Случвало ли ви се е да говорите с някого, който нито веднъж не ви поглежда в очите? Вместо да ви гледа в очите, гледа през прозореца или върховете на обувките си.
Очите ни почти винаги показват истинските ни чувства и отношението ни към нещата. Погледът никога не лъже. Да гледаш човек в очите по време на разговор говори за честност, уважение и искреност. Въпреки че всички знаем това неписано правило, на някои хора им е особено трудно да го спазват.
Най-често причините са свързани с някакъв скрит проблем, срамежливи сме, трудно показваме емоции, изпитваме несигурност или страдаме от ниско самочувствие. В такъв случай първо трябва да се справим с вътрешните си неудобства. Едва след това ще оценим предимството на зрителния контакт и колко много може да разберем за събеседника си, само от начина, по който ни гледа.
Хората, които гледат събеседниците си в очите, се възприемат като по-силни, с лидерски позиции, по-естествени и непринудени, по-честни и искрени, по-уверени и дори с повече умения и знания. Това повишава и качеството на комуникацията ви, защото засилва усещането за общуване и близост.
Другата крайност е да се втренчите в събеседника си и да не спирате да го следите с очи.
Трябва да знаем че допустимата продължитеклност на гледане е 3,3 секунди. След това време ситуацията изглежда малко странна.
Това твърдят британски учени след като провели експеримент с близо 500 човека. Участниците трябвало да гледат едно и също видео с жена, вперила поглед в камерата. Когато доброволците започвали да изпитват дискомфорт от зрителния контакт с непознатата, натискали специален бутон. Това при повечето от тях се случвало малко след 3-ата секунда.
Колкото и простичко да изглежда на пръв поглед, осъществяването за зрителен контакт при общуването явно си има особености. Така че следващия път, когато сте на първа среща или на интервю за работа, си спомнете правилото за 3-ите секунди.
