Войната и напрежението в Близкия изток имат неочакван верижен ефект на хиляди километри разстояние и той е върху китовете, които прекарват част от годината в океана край южния край на Африка.
Рискът от сблъсъци между кораби и китоподобни бозайници край бреговете на Южна Африка „значително се е увеличил“ заради пренасочването на трафика от Суецкия канал към нос Добра надежда, според научен доклад, представен този месец пред Международната китоловна комисия.
Темата отдавна е определяна от учени и природозащитници като сериозен проблем. Сблъсъците, които са слабо документирани, представляват „основна причина за смъртност при китовете“, според статия, публикувана през 2024 г. в списание „Сайънс“.
Видеа, публикувани от моряци в социалните мрежи, убеждават Елс Вермеулен, ръководител на звеното за изследване на китоподобните към Университета в Претория, да проучи риска за тази категория морски обитатели край южния край на Африка.
„На видеата се виждаха товарни кораби да преминават през гъсти групи гърбати китове и хората на борда на корабите казваха: „Уау, вижте колко красиви китове има!“ А на мен сърцето ми се свиваше, защото знаехме, че те удрят някои от тях“, разказва изследователката.
Ефектът от увеличения трафик е могъл да бъде анализиран още преди войната, водена от САЩ и Израел срещу Иран. Още на 19 ноември 2023 г. йеменските хути, подкрепяни от Иран, нападат и пленяват товарния кораб „Галакси лийдър“ (на борда на който имаше и български моряци – бел. ред.). Този инцидент, последван от други атаки срещу търговски кораби в Червено море и Аденския залив, пренасочи морския трафик.
Според данни на платформата „Портуоч“ към Международния валутен фонд (МВФ), намаляването наполовина на преминаванията на търговски кораби през Бабелмандебския пролив и през Суецкия канал - между Средиземно море и Индийския океан - е довело до удвояване на трафика край нос Добра надежда.
Между 1 март и 24 април 2026 г. средно по 89 търговски кораба дневно са преминавали край нос Добра надежда спрямо 44 за същия период на 2023 г.
„Оценките за интензивността на морския трафик значително са се увеличили след декември 2023 г., както и рискът от сблъсъци“, отбелязва докладът, изготвен под ръководството на Елс Вермеулен.
Още по-лошо - „най-бързият трафик, който представлява най-голям риск от инциденти, се е учетворил“, се казва в документа по отношение на корабите, движещи се със скорост над 27,7 км/ч.
Всичко това се случва, въпреки че Южна Африка вече е била определена като един от „регионите с висок риск от сблъсъци“, според статията в „Сайънс“.
„Животните не са имали време да се адаптират към морския трафик“, обяснява Крис Джонсън, ръководител на инициативата за защита на китовете и делфините към Световния фонд за дивата природа.
„Може да си мислим, че когато чуеш силен шум, се отдалечаваш. Но при някои видове не е така“, казва той, описвайки случая със сините китове в САЩ. „Когато чуят кораб, те спират и се гмуркат точно под повърхността“, допълва той.
При южния гладък кит засилването на трафика идва в момент, когато „възстановяването на популациите се е забавило заради климатичните промени“, уточнява Елс Вермеулен.
Друга промяна е, че свръхголеми групи гърбати китове вече сезонно се хранят близо до южноафриканския град Кейптаун. Макар да е трудно това явление да се свърже директно с климатичните промени, „наблюдаваме го от 2011 г.“, казва Кен Финдли, консултант в сферата на „синята икономика“. „Това допринася за увеличаването на риска от сблъсъци“, добавя той като съавтор на доклада. „Докато се хранят, те са съсредоточени върху това действие и върху нищо друго, което увеличава риска“, допълва Елс Вермеулен.
Докладът предлага алтернативен морски маршрут, който според изчисленията би могъл да намали риска от сблъсъци с 20% до 50% в зависимост от вида, като същевременно удължи пътуването само с 20 морски мили - пренебрежимо малко при маршрути до 10 000 морски мили.
Най-големият корабен оператор в света, швейцарската Ем Ес Си, вече е променил част от маршрутите си по подобни причини край Шри Ланка и Гърция.
За да се приложи това и край южния край на Африка, ще са нужни повече данни. Начело на неправителствената организация „Мрежа за действие за океана“ Естел ван дер Мерве предлага събирането на тези данни в специално приложение или споделяне на местоположение чрез съобщения.
Камери на борда на корабите, чиито изображения ще бъдат анализирани с изкуствен интелект, също могат да предложат интересни решения през следващите години.
„Всички налични решения и мерки за облекчаване на проблема ще бъдат разгледани“, уверява южноафриканското министерство на околната среда.
