Едно от любимите занимания на децата е именно рисуването. Често родителите приемат това просто като забавление и начин да запълват свободното си време. Истината обаче е, че малчуганите могат да кажат много чрез рисунките си – споделят какво ги радва или тормози, изобразяват чувствата и емоциите си, разкриват своите идеи и преживявания, отношението си към семейството, родителите, приятелите и света.
Thinkstockphotos
Децата започват да рисуват от много малки. Първоначално започват да драскат различни фигури, най-често кръгове. Големината на нарисуваните фигури имат значение тогава, когато детето влезе в начална училищна възраст. Тогава големината на фигурата означава влиянието на човека и неговата значимост в живота на детето.
Ако за детето най-авторитетният член на семейството е бащата, то обикновено го рисува най-голям от всички останали на картината. Според експерти, на тази възраст децата често изобразяват по-големи части от тялото, които представляват някакъв проблем. Например ако родителят го „шамари“, го изобразява с по-големи ръце, ако му се карат – рисува на себе си по-големи уши, а на родителя – голяма, права или нацупена уста. Важно е дали детето рисува под себе си земна повърхност. Наличието на такава означава, че то е здраво стъпило на земята, а ако няма – че се ръководи повече от чувствата и мечтите си.
Thinkstockphotos
Ако детето рисува себе си прекалено малко, обикновено значи, че има ниско самочувствие и е неуверено. Цветовете, които използва, също могат да разкрият по нещо за него. Експертите са категорични, че колкото повече цветове са използвани в една детска рисунка, толкова по-емоционално стабилен и пълноценен е нейният малък автор. По-активните и отворени хлапета обикновено предпочитат ярки и топли цветове, а по-затворените и плахите- студени. Според психотерапевтите, всеки цвят има определено символно значение.
Така например тъмносиньото означава концентрация, внимание, удовлетвореност, зеленото- спокойствие, независимост, упоритост, червеното – сила, хиперактивност, възбудимост, понякога и агресия, жълто – позитивност и оптимизъм, но ако детето е избрало този цвят за единствен за рисунката си, обикновено означава, че е подтиснато.
Виолетовото говори за изобретателност и интуиция, кафявото за мудност и негативност, черното за меланхолия, неудовлетвореност и желание за промяна, а сивото за дистанцираност и склонност към самовглъбяване. Броят използвани цветове също е важен. 5-6 цвята говорят за наличието на емоционален баланс. По-широката цветовата гама означава богат емоционален свят. Ако дете, по-голямо от 3 или 4 години използва само 1-2 цвята, това може да е индикация за негативност или неудовлетвореност.
Специалистите считат, че има няколко често срещани символа в детската рисунка. Много малчугани обичат да рисуват дома си. Къщата се счита за символ на семейството. Особеностите могат да са прозорците, които подсказват за отвореност на детето и контактност, а ако има пушек в комина обикновено говори за разбирателство в семейството.
Thinkstockphotos
Слънцето е символ на майката. Голямото и усмихнато слънце говори, че детето чувства сигурност и подкрепа. Психолозите смятат, че луната символизира пък бащата. Голямата луна обикновено съобщава за силна връзка с родителя.
Дървото показва как детето възприема себе си. Големите корени обикновено говорят за строго възпитание в семейството. Стъблото показва чувствата на детето - ако то е много по-голямо от другите части на дървото, много е вероятно е да означава, че чувствата надделяват над мислите на детето. Ако е крехко значи и малчуганъте лесно раним. Креативните деца рисуват дърветата с големи корони и много клони.
