Интервю с министъра на културата Вежди Рашидов в „Седмицата” на Дарик:
Усещате ли недоволство срещу управлението? Приемате ли аналогиите с протестите на Комитета за защита на Русе и „Екогласност” срещу обгазяването на Русе от румънския бряг на Дунав, аналогии, които прави Евгений Дайнов в „24 часа”, че десети ноември дойде след екопротести? Георги Костов, той е председател на Селскостопанската академия, отговаряше за горите пак през вашето правителство, казва, че управляващите помнят, че екопротести свалиха Тодор Живков и спряха Закона за горите… Усещате ли напрежение, съпоставимо с онова?
Е, не е моя работа да влизам… тази тема не е и моята тема, разбира се. Аз като човек взех едно отношение, че предпочитам моите деца, разбира се, нашите деца да го кажа, когато имаме над столицата си, и тя е уникална сама по себе си, една прекрасна планина, разбира се, защо нашите деца да не са на нашата планина при едни идеални условия, отколкото да ги пращаме… разбира се, аз не казах случайно Австрия. Те отиват, карат ски, децата… но по-евтино излиза, дори… Австрия, нали. Аз бих предпочел България да се развива все повече и по-добре в такава форма, от която тя трябва да ползва дивиденти и за себе си… и, разбира се, и светът, и обществото трябва по някакъв начин да приеме България като една привлекателна страна. Вижте, в Банско, като има писти, да не би да няма гора? Значи, тази истерия… тя трябва да е балансирана. За мен това е една истерия. Винаги политически се яхва всичко. Дали едно правителство ще падне, или няма да падне, ако един министър примерно за мен е по-важно това, което ще направя, а не дали ще остана, или няма да остана. Когато човек в началото си е поставил ясни цели и е наясно със себе си, това никак не е… Правителствата са за това - да идват и да си заминават. И то така става, те идват и си заминават…
Понеже Дайнов говори за това, че с тези протести се избива напрежение изобщо срещу начина, по който се управлява. Вие разбирате ли ги така, че всъщност тези хора, които са се събрали на Орлов мост, те се събират не само и толкова заради екологията, а просто защото в обществото се натрупва напрежение заради кризата, заради…
Ама българското общество винаги… вижте, ако забелязвате едно нещо, колкото и добро да се опиташ да направиш, винаги един трябва да има виновен. Никога не съм видял в живота си да се самообвини някой, да каже - чакай бе, няма ли някаква причина и в мен? Затова трябва да има един… Разбира се, винаги властта е виновна за всичко. Но аз по-скоро бих казал - властта трябва да бъде и градивна. Няма значение… живеем в страна, където „мерси” няма да има. Аз толкова много неща направих, които от 50 години не са пипани… Едно на ръка, че културата е винаги някъде на последно място. Човек по-материален, където има кюфтета, суджуци, кебапчета, по-скоро тича след тази новина. Но като че ли в духовната сфера новината не е новина, и особено когато свършиш нещо добро, то пък въобще не е новина. Трябва да е много кофти, за да е новина. Вижте, сега има предаване, където… много, така, шоу програми, дженкове, подигравки, но колко човека точно там казаха, че е много хубаво, че ще се прави национален музей на българската нация, не мой, колко е хубаво, че се ремонтираха примерно пет-шест училища на нашите деца, които учат изкуства, които не са ремонтирани от 50-60 години, колко е хубаво, че има осем театъра, които се ремонтираха в България? Нали, това не е новина. И аз го разбирам, просто ние сме такъв народ. Вижте, българинът не е от най-бедните, но винаги, така, имаме един манталитет да сме… светът да ни види, че ние сме онеправдани, тъжни, бедни. 90% от американците живеят под наем, нямат собственост. Почти на 100% от българите имат апартамент в София и вила на село, нали, и къща на село, двор, прасенцето, това… То затова нещата малко не могат да се стиковат. Те не са ясно очертани, така, ясно очертани… статус на хората, на базата на който… и затова има нещо объркано и нещо много…
Т.е. вие се съгласявате, че усещате, че постоянното според вас недоволство в момента си стои зад този процес?
У нас, у нас винаги съдят. Аз смятам, че разумните хора, когато има някакъв проблем… и реално възможно е да има проблеми, това е демокрацията. Но демокрацията не са крясъци, демокрацията е диалог. И аз смятам, че е достатъчно мъдро правителството да седне и да има диалог. И, да, в диалога трябва да се родят… и двете страни трябва да имат своите позиции. Ние първо крещим и след това искаме да ни чуе някой и да има диалог. Да, отива се… какъв е проблемът да отидат организационният комитет, да отидат, да седнат, първо да проведат диалога… и ако този диалог не роди някакъв реален резултат и правилен, да, тогава е крайна мярка викането. Ние първо викаме и след това се опитваме да…
Е, не, в този в случай законът беше приет, въпреки че много хора…
Отново ще кажа, аз казах нещо хубаво… Фактът за мен, че скъпоструващи плакати… вижте, аз не случайно казвам, значи, той е много добре подготвен, и свирките, и фланелките, пък един скъпи плакати, хубав шрифт написан, нали, това говори, че това е доста сериозно организирано. Второ, вижте, в България трябва да станем наясно… (не се разбира - бел.ред.)… пари. Който иска, да сложи пари. С пари се създава държавата. Някой трябва да сложи тези пари. Естествено е когато един човек инвестира, да иска да си ги върне, даром никой не дава никому, естествено е да иска и да изкара някой лев. Но правилата могат с диалог да се поставят. Аз не казвам, че правила не трябва да има. Но диалогът отсъства. Първо, нали ви казвам, ние имаме един модел на викане. Второ, аз много бих искал… вижте, ако ние направим от… Аз съм за това да има горе писти. Няма да изчезне гората. Това крещене - ще убием природата… В момента Витоша е най-мръсната планина с една камара найлонови торби. Когато ти инвестираш в нещо, ти можеш да задължиш… и не само да задължиш, защото той не може да си направи бизнеса, ако не поддържа и хигиената около всичко това, което е около него. Витоша е една мръсна планина, където не е приятно да се ходи между другото. Има три пътеки, да, хората се качват, нека да… Няма да изчезне планината. Няма как да изчезне. Банско изчезна ли? В Боровец изчезва ли планината? Нима в Алпите са изчезнали планините? Значи, това говорене, първо, не е добре. Това е едно крайно, едно негативно говорене. Второ, вижте, ако искаме да имаме пари, ако искаме като гърците… Сега с всичките тези бунтове какво става - 60% отлив на туристите. Кой храни гърците? Ами, туризмът. Ето, вчера примерно имам приятели, които отидоха до Халкидики, празни са курортите. Ами, ако искаме също да загубим… парите са в туризма. България трябва да стане една модерна туристическа страна и една много добра селскостопанска страна, много модерна. Ние имаме земя като… да не казвам като слънце земя, красива земя, плодородна, имаме море, имаме реки, имаме планини. Ако ние не бъдем разумни да развием това, което ще храним обществото ни… Ами, какво лошо има от това да дойдат да се пързалят горе хората на Витоша, да напълнят хотелите, да закусват, да обядват, това са все пари, които се оставят във всички ресторантчета, да разгледат музеите в града ни, да отидат на театър, да отидат на опера, да отидат да видят археологията пред Ларгото, което ще бъде готово догодина?
Доколкото вие отговаряте в правителството и за участието на България в ЮНЕСКО, е логичен въпросът как вие оценявате този доклад на Комитета по световно наследство към ЮНЕСКО за състоянието на парк Пирин, който е един от двата природни обекта на България в световния списък на наследството. Понеже има прочити, че той е всъщност против това какво се е правило в парка и, от друга страна пък казва, че напротив, той потвърждава, че няма проблем с пистите. Вие как го прочетохте този доклад?
Вижте, за мен е много важно… за мен по-скоро примерът не е толкова паркът около рилските езера, но…
Тук говорим за Пирин.
За Пирин, извинявайте.
Пирин, да.
За мен по-големият пример е Слънчев бряг. В Слънчев бряг какво беше лошото - морето, даденостите около морето, дюните, хубавата вода, хубавото слънце или безразборното застрояване? За мен е по-важно не да няма курорти, а как да ги има. За мен също е важно това не да няма писти… хайде, в момента говорим за някакви писти, които искат да се застроят, и тук се повдига въпросът, или кафененца, или места, където да пият хората чай в планината, или да седнат да си отморят, да си починат, или малки хотелчета, или малки бунгала, за мен е важно обаче и другият баланс - как останалото да се съхрани, как да стане един синтез между едното и другото…
Сега, за Пирин специално вадят два цитата. Единият казва, че в доклада се констатира, че подмяната на лифтовете няма негативен ефект и не се налага промяна на статута на обекта като включен в списъка на ЮНЕСКО. Други пък цитират, че България не трябва да допуска строителство на нови ски съоръжения и зони в границите на националния парк Пирин. И всъщност в този доклад всеки си намира по един цитат…
Ама, вижте, той обслужва много страни, много страни. Но аз мисля, че… отново казвам, думата синтез е много хубава дума, ние трябва да се научим да я ползваме. Синтез е да можеш да балансираш нещата. Тогава е много добре. Но и двете крайности не са добри. Вижте, един Несебър, който беше също под егидата на ЮНЕСКО…
И си е.
И си е още благодарение на това, че ние миналата година защитихме… той беше в списъка… негативния списък на ЮНЕСКО. Миналата година водихме колосална битка в Бразилия, за да запазим Несебър. И, разбира се, благодарение на правителството, първото е, всичко останало си е затваряло очите, докато не го докараме да бъдем изхвърлени, първото е, което предприе мерки, вече е готов и подробният план на Несебър, той е готов, което имаше волята малко да влязат тракторите и да бръкне, колкото и негатив да носи. Вие видяхте ли какво чудо се случи? Светът се бори с лакти да стане световен паметник на културата…
А тези от Несебър искаха да излезем от ЮНЕСКО.
Защото това храни не само Несебър, туризмът започва от летището на София, парите започват да се слагат от летището, от първото такси и от първата минерална вода. Ние стачкувахме против незаконността. Да, законът изисква това да не е така. Има закон, има паметници на културата, всичко това недостроено… Тогава излязоха хората. Какво, за какво стачкуваха? Против беззаконието. Това е уникална история. Разбира се, че и за излизане. Значи, той иска да продава рапани, охлюви, обаче да излезе от… Ами, разликата между Несебър и другите малки градове в България е, че ако една консерва ядат хората в едно градче като Ардино до Кърджали, по три се полагат от туризма на Несебър. Те са по-добре, в такъв смисъл го казвам, по-добре, само защото той е привлекателен център на туризма. Това храни Несебър. И хората не го осъзнават. Те мислят, че рапанът ги храни. Не, туризмът.
Друг аспект от последните събития, и с това да приключим тази политическа част от разговора…
Не, тя не е моя тема, аз от чисто човешка гледна точка се опитвам… най-хубавото нещо в живота е балансът.
Друг аспект внася „Файненшъл таймс” вчера със статия, в която говори за политика на импровизации на българското правителство. Бързото отстъпление, пише във вестника, от закона за развитие на ски туризма изглежда е просто последният пример за тенденция българското правителство да прави политика на импровизации. Вие ще се съгласите ли с това, че импровизирате…
Ами, вижте, медиите това им е работата - да пишат каквото си искат. Аз няма да се съглася с това, ще кажа, по една проста причина. Една политика се прави… тя трябва да е гъвкава. Насреща си имаш живи хора. Когато там има проблем… една политика, ако не се съобрази с този проблем… значи, само тоягата не върви, както и само морковът за една политика не е достатъчен. Това са крайности. Една политика затова е политика - тя да бъде гъвкава, бързо съобразяване с… В крайна сметка политика за какво се прави? Заради хората. Иначе няма да съществува това понятие политика, ако хората не са важен фактор в цялата тази история. Разбира се, че една политика трябва да бъде много бърза, много бързо да реагира, много бързо да взима решения. Понякога може да бъдат правилни, понякога неправилни. Живи хора правят политиките. Така че нека да не говорим… не може консервативната политика да роди нищо добро в особено тежка ситуация.
Българският Лувър. То сега… абе, не звучи хубаво така да започне разговорът с Лувър.
Вижте, аз вече се уморих…
Хайде да му измислим име.
Когато първия ден влязох на Министерски съвет и Министерският съвет взе решение и чукна чукчето, че ние ще изградим национален музей, защото ние нямаме… реално казано, ние нямаме истински национален музей, какъвто имат…
И вие казахте - като Лувъра.
И аз… най-после България да има своя Лувър. Това се залепи, разбира се, от колегите журналисти и изведнъж то се…
Няма излизане.
Няма излизане.
Сега трябва да се излезе през нещо друго.
Сега, ако отворите вече от три месеца насам сайта на министерството, наистина вече е време… тъй като от вчера ние почваме Лувъра, де факто най-щастливият…
Ама, ето, сега като му викате Лувъра…
Три години се мъчих от нула стотинки, без да вземем една стотинка от българския данъкоплатец, как да намеря пари. Слава богу, благодарение на министър Лили Павлова с нейното много, така, активно съдействие ние успяхме по програмите да намерим почти 30 милиона европейски пари. Прекрасно. Този музей ще стане. Няма да е нито турски хотел, няма да е нито банка, нито каквито апетити имаше преди. Голям зор беше да се отърват от този имот. Ето, сега ще се отървем, правейки националния ни музей.
И сега да му кръстим името.
Сега, в сайта съм качил, наистина българският музей трябва да има едно хубаво, звучно българско име. Разбира се, той е български музей. Радостта с Лувъра приключва. Ние в Лувъра ще гостуваме. Тогава, като направим музея, Лувърът нека гостува в нашия красив музей. Разбира се, всички музеи носят много знакови за страните си и къси имена. Това е „Тейт галери” в Лондон. Знаете, то е „Тейт”. Веднага като кажеш „Тейт”, ти се сещаш - най-добрият музей. „Уфици”, сещаш се за Флоренция, най-хубавият музей. „Прадо”, сещаш се за Испания, най-хубавият музей. Така че… и думата Лувър дори. Късо, ясно, нали, то е знаково.
Това място си е имало име всъщност - квартал „500”.
За мен е авангардно, честно казано…
Това звучи много смело - да се кръсти „Квартал 500”.
Вижте, като министър не е редно аз да съм създател на всичко. Мисля, че в това отношение съм се самодисциплинирал…
Не, защото, ако беше 543, нали, вече по-така, ама 500…
Вижте, всичко може - да е късо, кратко, знаково…
Стои добре.
… да влиза в ухото и да го запомнят хората. Това е много важно.
А вие каква идея имате?
Аз лично идея не си позволявам да имам, въпреки че аз имам няколко варианта, да го кажа, но няма да си го позволя, защото не искам нито да внушавам и нито съм човекът, който самоцелно и самосиндикално ще определям нещата. Има си музейни работници, имаме съвети, имаме комисии, сайтове имаме, общество имаме. Аз съм го пуснал…
А това, което правите в сайта, конкурс ли ще е и някой ще класира предложенията ли?
Не, не конкурс. Пуснали сме обществен дебат, хората да дадат своето предложение за българския музей. Защо трябва да правим конкурс? След това един съвет ще го…
А има ли в сайта предложения, като има…
Има, има една камара, но…
Нещо харесахте ли?
… голяма част от тях са все, така, много дълги, дълги, дълги, а думата трябва да е къса и сигнална. Тя трябва да влиза бързо в ухото. Ами, нека, нека още малко, нека още… работи се сега. Докато заработи музея, докато…
Тези примери, дето ги давате, те обикновено са си кръстени не нарочно, ами това е бил наистина или кварталът, мястото, кой се е помещавал там, родът примерно, в този дворец. Т.е. не трябва да се измисля нещо ново, а да си е това, което е.
Ами, то е било преди това държавна сграда, било е МЕИ дълго време, било е…
Защо да не се нарича 500?
Аз нямам нищо против, на мен лично това много ми хареса - квартал 500 или 500, националният музей 500. Много е късо и много е… интересно е, и то е абстракция. Хората даже… любопитството да се чудиш - ама защо, какво е това 500, също е много любопитен факт. Но пак ви казвам, нека аз да не съм кръстникът по обясними причини.
А колко европари отиват за култура по оперативни програми, понеже 16 милиона от еврофондовете отиват за…
За ларгото.
… антична Сердика, да.
Точно така.
… 27 - за Лувъра. Значи, станаха 43 дотук.
Вижте сега, да ви кажа, но все пак аз в началото ви казах. В момента започваме седмото и осмото здание на театралните формации да ремонтираме, това все с европейски пари. Това е… доста театри, опери, филхармонии сме ремонтирали и продължаваме да ремонтираме. Аз ви донесох дори материали, тук вече започнах да подготвям един нагледен отчет…
Това са книжки по ОП „Регионално развитие” в областта култура.
Да, човешката памет… Примерно, и аз бях забравил, че като станах министър, първо…
Оперно-филхармонично дружество - Русе, оперно-филхармонично дружество - Бургас, Русенската опера, музея, за който говорим, за българско изобразително изкуство, Национална професионална гимназия полиграфия и фотография…
„Ески джами”…
„Ески джами” в Стара Загора.
Зала „България”.
И зала „България” на филхармонията в София.
О, имам още. Сега се работят, просто се сетихме да направим тази форма, защото… ще ви кажа. Като мина една година и аз като се опитах да се сетя какво сме ремонтирали, какво сме работили, бях забравил няколко училища като Художественото училище в Сливен, че е изцяло ремонтирано, че е една прекрасна, хубава сграда, и няколко други училища. Къса е паметта, затова тръгнах на този вид отчет, за да може…
Брошури да направите за всяко нещо.
Да, за да може хората да виждат какво е направено. Разбира се, аз искам да кажа, че всички тези пари са взети от европейските програми. Аз за първи път направих в министерството… се изненадах, че няма дирекция по европрограмите. Явно си ми е заложено нещо, така, и от бизнеса, щом мога да се оправям.
А трябва ли според вас да има…
И само да допълня, въпросът ви беше хубав. Да, бюджетът, докато ми беше малък и ако някой пита защо толкова много неща се ремонтират и правят, и от 40-50 години никой не ги е правил, не ги е пипал… Аз мога да закарам да видят останалите училища, всичките, те са трагични. Жалко, че нашите деца учат в една лоша материална база. Ако бюджетът ми е малък, аз успях да подпиша, да подпиша - това значи, че ги имам парите да работя с тях, и работя всеки божи ден. Сега стартирам във Варна - театъра им, Сатиричния театър, ремонтите, нали.
В София са тези…
Да, да, да, сега продължавам театрите да ги ремонтирам, училищата ремонтирам, база да правя - първото българско кино. Те се продавали кината, аз сега на българските кинаджии връщам кино „Одеон” в перфектния му вид, като едно модерно, европейско кино. Управлявам повече пари по европейските програми, отколкото ми е бюджета. В момента съм подписал 126 милиона европейски пари…
Лева.
Лева, да, лева за културата…
Според вас, понеже България вече трябва да гледа към следващия период за европейските пари, трябва ли да има оперативна програма за култура? Хайде, може да се съчетае и с науката… това е голям спор, който се води, впрочем, доколкото знам, и в правителството.
Ще ви кажа. Няма спор. Лично аз предпочетох да няма. Въпросът ви е добър. Ние сега обсъждахме 2020, оперативните програми, които ще работят в областта на културата. Вижте, като Министерство на културата то е по-различно министерство и лично аз като министър не съм експерт и аз нямам експертни възможности и такива механизми, чрез които да работя по програмите. Тя е една сложна машина и система. Не случайно казах, че на мене министър Павлова много ми помага. Може би доброто приятелство и може би симпатиите, които имаме, и приятелството, което имаме, много ми помага. Това…
Т.е. вие не искате…
Аз не искам.
… за разлика от Сергей Игнатов, който иска оперативна програма за образование и наука. И тя, неговата логика е, че не е нормално България да няма точно в тоя сектор програма, а да има за водопроводи.
Добре. Докрай ли да бъда откровен?
Да.
Значи, когато управляваш една програма, ти първо, на първо място, трябва да имаш и административния лост, с който да можеш да го правиш, или механизъм. Аз нямам такъв капацитет.
Нямате хората, казвате.
Нямам такива хора. Това е друга аритметика, това е друго смятане, това са други… правене и защита на проекти. Така че за мен е много важно да имам, първо, професионалната помощ. Второ, за мен е много важно някой да прави контрол на парите. И аз сега ще бъда безкрайно откровен в това предаване. Аз дойдох за четири години да помогна на Бойко Борисов. Той ми е стар приятел. Знам, че той е изключително амбициозен човек, и ще видите, ще ви отчета, с амбициите, с това, което от 40 години при много добри бюджети никой не го е правил… И да си позволявам да го кажа, защото аз казах тая крилата фраза - аз съм готов всичко, което говоря, да го покажа с пръст. Да е видимо. Иначе общото говорене е много красиво нещо, но то не върши никаква работа. И затова приех тези четири години. Аз съм отказвал тоя пост, защото той е много отговорен. И сега заради скептиците, които много се съмняват, че ще има Лувър, че ще има Музей на съвременното изкуство, че ще има Музей на социализма, че ще има ремонтирани училища, че ще има реформа… Вижте, в българското правителство има вече завършена реформа, която година и половина работи. Пълни са ми театрите, работят момчетата. Доволни са засега от това. Ако са недоволни, ще го върна обратно. Защото реформа не се прави заради нещастието на българските творци. Реформа се прави, за да се чувстват те по-щастливи, по-доволни и по-богати. Ако тази реформа не им носи на тях добри дивиденти, господ не може да ме спре да върна обратно цялата тая история и да стане пак социализмът - поравно на всички, и в Кърджали равно, и в София равно, Татяна Лолова - 600, на другите - 600. Така че работим реформата. Откакто финансирам, от „Мисия Лондон”, и ще го повтарям, защото не може крясъците от улицата да са истината. Истината е това - откакто има осм години Закон за филмовото изкуство, никога не са давани тези пари, които аз в тежка криза ги давам за киното. Това са 12,2 милиона плюс 1,8 милиона. Кино, модерно, българско, филмотечно. Това са 14 милиона. Прощавайте, оттук нататък само трябва добър продукт.
Да се върнем на музея, на националния музей. Спор, който традиционно се води в България - къде да са ценните експонати. Дали картините на Майстора да са в Кюстендил, за да може хората да ходят в Кюстендил, по-късно в предаването по повод Празника на черешата ще участва и кюстендилският кмет, дали Панагюрското съкровище да си бъде в Панагюрище или напротив България трябва да създаде улеснение и в, ето националния музей…
Е, това е глупав спор, това е много глупав спор.
… да влезеш и да видиш най-важното.
Вижте, всеки музей си има своя фонд. Всички общини, когато са имали изложби, автори, художници, произведения, те са си купували, правили са си фонда. Така че, когато касае музеите на България, те са все български музеи. Една добра комуникация, ако се създаде едно добро музейно менажиране, една нова форма на управление на българските музеи, те са все български. Проблемът не там. Проблемът е, че този спор така да делим България на сто парчета е много глупав и много… Те са все наши. Винаги може да се движат, да се местят, а наистина изкуството трябва да е в някакво движение.
Да, ама, в тоя национален музей трябва да има, както в Лувъра едни пътеводители има, по които ходят японците. Пет неща, които виждаш за два часа.
Сега, сега, давам ви пример, давам ви пример. Фондът на Националния музей си е купувал в годините достатъчно Владимир Димитров- Майстора. И ако музеят иска да направи ремонт и в Кюстендил и иска да изкара пари, освобождавайки се, чрез управителния съвет да вземе решение, от две картини, националният музей трябва да ги купи. Така е по света. Могат тези движения да станат, но достатъчно е… Като има зала „Рубенс” в Лувъра, нима няма „Рубенс” в Антверпен. Значи ли, че от Антверпен… защото Лувърът е големият музей и всичко трябва да… Напротив, фондът на националната галерия е достатъчно голям фонд, има достатъчно…
Е, там е въпросът дали от Антверпен да вземат да ги закарат всички в Брюксел, в Кралския музей, нали. Но те не са го направили.
Ами, ние не го правим. Както виждате, в Кюстендил си има Майстора, когато искаме да покажем като цяло Майстора… Ето сега например откриваме новото, което… след десет дни откриваме двореца след четири милиона европейски пари, дадени там за ремонт, възобновен вътре, течеше покрив, беше ужасно, сега го откриваме.
А националната, като казахте двореца, националната художествена галерия всъщност ще се преместят фондовете й в новата сграда. А какво ще стане с двореца?
Ами, това, което, когато е дошъл социализмът, се направи - каквото има царско, всичко казват, „долу царя, дайте половината на БАН, дайте половината на художниците, махайте царя”…
Т.е. вашата идея е да върнете царските неща в галерията, да си стане като дворец.
Да, ще направим, …разбира се. Защо… Фонтенбло. Нали, ще сложим шнурчетата, със спалните, залите, заседателните… картините.
Имаше друга идея - да стане президентство.
Е не, той е строен за дворец и този дворец наистина трябва да си е… Вижте, в живота някои неща се оправят с конкретно предназначение. Като направим една тоалетна, нали ни може да го направим след това…
Не, казваме, че Елисейският дворец е строен дворец за кралете и е станал седалище на президента.
Ако богатите държави имат по пет, шест двореца, както виждате Лувъра не е правителствена сграда, но има друг дворец, където Саркози…
Т.е. вашата идея е настоящият дворец, Национална художествена галерия, да стане дворец, представящ мястото, където са живели царете в третото българско царство.
Вижте, аз съм разработил една концепция за развитието на музейното дело и не случайно преди една година и половина тук беше поканен Жан Нувел, които е сега един голям архитект, знаете в Барселона, това яйцето, куршумът, дето е, в Лондон куршумът, това е негова сграда. В момента прави в Абу Даби филиала на Лувъра. Уникален архитект, чудовищен, аз… тази дума е паразитна, но аз, като искам нещо много добро да кажа, това… Той беше тук и ние обсъждахме концепция, той вика: абе, ти си в час, ти явно знаеш всичко. Но ние направихме за първи път концепция как да развием центъра на София като музейно дело. Вижте, сега, като направим така наречения български Лувър, националния ни музей и, дай боже, скоро да има свое име и да го повтаряме, за да го узаконим. До него е Художествената академия, също едно атрактивно място и аз бих бил щастлив, ако някой ден се намерят едни 50 милиона да се изгради една атрактивна… с галерии, с фондове на студентите, една хубава академия, защото то е много чаровно място, то е красиво място, запазвайки, разбира се, тази червена сграда. Отпред е „Александър Невски”, до него е „Света София”, сега август месец откриваме три декара и кусур отдолу некропол, уникален, подземен, трябва да влезете и да го видите, няма такова чудо в света. Много е готин просто… То приключва става една атракция страхотна. Отсреща сградата на Патриаршията, паметник, имаме една красива сграда. Вървим надолу - дворецът, царският дворец. Там отвън в парка да се аранжират едни хубави археологии, големи камъни, колони, капители, нали… да стане изложба на открито, да стане една красива история. Старата джамия, дето е била, сега археологическият музей до БАН, също е едно средище за… атрактивно, археологическият музей. Вървим, влизаме изведнъж в ларгото в центъра. Джамията е паметник на културата, старата баня пак… Ами, центърът става една уникална кукла. Ами, отдолу зад младежкия театър, още седи амфитеатъра, които излезе. Всичко това предстои да се направи. Уникална работа, градът ни може да стане една кукла от история, от ценности и туристи.
Друг традиционен проблем - че в музеите, галериите нямат пари да купуват изкуство, но…
Напротив, вече имат пари, отпуснал съм на всички, подписал съм ги, имат един милион да купуват изкуство. Вярно е, не са имали, това е истината.
Софийската галерия тази седмица представи нова колекция… софийската община от години давала вече пари.
Аз ги подпомогнах за първи път и тях с едни тридесет хиляди лева, вчера съм ги разписал, но тя е на общината галерия, тя не е към мен, иначе с удоволствие бих работил. Аделина е една интелигентна и много симпатична дама и работеща дама, това е една от хубавите галерии.
Ваши произведения ще дарите ли на новия музей? Как ви нарече… имаше ирония тази седмица по вестниците. Как Лиляна Павлова ви нарекла уникален български класик.
Мои творби няма в българския музей. Аз преподавах 10 години в българската академия, бях изгонен. Имам, запазил съм си, слава богу, интервютата, които… по това време. Аз бях шеф на Контролно-ревизионна комисия на съюза на художниците, в управлението и дълги години в държавните комисии с Дечко Узунов… и там го напуснах 1990 г. Взех си чантата и тръгнах по света да си търся пътя. Нямам работи в музея заради това, че съм бил винаги финансово леко независим и, общо взето, прямоговорящ, което не е полезно винаги. Това ми навреди много, разбира се. Нямам паметник в собствената си страна. Но ако отидете примерно сега във Франция, ще ви кажа къде, или в Полша като отидете ще видите една каменна голяма скулптура. Тя е моя. Аз имам на такива места. В Япония може да видите, в Южна Корея, в Турция може да видите, в Индия може да се види, в Америка може да видите на Джорджтаун…
Добре, защо не сложите нещо в София?
Ами, то се купува. Какво значи да се сложи? Просто бях в забранителния списък години наред, хайде така ще го кажа. Не се оплаквам. Много моля, моят живот е подреден, не искам да преча на никой, на никой нищо не… но онова, което казах, не зависи от мен това и не бих се самопредложил. Това, което съм правил… скоро дарих на националната галерия един Вазарели, един Пикасо, един Шагал и един Батист.
Това от вашите колеги…
И един Кристо, един постер. Е, да, от… Имам навика като отида някъде… Сега бях примерно… като бях в Брюксел, реших една сутрин да отида до Ватерло, там се прави най-големият битак, и си купих пет много хубави картини от 18 век. Художник съм, ей така, взимам си по нещичко, да се пълни и сигурно ще ги даря на някой музей, защото няма в гроба да ги нося, няма, не виждам какво трябва да се…
Кога ще е готов националният музей? 24 месеца бил обявеният срок. Във вестниците интерпретациите са от „Преса” - 2014-а, през „Монитор” - август 2013-а, до „Капитал Дейли” - преди изборите. В смисъл, явно не е станало много ясно кога ще…
Чакайте, хайде да не… Три години аз търся пари. Защото музеят без пари нямаше как да стане. Направихме конкурс, проекти. Това е една дълга процедура законова. Имаше обжалване, пък чакахме месеци решение. Вижте, сложно е, дълго отиде. Това беше първото нещо, което аз пожелах да направя, защото цял живот българите и нашите творци са искали да имат свой национален музей. Срамота е да го нямаме. Аз сега докарвам вече… Шагал идва със скулптори тук. Ние трябва да имаме условия Европа да е част от нас, не само ние да гледаме към Европа като чуждопоклонници. Ние сме част от това. Роден сега ще дойде. Идваха тук една огромна колекция…
Роден по този договор, който правихте с музея „Роден” в Париж?
Да, сега ще идва Роден, ще гостува в България Роден, цялата му колекция.
Кога?
Ами, подготвяме. Аз сега, в края на месеца, ще отида и с Лувъра трябва да уточним вече дата за тракийските ни съкровища да бъдат показани. В момента подготвя експозиция…за първи път да влезе в България, да бъде показана, от 200 произведения…
Те къде ще се изложат?
Засега в чуждестранното… единствената възможност ни е там, разбира се. И там е едно от най-хубавите места, на всички етажи. Директорката сега скоро се върна, преди няколко дена, дори е купила три Жул Паскин от новите пари, които казваме, че за дейности… вече за картини даваме по някой лев за първи път. И аз много се зарадвах. Разбира се, Паскин е роден във Видин и е от много продаваните големи и скъпи художници. И слава богу, че три Паскин вече са ни влезли пак в нашия фонд към музея, защото това е ценно за България. Комуникирах по някакъв начин с Кристо. Разбира се, човекът е отнесъл от тук много тежки обиди навремето…
Имаше предложение на него да се кръсти музеят.
Нищо против нямам, но прекалено е жив и здрав… и да е жив и здрав, разбира се, Кристо. Кристо е едно голямо име.
Макар че като име… нали търсим нещо… Кристо звучи добре.
Това, което аз разговарях и комуникирах с него, това е… обясних му, разбира се, промени се времето, не е онзи социализъм, който го е обидил и наскърбен си е тръгнал. Българските млади таланти не заслужават неговата, така, наслоена обида или, да кажа дори в прав текст, омраза, защото хората го обичат тук. Младите хора знаят кой е Кристо. И с удоволствие бихме направили зала, една хубава, голяма зала „Кристо” в този музей. Разбира се, той омекна малко. Има едно такова съгласие да дари… разбира се, ние сме толкова богати хора… Но, общо взето, като отидох в Йерусалим, в Израел, всички… евреи са по-друг народ. Всичко е шедьоври, но дарени. Страхотно нещо. Така че ще се радвам на всяко голямо българско име, което… един Жорж Папазов, защо да нямаме една зала „Жорж Папазов”? Че той е един от началото на кубизма, един от хората, който е ял, пил, седял и живял в Париж с Пикасо, Матис и с другите големите имена от това време, един от хората, който формира създаването на кубизма, един много голям художник, мързелив, бохем, но много голям, колосален. Имаме страхотни имена, Паскин е един… колкото и да искаме, ние си го водим още един… Уникален, голям и обичан художник от всички. Ами, в Сапоро има в музея 320 негови картини, в Япония. Вижте, трябва да си взимаме по малко нещата. Аз много искам България… Ние още продължаваме, ние искаме да приличаме на Майкъл Джексън, ние искаме да приличаме на този, искаме… но ние никога не желаем да приличаме на себе си. Аз сме част от Европа, част сме от света. И още не можем да наберем инерцията на самочувствието. Какво правя? Дадох си личните контакти българска изложба да има в музея „Роден”. Лувърът стана факт, подписахме… И помолих, дори трябваше да стане 2014-а, но аз няма да съм министър сигурно и го помолих, „Византия и ориенталско изкуство”, помолих Лоарет, викам - Лоарет, докато съм министър, направи ми кефа в този Лувър да вляза и да открием нещо българско, отдолу да пише „България”. И 30 000 на ден човека влизат в музея, 30 000 на ден. Светът минава оттам. И светът искам да ми вижда България. Дори и за яйцето, което подариха, много бих искал да се подаряват хубави произведения на големи…
Това, дето казахте, едно „Фаберже” да бяхме дали, щеше да е…
Щеше да свърши работа, но е много скъпичко. Добре, казах го, разбира се, с една ирония. Ние трябва наистина да…
Става дума, който не е разбрал, от тези, които ни слушат, дето президентът занесе на папата два метра яйце…
Президентът не е експерт по всичко. Вижте, дайте да не обвиняваме, имаме един добър човек за президент, един свестен, лоялен човек, диалогичен човек, не е лош човек, аз го познавам…
Ама бихме македонците с подаръка.
Разбира се. Сега… Е, по-големина, да, ама нали трябва… Познавам едни неща ей толкова малки, които са безценни, нали. Значи, ние трябва да остойностяваме нещата, а не само на килограм да ги теглим. Нищо лошо не искам да кажа. Не коментирам нито художествените му качества. Но надявам се… той има вече художествен съвет, започва да се събират експерти. Да, той трябва да има като президент и, слава богу, вече ще го има. И вече си говорим, обажда се често. Да, най-доброто трябва да направим. Защо? Един от най-хубавите музеи на света е Ватиканският музей…
Там си слагат подаръците хората…
Миналата година на един Стасис, поляк, съвременник, много готин художник, една уникална работа. Спрях се и тогава прочетох - Полония. Много бих искал в тези музеи, когато подаряваме, това също са от подаръци на делегации, да влязат и отдолу да пише - България. Там минават стотици хора. Това е пътят, по който да ни виждат. Да влезем в Лувъра… Сега ще… колкото и скептиците да иронизираха, да, имам потвърждение, свалиха премиера, не представление, от „Балшой театър”, за да имаме вечер… И понеже нашите журналисти по-голямата част, с изключение на класиците, са прекалено интелигентни, директно идват от кафенето и стават журналисти… нали, стана въпрос дали ще пее Гена Димитрова. И аз никога не съм си въобразявал, че глупостта може да стигне да ме питат дали ще пее. Ами, да, ще пее. Ама тя е умряла. Да, ще пее, има CD. Какво прави като пуснем CD-то? Пее. Нали пее? Като пуснем мултимедия какво прави - пак пее. Затова хората на изкуството са вечни, точно затова, защото… не могат да проумеят това, като умрат, смятат, че всичко е на боклука… Горе-долу, сценарият горе-долу заприлича - една мултимедия започва Гена Димитрова с един глас на сцената на „Балшой театър” след ремонта, страхотна опера, страхотна зала…
Това кога ще бъде?
Ами, сега, октомври, Дните на българската култура. След това започват… най-големите български гласове ги събираме от Европа, от „Метрополитен”, от Виена, от „Ла Скала”, един букет, и от България, разбира се, български гласове, български диригент, руски диригент, оркестърът си е там и след това четири-пет руски гласа, в средата един Гяуров примерно. като реши Карталов… примерно аз си го представям… и накрая един Борис Христов, като излязат всички, да направи една „Многая лета”. Не е ли красиво това? Това е един букет за Москва от най-големите световни гласове, както и да го гледаме. Да, ще пеем и ще седят Плевнелиев, господин Плевнелиев, на ложата, и, разбира се, имам потвърждение, дай Боже, господин Путин, президентът на Русия, също да седи там и да уважи Българските дни на културата. От това по-хубаво какво искате?
Много актуални теми не минахме. 110 часа българско-турски сериал ще се снима в България. Вчера и вие бяхте на представянето… ходихте ли на представянето…
Те дойдоха, не ходих…
Да, те дойдоха…
Те дойдоха да гостуват при мен. Сега, тук няколко думи е хубаво да кажем. Значи, откакто съм министър, освен че казах, че 12,2 милиона за кино има, най-много пари откакто… аз съм подписал от всички министри повече споразумения за копродукции. Защо? Копродукциите са най-интересното нещо. Кино се прави с пари. Копродукциите дават възможност само един френски артист да имаш, или там както е по правилата, ти вече можеш да кандидатстваш за пари както във Франция, така и в България. Вече имаш възможност… лостовете ти отварят от това споразумение формата на финансиране от повече места. Това е хубавото. Ето, например Иван Ничев вече работи с Израел, след като се подписа копродукция. С Франция подписахме, с Полша сега предстои да подпишем. С кои подписахме, още четири страни…
И сега Турция…
А сега с турците.
Защо?
Защо с турците? Ще ви кажа. Първо, каквото искат да говорим, аз съм извън политиката, за мен е важно българските ни творци вече да се глобализират, защото изкуството е много висока… висша летва от политиката. За мен е важно успехът на българите, за мен е важно нашите хора да се сглобят в творчеството, в изкуството няма граници, да се сглобят. Турция е на трето място по производство на филми. Вижте, това е статистика, която аз не съм я правил. Турците са и голям народ, разбира се…
Добре, ако езикът няма значение в изкуството, тогава защо да не се приеме предложението на ДПС да може да се прави и предизборна кампания на турски?
Много е политически. Вижте, в тази тема не искам аз да влизам. Нито аз ще я разреша тази тема, нито е моя работа като културен министър. Когато говорим за националния избор, когато касае съдбата на едно общество, аз също съм на мнение, че официалният език, думата официален… ако турският е официален, нека на турски всички да правят пропагандата, ако е български, на български, ако е китайски, на китайски. В свободния живот и в свободните неща, разбира се, всеки да ползва езика, който владее добре. Имаме правото, можем на улицата на английски да говорим, на китайски да говорим, на таджикистански, свободна воля на избор на говорене. Но когато касае съдбата на нацията, има официална форма на поведение…
Много теми с министъра… Не казахте ясно кога се открива националният музей…
Добре. Пропуснахме го. Вижте, няма да стигне мандатът и не гоня изборите. Разбира се… важно е музеят, защото той ще остане след нас. До изборите сигурно, до август, хайде така да го кажа, едно от големите крила ще открием. Разбира се, без да прекъсваме работата…
А изборите август ли ще са?
Е, юни, когато…
Защото обикновено май-юни ги правят…
Не съм професионален политик.
Юни…
Юни са. Добре, до юни-август да стане едното крило…
Т.е. няма да гоните изборите. Това знаете ли колко рядко съм чувал от политик…
Какво значи да гоня, за сметка на качеството да гоня… Ами, този музей ще седи завинаги за българите, това е завинаги. Няма какво да гоним. Изборите са избори. Важното е, че ние първа копка започваме, важното е, че пари намерихме най-накрая да имаме музей, важното е, че България ще си има свое пространство, за да съхрани историческата ни памет и културната ни памет, защото това е място, не където качваме картини, а там запазваме цялото развитие на българската духовност като хронология от ранното християнство, от иконописта до съвременните ни автори.
