти е успял да сбъдне. Преди резултатите от вота да бъдат обявени, участниците поздравиха зрителите с колективна хореография и показаха, че освен състезание, шоуто е било и изключително забавление за тях. Победителката Симона Пейчева обеща да кара автомобила си много внималетно и всеки път, когато се качва в него да си припомня времето, прекарано в „И аз го мога".
