Ако сутрин преди да си измиете зъбите, включвате компютъра си, за да видите кой е писал на стената ви във Facebook, а след работа отказвате на приятели да се видите, защото бързате да се приберете и да початите с виртуалните си познати, които никога не сте виждали, то най-вероятно сте развили нездравословна зависимост към Facebook.
Потребителите на Facebook принадлежат към няколко различни категории според нуждите, които удовлетворяват с ползването на мрежата, коментира за БТА доцент Маргарита Бакрачева от Института за изследване на населението и човека към БАН. Някои влизат във Facebook, гонейки професионални цели, за други е водещо поддържането на социални контакти като компенсация в ежедневието им. Трети пасивно наблюдават профилите на другите, за да си „сверят часовника”.
Няма общовалидна рецепта кога е настъпило пристрастяване. Като всяка друга зависимост и зависимостта към Facebook е на границата, която се преминава - когато виртуалните контакти напълно изместят реалните и станат предпочитани пред общуването лице в лице, смята Бакрачева.
Многобройните приложения, които Facebook предлага като ферми, аквариуми, късметчета и др. изпълняват основната мисия на социалната мрежа - създават чувство за общност и сплотеност, т.е. помагат на хората да се почувстват желани участници в едно общество, въпреки че е виртуално.
Неудовлетворението в личен план нерядко кара човек да търси компенсация чрез виртуални контакти, основани на илюзорни представи. „Не Facebook е причината за разпадане на една връзка, а потребността, която кара хората да прибягват до ползването на тази форма на виртуална комуникация”, коментира Бакрачева. Според нея, ако останат на това ниво, без да преминат офлайн, всички „забежки” остават в рамките на нереализираните желания и на фантазно проиграване на ситуации. Тя е категорична, че Facebook не може да разбие една връзка, ако човек е щастлив в нея и се чувства емоционално стабилен.
Реална заплаха има, ако с помощта на виртуалната мрежа човек срещне партньор, който се окаже подходящ или поне така изглежда. „Виртуалният контакт, за разлика от реалния, дава само частична информация”, коментира психологът. Когато седим зад екрана, ние се осланяме на прочетените думи и избрания поместен визуален материал. Всичко останало - жестове, мимики, вибрации - остава скрито, а ние сами си доизграждаме образа на хората, с които общуваме във Facebook. Тя предупреждава, че често изграденият от нас образ не се припокрива с реалния. „За съжаление няма застраховка, че можем да уловим подвеждащите послания”, казва Бакрачева.
Според нея, социалната платформа предлага количество за сметка на качеството и задълбочеността на контакта. Бягството във Facebook е често срещана алтернатива на другите по-традиционни форми като гледане на телевизор например.
Все пак социалните мрежи са част от реалния живот, смята специалистът. Ако се концентрираме върху ползата - издирване на изгубени приятели и познати, намиране на съмишленици, лесен и бърз достъп до информация, която ни е полезна, участие в различни инициативи, поддържане на много контакти, ползите са повече от очевидни. И тук важи общовалидното правило, че е важно да се спазва мярката.
Според последните данни от проучване на българодатска компания, специализирана в разработката на приложения за Facebook, броят на българите, които ползват най-голямата социална мрежа у нас непрекъснато се увеличава и вече е стигнал 2 183 220 милиона активни потребители. „Под активен потребител имаме предвид човек, който е влизал в профила си поне веднъж за последните 30 дни”, коментира мениджърът на компанията Ивайло Христов. Около половината от българските потребители влизат във Facebook всеки ден или през ден, което е в унисон със световните нива.
Изследването показва още, че жените са по-активни (52%) от мъжете (48%). Най-често надничат в профила си във Facebook младежите на възраст между 25 и 34 години (31%), следвани от тези между 18-24 години (26%). По 7% са активно влизащите в социалната мрежа във възрастовите граници 13-15 години и 45-54 години. Относително нисък остава делът на влизащите във Facebook в диапазона 55-64 години (3%).
