Министерство на външните работи
ИЗЯВЛЕНИЕ ДО МЕДИИТЕ ОТ Г-Н ФЕИМ ЧАУШЕВ, ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ През последните две седмици се проведе кампания за дискредитирането ми в професионално и лично отношение, бяха изписани много неща и бяха отправени различни обвинения. С настоящето изявление моето желание е да изложа позицията си и аргументите си по отправените обвинения. 1. По отношение на моето име: Роден съм с името ФЕИМ ЮСЕИНОВ ЧАУШЕВ. По време на Възродителния процес то беше принудително променено на ПЕТЪР ЮРИЕВ ЧАУШЕВ. Тогава баща ми не издържа на унижението и политическата дискриминация и сложи край на живота си. Сега аз преживявам тази трагедия отново. Само че аз сега съм актуалният. Тъй като чл. 19 а) от Закона за гражданската регистрация дава право на българските граждани на които принудително са променени имената по свое желание да възстановят предишните си имена. Този член от закона е нов от 2001 г. и аз се възползвах веднага, като упълномощих адвокатите си да заведат съответната процедура, предоставих им всички документи, включително акта за раждане където фигурирам като Феим Юсеинов Чаушев, както и данни за родителите ми. Вследствие на тази молба е било образувано гражданско дело номер 140/2001 г. по описа на Районен съд-Пещера. По въпросното дело е постановено Решение номер 152/05.04.2001 г., с което е уважен искът и е допусната промяна на собственото име от Петър на Феим и на бащиното ми име от Юриев на Юсеинов. Не можах да се възползвам от това решение по семейни причини, тъй като бях в Германия и пропуснах 30-дневния срок, за да бъдат отразени промените в личната ми карта. Изхождайки от факта, че притежавам Удостоверение за идентичност на лице с различни имена, издадено от Община "Младост", ясно е че ПЕТЪР ЮРИЕВ ЧАУШЕВ и ФЕИМ ЮСЕИНОВ ЧАУШЕВ са имена на едно и също лице с еднакъв ЕГН. Както се казва, всяко зло за добро, защото през 2006 г. в Районен съд-Пещера е образувано гражданско дело номер 204 по описа на съда от 2006 г. Делото е образувано по искова молба на Районна прокуратура Пещера, по което вече има постановено решение, с което се отменя решението номер 152/05.04.2001 г., тъй като същото е постановено в нарушение на процесуалния закон. Нарушението се изразява в следното - не са призовани по делото, което съм образувал аз, и не са спазени съответните срокове за призоваване ответните страни а именно Община "Крумовград" и Районна прокуратура Пещера. Искам да подчертая, че за тези процедурни нарушения извършени от Районния съд аз не нося и не мога да нося вина, тъй като съгласно принципа на разделение на властите изпълнителната власт няма и не може да има власт над съдебната. След извършена в тази връзка проверка от моите юристи бе установено, че аз не съм единичен случай и че пещерският Районен съд е извършил стотици такива нарушения, поради което през 2005 г. виновните лица са понесли съответната отговорност. Вследствие на всички тези факти се оказа, че решението, което е постановено, е незаконно и аз трябва да водя ново дело. Беше ми казано от юристи, че мога да си върна името по административен ред. За целта подадох нотариално заверено заявление в Община "Лозенец", където живея. След известно време длъжностното лице по гражданското състояние в Община "Лозенец" ми отговори, че исканото от мен не може да се извърши по административен път, а само по съдебен ред. В настоящия момент адвокатите ми са предприели всички мерки съгласно българското законодателство по повторното стартиране на процедурата за възстановяване на предишните ми имена. Уверен съм, че в най-кратък допустим от закона срок процедурата ще приключи имената ми ще бъдат възстановени. Името - Феим, дадено ми от майка ми, което съм носил до насилствената промяна, ще ми бъде върнато по закон. 2. По отношение на участието ми във фирми: През периода 1997 - 2002 г., когато не съм заемал никакви държавни постове и съм имал единствено качеството си на физическо лице - български гражданин и като всички български граждани съм имал правото свободно да се сдружавам и да участвам в каквито и да е дружества, съгласно предоставените ми права от Върховния закон на Република България - Конституцията, съм участвал в създаването на две фирми. а именно: "Вилфрид Ойлер" ООД, гр. София с 5 процента от размера на дружествените дялове и с 33 процента от размера на дружествените дялове в "АСПО" ООД, гр. София. Фирмата "Вилфрид Ойлер" ООД имаше намерение да изгради складова база около летище София. За целта дружеството закупи недвижим имот от "Софийски имоти" АД. Но впоследствие мажоритарният собственик на дружеството се отказа от проекта и продаде имота на по-ниска от закупената цена. От тогава до настоящия момент то не е извършило никаква търговска дейност. В началото на 2000 г. бе назначен ликвидатор на дружеството, а именно г-н Павел Парушев. С Решение номер 4 от 24.02.2000 г. на СГС, Фирмено отделение, фирмата "Вилфрид Ойлер" ООД е заличена. Решението е вписано в Регистъра за търговските дружества под номер 45021, том 494, стр. 126. Във връзка с участие то ми като съдружник в дружество с ограничена отговорност "АСПО СТАР" ООД ГРАД СОФИЯ, вписано в Търговския регистър на Софийски градски съд, по Фирмено дело номер 5378/ 1998 г., заявявам следното: Към момента на учредяване на дружеството, посочено по-горе съм бил свободен български гражданин и не съм заемал какъвто и да е държавен пост, който да е в противоречие с участието ми в това дружество. Още повече, че участието ми е минимално, а именно - притежавам 33 процента от дяловете на дружеството. Нещо повече, дружеството от самото учредяване до настоящия момент не е извършвало под каквато и да е форма, каквато и да било търговска дейност. Дори управителят на дружеството не е предприел необходимите действия за деноминация на капитала на дружеството, което от правна гледна точка, показва, че дружеството е извън търговския оборот. Дори, доколкото ми е известно, прокуратурата е била длъжна да поиска прекратяване на дружеството от Търговския регистър по реда на чл. 70 от Търговския закон. От изложеното по-горе следва изводът, че: Дружеството съществува проформа, в разрез със законните разпоредби на ТЗ и ред други подзаконови нормативни актове, а именно Закона за деноминацията на лева. От 2002 г. не се занимавам с никакъв бизнес и нямам бизнес отношения с никого. По отношение на участието ми в Съвета на директорите на "Дюни" АД: Към момента на избирането ми за член на Света на директорите на "Дюни" АД не съм заемал длъжност в изпълнителната власт. Моето членство е било с цел да се популяризира България като туристическа дестинация. От назначаването ми до настоящия момент не съм получавал никога и под никаква форма каквото и да е било възнаграждение за участието си в Съвета на директорите на "Дюни" АД, за което имам издаден документ от председателя на СД на "Дюни" АД. Считам, че не съм нарушил българските закони с участието си в Съвета на директорите на това дружество. Съгласно "Декларация за липса на съвместимост за заемане на длъжността" нямам право да заемам поста заместник-министър на външните работи, ако не съм български гражданин (какъвто единствено съм бил), ако съм осъждан за умишлено престъпление от общ характер (не съм осъждан за умишлено престъпление от общ характер), ако съм в родствени връзки в йерархическото ръководство на Министерството на външните работи (нямам каквито и да е било роднини, в каквато и да е степен, по каквато и да е линия със служители в МВнР), ако съм едноличен търговец, неограничен отговорен съдружник, управител или изпълнителен член, търговски пълномощник и търговски представител, ликвидатор или синдик в търговско дружество с ПРЕДМЕТ НА ДЕЙНОСТ В ОБЛАСТИ, СВЪРЗАНИ С МОИТЕ ПРАВОМОЩИЯ. Участието ми в Съвета на директорите на "Дюни" АД по никакъв начин не нарушава тази разпоредба, тъй като предметът на дейност на "Дюни" АД не може по какъвто и да е начин да бъде свързан с моите правомощия в качеството ми на заместник-министър на външните работи. (Може би ако бях заместник-министър на туризма, икономиката или търговията това би се окачествило като противоречие, но не и в настоящия казус). Подал съм молба от 2007 г. за напускане на Съвета на директорите на "Дюни" АД. Чакам решението на Общото събрание на дружеството. Няма нито един факт, който да показва, че съм използвал служебното си положение за лично облагодетелстване. Тъй като от участието ми в тези дружества не съм реализирал под каквато и да е форма каквито и да е приходи, не съм счел за необходимо да ги декларирам пред Сметната палата, още повече, че съм подал съответните молби и съм предприел съответните мерки за напускане на тези дружества. С оглед на всичко гореизложено, считам, че не съм нарушил българското законодателство във връзка със заеманата от мен длъжност, както и морално-етичните норми, тъй като нито едно от тези дружества не е с предмет на дейност в области, свързани с моите правомощия. Още повече, че аз съм взел участие в тези дружества към момент, когато не съм заемал никакви държавни постове и съм предприел всички мерки за напускане на тези длъжности след заемането ми на тези постове. По никакъв начин не би могло да става въпрос за конфликт на интереси, във връзка със заеманите от мен държавни постове и участието ми в тях. Нито едно от тях не се занимава с външна политика. В качеството си на представител на правителството винаги съм защитавал националните интереси на Моята Родина - Република България. Моите усилия намериха топъл прием в страните от Азия, Близкия изток, Африка и Австралия. Вложих целия си професионализъм и опит за завръщането на българските медици от Либия. Работих отлично в екип и под ръководството на вицепремиера и министър на външните работи г-н Ивайло Калфин. Между нас се създадоха отлични колегиални отношения. При решаването на задачите съм вложил от себе си като дипломат всичките си умения и качества. Имам прекрасни отношения с целия състав на МВнР. Посветих живота и здравето си на моята мисия - да служа на България! Предвид масивната клеветническа кампания, с цел да запазя авторитета на Министерството на външните работи и имиджа на правителството на Република България, за да сложа край на психологическия тормоз върху мен и моите близки, за да се прекратят спекулациите с моята личност, реших да подам оставка. Решението е лично мое. Никой не ме е притискал да предприема такава стъпка. За мен в настоящия момент е важно да запазя честта и достойнството си и уважението на всички, които ме познават. Не съм ощетил и няма от какво да се срамувам. При създалата се ситуация, смятам, че това е една почтена позиция. Моето възпитание не ми позволява да взема друго решение. Това е нормална практика в демократичните страни. В никакъв случай не се чувствам виновен. Надявам се, със своята работа да съм оправдал оказаното ми доверие. Искам да благодаря най-сърдечно на президента на Република България, на министър-председателя и на ръководството на ДПС за оказаната подкрепа. Специално искам да благодаря на заместник министър-председателя и министър на външните работи г-н Ивайло Калфин за доверието и подкрепата, която съм получавал винаги. За мен беше чест и удоволствие да работя с такъв човек. Също така благодаря на всички колеги от външно министерство. Занапред честно и почтено ще продължа да работя за благото на Моята Родина - Република България. (БТА)
