„Комунистите щурмуват небесата, комсомолците след тях летят. Пионери, пионери! Славен път ви чака, звезден път!” - това е част от популярна идеологическа песен, която в моето детство рисуваше бъдещето на нашето поколение. Това бъдеще, което сега е настояще.
Великден 2011 година. В Симеоновград група младежи плющи карти и малко преди полунощ тръгва към църквата да се чука с шарени яйца, защото така се прави. В това време пеперудата от теорията на хаоса трепва с крилца в другия край на Симеоновград и там баща дава автомобила си на своя син, който пък го дава на пияния си приятел, защото онзи отскоро имал книжка и не си бил начесал още крастата да шофира.
Улицата е тясна и изкъртена - парите за ремонт са откраднати. По средата зее шахта - капакът й е откраднат. Тъмно е - този, който се грижи да бъде светлина, е пиян. Пиян е и младият водач на МПС и надува колкото душицата на МПС-то дава. Отскача от дупката, препъва се в шахтата и като сляпо торпедо се сурва по тротоара. От осмина, тръгнали да се чукат с шарени яйца, убива шестима. Изтерзаната родина отново е в траур. Търси се виновник. Бащата? Синът? Пияният шофьор, кметът, полицията, президентът, правителството? Глобалното затопляне?...
„Комунистите воюват със войната, комсомолците на стража бдят…”
Злините най-често се вършат или за пари, или от простотия. Днес нашият хилядолетен народ е скован от невиждана простотия, която е издигнала парите в религия.
Всички тези младежи, които се избиват пияни или дрогирани, които не знаят кой е Кирил Христов или Светослав Минков, които успяват да издържат само половин час в джаз-клуб и бързо тичат във фолк-дискотеката да си „оправят вкуса”, всички тези, които мечтаят да бъдат като семейство футболист и манекенка с малки кученца в ръце, които дават „светско” интервю за пернишка телевизия – всички те са нашите деца. На нас, пионерите и комсомолците от предишното поколение.
„Комунистите родината изграждат, комсомолците след тях строят…”
И когато ни се случи нещо лошо, нека не бързаме да обвиняваме кмета, президента, премиера или глобалното затопляне (макар че последното винаги си заслужава да бъде обвинявано). Нека си признаем, че настоящето ни е такова, защото в миналото сме били пионерчета със светло бъдеще. Възпитавали са ни в безбожие и икони са ни били Павлик Морозов, Митко Палаузов и ястребинчетата. Учили са ни, че българските интелектуалци са буржоазни реакционери, предприемчивите и трудолюбивите – изедници, а жилавите и упорити селяни – кулаци.
Както Св. Константин Философ* се е изпотявал, когато му се е налагало да спори с простаци, така ние трябва да се изчервяваме, когато възпитаваме простаци. Магистралите и субсидиите за селските райони са важни. Но по-важна е мисълта за следващото поколение. За внучетата на пионерчетата и комсомолците. За да ни има в бъдещето в що-годе човекоподобен вид, трябва да градим поколенията отсега. Но преди да съградим идните поколения, Картаген, разбира се, трябва да бъде разрушен.
**Св. Константин Философ - един от двамата братя Кирил и Методий, на чийто празник се преяжда с агнешко.
Авторът е блогър в Log.bg.
Още материали от същия автор четете на Sulla.log.bg.
