На националния референдум на 27 януари за развитието на ядрената енергетика ще се гласува като на избори.
Подготвяме този референдум съобразно Изборния кодекс, тъй като Законът за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление е твърде оскъден и не съдържа детайлна регламентация, обясни пред репортер на БТА говорителят на ЦИК Бисер Троянов. Според закона ЦИК ще изпълнява функциите на Централна комисия за произвеждане на национален референдум.
Избирателните списъци ще бъдат направени от общинските администрации въз основа на актуални данни от регистрите. Ще се гласува с бяла бюлетина, на която ще бъде изписан въпросът: "Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?". Ще има две полета за отговор - "да" и "не", като ще трябва с химикал, пишещ със син цвят, да се зачеркне съответният отговор.
На референдума ще се гласува в избирателни секции, като преброяването на бюлетините и провеждането на изборния ден ще бъдат организирани от секционните избирателни комисии. Правилата са сходни с тези, по които се образуват секционните комисии за парламентарни избори. Данните от гласуването ще бъдат отчитани след приключване на деня на референдума. Секционните комисии ще се отчитат, както при парламентарни избори, на районните, а те, обобщавайки данните на територията на областта, ще отчитат подадените бюлетини пред ЦИК.
Ще се организират и секции в чужбина, които обаче ще бъдат само в посолствата и в консулствата, поясни Бисер Троянов. Той допълни, че предстои скоро ЦИК да регламентира с решение начина, по който българските граждани, живеещи в чужбина, ще могат да заявят желанието си за разкриване на секция и за упражняване на правото си на вот. Вероятно отново ще бъде запазено изискването за поне 20 подадени в срок заявления, предположи Троянов и подчерта, че е недопустимо да се мисли, че във всяко българско посолство и консулство ще бъде организирана задължително секция.
Законът е визирал висок праг за легитимност на бъдещия национален референдум - активността трябва да е поне колкото на предишните парламентарни избори, тоест до урните да отидат поне 4 345 500 души, припомни Троянов. Освен това, за да е положителен отговорът от референдума, трябва с "да" да са гласували най-малко 50 плюс един от участвалите в гласуването. Законът визира не брой подадени действителни бюлетини, а граждани, които са участвали в последните избори за Народно събрание, тоест са се явили и са се подписали в избирателните списъци, уточни Троянов.
В допитването може да участва всеки, който е придобил и има българско гражданство към датата на обнародване на указа на президента за насрочване на референдума, и има постоянен адрес на територията на страната. Ако е загубил българското гражданство по-рано, не може да участва в референдума, предупреди Троянов. Гражданите на ЕС, които постоянно пребивават на територията на България, не могат да участват в допитването, защото нямат българско гражданство.
Да гласуват на референдума ще могат всички, които са навършили 18 години, не са поставени под запрещение и не изтърпяват ефективно наказание "лишаване от свобода".
Забраните, които са валидни за изборен ден, ще важат и за референдума, каза Троянов. Такова е например ограничението да не се оповестяват данни от социологически проучвания в деня за размисъл - 26 януари, и в самия ден за допитването. Не е допустимо и да бъде водена кампания "за" и "против" по въпроса за референдум в деня за размисъл и в самия ден на вота.
Информационно-разяснителната кампания е 30 дни преди допитването, както е и при избори.
Преброяването на гласовете и обобщаването на данните ще бъде извършено от фирма преброител, като всички правила за изборен ден ще важат и в този случай, уточни Бисер Троянов. ЦИК ще подготви задание за фирмата-преброител и ще се проведе конкурс.
Троянов прогнозира, че тъй като въпросът е само един, допитването не би трябвало да затрудни както хората, така и секционните комисии при отчитането на гласовете. Затова вероятно ще е необходимо по-малко време за преброяването на бюлетините и отчитането им.
Националният референдум за развитието на ядрената енергетика е първият след демократичните промени през 1989 г. Преди това национални допитвания е имало през 1922 г. (за наказване на виновниците, довели България до първата и втората национална катастрофа), през 1946 г., когато е променена формата на държавно управление в Царство България, и през 1971 г. - за нова конституция.
