В 2600-годишна лаборатория за балсамиране учени откриха съставките за направата на мумии: катран, мазнини, дървесни смоли и масла, използвани от древните египтяни за запазване на телата и подготовката им за задгробния живот, съобщава "Вашингтон пост".

Откритията, публикувани в списание „Nature“, показват, че веществата, използвани за направата на египетските мумии - поне в тази лаборатория - са били продукт на забележителна глобална верига за доставки, разчитаща на средиземноморската, африканската и може би дори азиатската търговия за снабдяване със специфични съставки с противогъбични и антибактериални свойства.

Археолози откриха в Перу мумии на деца, вероятно принесени в жертва

"Това е наистина вълнуващо", казва пред "Вашингтон пост" Махмуд Бхагат, биохимик в Националния изследователски център в Кайро и член на изследователския екип. "Ако египтяните са пътували толкова далеч, за да се сдобият с тези специфични природни продукти, от точно тези страни, а не от други страни между тях, това означава, че е било умишлено, не е било просто опит или грешка... Те са знаели за микробиологията."

Шепа наръчници за балсамиране - заедно с химически изследвания на избрани мумии - отдавна са основните "прозорци" към разбирането на мистериозния и сложен 70-дневен процес на изсушаване и консервиране на телата.
 

Показват египетска мумия с увреждания, характерни за днешните хора
Thinkstock/Getty Images

През 2016 г., археолозите откриват подземна работилница за балсамиране, разположена на един хвърлей от известните пирамиди в Саккара, некропола на древната египетска столица Мемфис. На мястото са открити повече от 100 съда, включително глинени чаши и червени купи, някои от които с етикети, обясняващи как съдържанието им е използвано в процеса на мумифициране: "За главата му", "за да бъде миризмата му приятна" или "за защита на черния дроб". С помощта на тези гравирани съдове учените биха могли да извършат химически анализи на останките, за да се опитат да възстановят първоначалното им съдържание. Резултатът е един много специфичен "прозорец" към процеса на мумифициране.

Изследването предоставя богата и завладяваща информация за това как древните египтяни са се снабдявали с материали за балсамиране.

Смята се, че естественият битум, подобно на катран вещество, произхожда от Мъртво море. Страничните продукти от хвойна и кипариси, както и смолата от род цъфтящи растения, наречени пистация, вероятно идват от Средиземноморския регион. Използвали са и смола от елеми - дърво, което расте в тропическите гори в Африка и Азия. Най-интересното е, че учените са открили смола от гума, която идва от семейство дървета, растящи в горите в Индия и Югоизточна Азия.

"Индустрията за балсамиране е била двигател на ранната глобализация, като това е означавало, че наистина е трябвало да се транспортират тези смоли на дълги разстояния - от Югоизточна Азия до Египет", казва съавторът на изследването Филип Стокхамер, археолог от университета "Лудвиг Максимилиан" в Мюнхен.

Древноегипетски мумии на животни хвърлят светлина върху еволюцията на маймунската шарка

Въпреки това Смит заяви, че не е напълно убеден от резултата на смолата, която е открита само в една проба и е единственият компонент, който предполага търговски път до Азия. След хиляди години останките са стари и изветрели, така че химическият анализ може да даде сведения за това какво е имало в съдовете, но не и доказателства. Това оставя място за научен дебат дали остатъкът е химическият пръстов отпечатък на определено растение. Смит отбелязва например, че някои от химическите анализи биха могли да се тълкуват като доказателство, че египтяните са въвели растения, които се срещат в днешна Америка. "Знаем, че не е имало кръстосване между стария и новия свят, така че случаят беше отхвърлен", каза Смит.

Новото изследване оспорва други дългогодишни предположения за Древен Египет. В текстовете "антиу" дълго време е смятана за дума, означаваща "смирна". Пет съда с етикет "антиу" в Саккара обаче всъщност съдържат смес от животинска мазнина и масло или катран от кедър, хвойна и кипарис. По подобен начин се смята, че "сефет" се отнася за свещено масло, докато три съда с този етикет са съдържали животински мазнини, комбинирани с растителни добавки, което подсказва, че може да става въпрос за ароматно масло.
 
БГНЕС