България, милата ни родина, се прочу. След като Депеш мод си заминаха, очаквам в скоро време на българска земя да се изсипят куп холивудски сценаристи и режисьори с апетит към филмирането на съвременната ни история.
То не са принцове, принцеси, проститутки, далавери, царе, прокурори и министри. Важни особи, за които децата се чудят ходят ли до тоалетната и как. Е, сега всички разбраха. Още повече, че езикът ни в последните седмици се оцвети в тъмно кафяво – простете ми, но думата „лайно” преобладава. Конкурира я „копеле”, а псувните, с които всеки уважаващ себе си каруцар би се гордял, няма да тиражирам и днес.
Сюжет първи:
Бизнесменът Пиер Паоло Черани, този съвременен троянски кон в градинката на Царя и синьокръвният италиански престолонаследник с лъстиви и парични слабости Виктор Емануил извадиха на бял свят цветистия, недостатъчно конспиративен и всъщност елементарен начин на правене на пари. Нашият любезен, мълчащ Цар прие позата на тъжно гледащ измисляч на поредната доза нови думи в българския език, които трябваше да го оневинят в очите на поданиците и феновете му. Останалите управляващи политици в България се посконфузиха, пуснаха и те по една лисугерска усмивчица и заеха изчаквателна поза.
Стенограмите, които уличават бившия ни премиер са напълно пригодни за филмиране. Което обаче не се отнася за нещата по същество – че е твърде вероятно държавата ни да е ощетена с много пари, тези много пари да са влезли в нечии частни джобове и за родните пенсионери да остане утехата, че след няколко години могат да гледат филма по някоя кабеларка.
Сюжет втори:
Бившият главен прокурор на републиката, превъзходителството Филчев ни направи на маймуни. С братската помощ на същите онези политици и управници, които помълчаха по Савойската афера.
И в двата сюжета управниците заклинателно повтарят „Ще изчакаме, ще видим”. И вероятно няма да отидат в понеделник пред Народния театър, където господин Филчев щял да прави изявление /между другото още един слух, напълно отговарящ на изискванията на Стивън Спилбърг за сносна холивудска продукция/. Филчев онзи ден така изплющя словесно колега-журналист, че и най-големите псувачи долу в кварталната бирария останаха засенчени. Така ли ще ги плющи и в Казахстан, не знаем. Но поведението му е поредното доказателство как политиците в България са подвластни на онази сладка болка, която е възпята от фолклора със заглавието „Бий ме, обичам те!”
Сюжет трети и резервен:
Като капак вчера Международният олимпийски комитет възпитано, но категорично ни каза да си гледаме работата с хилавите си мускули да домакинстваме зимни олимпийски игри. Кой знае в тайни телефонни разговори какво може да са си говорили маститите олимпийци по адрес на България. Можем само да гадаем как точно са наричани курортите ни, шосето през Панчарево, по което можеше да се извозват милиони хора от цял свят към Боровец, ако там се спускаха Яница Костелич и Ласе Кюс в битката за златен медал. Всеки от нас знае отлично причините, поради които в София няма да има Олимпиада в близките 50 години. Аз ще припомня само една. Че нито Костелич, нито Кюс са изпълняващи длъжността световни величия в ски спорта. А бедната софийска кандидатура за игрите беше подписана все от и.д.-та – кмет, министър в оставка, шеф на Българския олимпийски комитет...
И трите сюжета са чудни. Убедена съм, че отвъд океана съвсем скоро ще ги оценят. И току виж сме спечелили нещо от вечната поза изпълняващи длъжността клоуните на Европа.
