Проучване разкрива, че дребните шимпанзета от вида бонобо имат най-дългата памет в животинския свят, съобщава Мейл онлайн.
Бонобо могат да помнят друго бонобо или шимпанзе повече от 25 години, установи екипът на Кристофър Крупение от университета „Джонс Хопкинс“, който е старши автор на изследването.
Бонобото (Pan paniscus), известно още като малко шимпанзе, е вид човекоподобна маймуна, подобна на шимпанзето, но е по-дребно от него. Дължината му е около 60 cm, а теглото може да достигне 45 – 50 kg. Има изпъкнало чело и черно-кафеникава козина. Има черно лице, розови бузи и малки уши.
Изследователите са използвали инфрачервени камери за проследяване на погледа, за да запишат къде гледат маймуните, когато им показват снимки на други бонобо или шимпанзета.
Едната снимка била на непознат представител на вида, а другата - на бонобо или шимпанзе, с което участникът е живял една година или повече в определен момент от живота си. Очите на маймуните са се задържали значително по-дълго върху изображенията на тези, с които са живели преди, което говори за известна степен на разпознаване. Погледът им се спирал също за по-дълго върху маймуните, с които са имали по-положителни взаимоотношения.
В един от случаите бонобо на име Луиза не била виждала сестра си и племенника си повече от 26 години. Когато изследователите ѝ показали техните изображения, очите ѝ се спрели продължително и на двамата.
Шимпанзета могат да лекуват раните си с насекоми (ВИДЕО)
Д-р Лора Люис от Калифорнийския университет в Бъркли обясни: „Тези животни имат силно развита способност да разпознават себеподобни. Не знаем как точно работи тази система на разпознаване, но вече установихме, че продължава с години. Новото изследване ни показва не колко сме различни от човекоподобните маймуни, а колко си приличаме с тях и колко те си приличат с нас“.
Предишни изследвания показаха, че делфините могат да запомнят и разпознават характерните за всеки от тях звуци 20 години. „До този момент това беше най-дълготрайната социална памет, откривана при нечовекоподобни животни“, каза д-р Люис.
Откритията също така подкрепят теорията, че дългосрочната памет при хората, шимпанзетата и бонобо вероятно произхожда от наш общ прародител, живял преди 6-9 милиона години.
Бонобо могат да помнят друго бонобо или шимпанзе повече от 25 години, установи екипът на Кристофър Крупение от университета „Джонс Хопкинс“, който е старши автор на изследването.
Бонобото (Pan paniscus), известно още като малко шимпанзе, е вид човекоподобна маймуна, подобна на шимпанзето, но е по-дребно от него. Дължината му е около 60 cm, а теглото може да достигне 45 – 50 kg. Има изпъкнало чело и черно-кафеникава козина. Има черно лице, розови бузи и малки уши.
Изследователите са използвали инфрачервени камери за проследяване на погледа, за да запишат къде гледат маймуните, когато им показват снимки на други бонобо или шимпанзета.
Едната снимка била на непознат представител на вида, а другата - на бонобо или шимпанзе, с което участникът е живял една година или повече в определен момент от живота си. Очите на маймуните са се задържали значително по-дълго върху изображенията на тези, с които са живели преди, което говори за известна степен на разпознаване. Погледът им се спирал също за по-дълго върху маймуните, с които са имали по-положителни взаимоотношения.
В един от случаите бонобо на име Луиза не била виждала сестра си и племенника си повече от 26 години. Когато изследователите ѝ показали техните изображения, очите ѝ се спрели продължително и на двамата.
Шимпанзета могат да лекуват раните си с насекоми (ВИДЕО)
Д-р Лора Люис от Калифорнийския университет в Бъркли обясни: „Тези животни имат силно развита способност да разпознават себеподобни. Не знаем как точно работи тази система на разпознаване, но вече установихме, че продължава с години. Новото изследване ни показва не колко сме различни от човекоподобните маймуни, а колко си приличаме с тях и колко те си приличат с нас“.
Предишни изследвания показаха, че делфините могат да запомнят и разпознават характерните за всеки от тях звуци 20 години. „До този момент това беше най-дълготрайната социална памет, откривана при нечовекоподобни животни“, каза д-р Люис.
Откритията също така подкрепят теорията, че дългосрочната памет при хората, шимпанзетата и бонобо вероятно произхожда от наш общ прародител, живял преди 6-9 милиона години.
