Министърът на инвестиционното проектиране Иван Данов в „Седмицата” на Дарик:
Вие сте първият министър в това правителство с преодолян вот на недоверие в ръководената от вас област. Кои аргументи на опозицията, които чухте, смятате за сериозни и за полезни в дебата за инвестиционното проектиране в България?
Първо, искам да благодаря на опозицията, защото тя създаде повод да се създаде известен интерес, медиен шум около министерството. И всъщност за мен този вот на недоверие изигра една сравнително добра PR роля в промотирането на министерството в публичното пространство. Иначе аргументите, които бяха предложени, не мога да кажа, че бяха особено аргументирани.
Чухте ли нещо, което смятате за полезно?
За момента, не. Не чух нещо, което да ми помогне в развитието на концепцията за това министерство. Нещата, които бяха подсказани като недостатък, мисля, че са част от нормалното развитие на една нова структура. Още повече, че след 100 дни съществуване на това министерство трудно е да се каже, че то има някакви все още натрупани негативи. Те в бъдеще вероятно ще се натрупат, като всяка една дейност.
Едните аргументи бяха свързани с разходи и време, които неминуемо са необходими, за да се прави нова структура.
Разходите са много лимитирани. Първо, разходите са, тъй като министерството е на базата на разделянето на МРРБ, т.е. дали щяха да останат в рамките на едно министерство или са разделени на две, това не са допълнителни разходи. А относно сградата на новото министерство, до миналата седмица имам информация, че разходите са 20 000 лв., което мисля, че общо в разходите в държавата това са суми, които са пренебрежимо малки.
Друг аргумент е забавянето на инвестициите в инфраструктурата и в строителството. Например общината в Бяла се оплакала, че внесла свой проект за ВиК инфраструктура, вече по новото законодателство, във вашето министерство, и сега това я бавело.
В новото министерство е формиран експертен съвет. Все пак приемането на проект не е елементарен момент, трябва да бъде разгледан, трябва да бъде оценен. По-важното е да се разгледат качествата на проекта. Има три варианта. Едното е проектът да бъде приет без забележки. Едното е проектът да бъде приет със забележки, които трябва да бъдат
отстранени, и да се гледа втори път. И третият вариант е да не бъде приет.
Има ли забавени проекти заради промяната в структурата на държавното управление?
Първият проект, който трябва да преценим дали е годен или негоден, е този от Бяла. Досега не са идвали никакви други проекти в министерството за издаване на разрешение за строителство.
Понеже не съм сигурен, че знаят слушателите за какво става дума, при вас трябва да идват вече за одобрение всички проекти, които струват повече от 10 млн. лева?
Точно така.
Това означава какво, че България няма в момента проекти за над 10 млн. лева?
Това означава, че няма проектна готовност, с две думи. В момента започнахме да събираме информация от всички кметства, пуснали сме едно писмо до областните управители, за да се ориентираме какво е състоянието на нещата. Стратегически най-важният елемент от проектната готовност това е изготвянето на общи устройствени
планове на общините, тъй като тези планове са условие за отпускане на средства за реализиране на следващи проекти. Доколкото ми е известно, една четвърт от общините имат такива планове. Другите са в различни етапи на развитие. Някъде са в процес на изготвяне, някъде не са започнати, тъй като много от общините основният им проблем е, че нямат финансиране за тези проекти.
Вашето министерство ще се занимава вече с координацията на изготвянето на тези проекти?
Да, и ще се опитаме да помогнем при намиране на средства, да кажем, по ФЛАГ или по някакви други програми, тъй като бенефициент на тези проекти въпреки всичко са общините.
Вие казвате - България няма всъщност проекти, че три четвърти от България няма план за развитие.
Значи, не съм толкова краен. Проекти има, които се развиват. За тях обаче не е осигурено за всички финансиране. Намират се на различен етап. Има проекти, първо, които са в съвсем начална фаза, концепция, която е формирана на базата на някаква
необходимост или в следствие на някакви аварии. Примерно, има една болница, в която има някакви аварии, които налагат тази болница да бъде реконструирана. Тоест, има такива проекти, но трябва да се намери бюджет за реализацията на тези задачи и те са в различна фаза на развитие на проекта, но не са стигнали до фаза разрешение за строеж.
Кои са най-важните инвестиционни проекти, по които трябва да работи България до 2020 г.?
Аз бих разширил този въпрос, тъй като в момента разсъждаваме или предлагаме всяка една област да направи равносметка какво е най-необходимо и да предложи по един такъв проект в следващия период. Аз обаче мисля, че първо, погледнато на проблематиката като архитект, бих предложил малко по-глобално да се гледа на развитието на страната. Първо би трябвало да се изгради един общ план за развитие на страната или да го кажа по-така, политически, една национална доктрина, накъде ще тръгне страната до 2020 г. И вече в рамките на тази доктрина да бъде приета поне от национално отговорните политически сили, да се обединят, така както беше влизането на България в ЕС.
Може ли да дадете пример за обаче конкретни проекти с голямо национално значение?
Големият проект е повишаване на нивото или на изискванията към средата за обитаването в страната, това е един голям проект. Като започнете със санирането на съществуващите сгради, с околната среда около тези сгради, в нашите градове цялата тази благоустройствена политика, която трябва да се води, това е един голям проект. Така че жизнената среда да бъде приведена към изискванията, да кажем, на средните нива на ЕС.
Защо не върви санирането?
Най-големият проблем в санирането това е собствеността на жилищния фонд. Тъй като там, в тези сгради живеят хора, които са с различен статус, с различни концепции, възможности, и това е причината да не върви.
Но това изглежда безизходно. Какво решение можете да предложите?
Изключително сложен е проблемът, тъй като ако държавата или Европейският съюз финансират това саниране, това означава, че голяма част от стойността на тези имоти, защото това са в края на краищата имоти, ще бъде повишена, т.е. собствениците на
имотите ще получат един бонус само заради това, че са собственици. Вероятно трябва да се търси едно смесено решение, да се търси финансиране. Естествено, всеки собственик трябва да участва в тази схема и моето мнение е, че санирането на сградите трябва да става с единен проект за цялата сграда, т.е. да не се получава този разнобой, за който говорите.
Т.е. целият проблем е, че те не могат да се разберат хората в една сграда, винаги има един, нали, на терсене.
Аз съм разсъждавал в тази насока, да не кажа, че имам доста богат опит по санирането. Ще го предложим в следващите месеци. Единият от вариантите, който би могъл да бъде използван, е с кредит на базата на ефекта от използвана топлинна енергия, т.е. изплащането на сумите, свързани с операцията по саниране, да стане с разликата в парите, които се плащат за отопление, тъй като ако санирането на една сграда бъде направено съобразно съвременните изисквания, означава, че разходите за отопление ще спаднат чувствително.
Това практически как изглежда? Взимаме сметка за ток, ако се топлиш на ток, или за парно, и ако си плащал 100 лв., грубо казано, средно...
Ще падне на 20, може да падне и много повече. Разликата от 80 лв. продължаваш да я плащаш, но вече като връщане на кредита за саниране. Може да се помисли за други форми на кредитиране на санирането, но за мен важното е това да става според съвременните правила за саниране, т.е. това лепене на стиропор по фасадите, вече го казах на едно място, не е оптималното решение.
Преди време гостува един експерт, който твърдеше, че истинското саниране на панелките изобщо не минава през, както и вие казвате, това лепене на стиропор.
Операциите, в които съм участвал по саниране на панелни комплекси, не повече от 5% от хората излизаха по време на санирането.
Вашето министерство ли всъщност ще се занимава със санирането?
Не, енергоефективността върви в другото министерство, на регионалното развитие, тъй като това е програма, която е заварена.
Очаквах като ви питам - кажете инвестиционните проекти на България - да кажете нещо, едно нещо, нали, дето ще се направи, тунел, мост, път, завод.
На първо място бих казал това, това е желанието да се подобри жизнената среда. Санирането на сградите, създаването на жилищна политика, нова, която да отговаря на следващия етап на развитието на тази строителна техника. Така наречената устойчива среда и устойчива архитектура.
Много фирми, хващат едни парцели и вдигат едни сгради.
Изискванията за екологична архитектура. Това не означава, че ние трябва да обхванем целия жизнен цикъл на сградите, тъй като не знам дали си давате сметка, ако трябва тези съществуващи сгради да бъдат разрушени, какво огромно количество строителни отпадъци ще се генерират, т.е. бъдещето е, че поне 60% от влаганите строителни материали трябва да бъдат рециклируеми.
Това не е ли по-скъпо? Веднага аргументът ще се изтъква, че в България се строи по евтин начин.
Значи, докато ние живеем с мисълта, че се строи по евтин начин, ще трябва да цитирам покойния вече Тодор Колев, който е един култов артист - икономията е майка на мизерията. Така че вървим ли по този път, няма да стигнем.
Значи казвате, че новият модел трябва да бъде строителство с материали, които се рециклират, поне 60% от тях.
Да, това е едно от изискванията. Има изисквания откъде се взимат тези материали, т.е. дали не е по-добре да се произвеждат в страната, отколкото да се внасят от далечни страни. Тъй като е свързано с отделяне на въглероден двуокис. Има изискване за енергийната ефективност на тези сгради. Тя е една доста сложна система, върху която в момента работим, тъй като в следващите програмни периоди това ще стане задължително за страната, тъй като ние сме членки на Европейския съюз. Това е тенденция от Европейския съюз.
Какво трябва да се промени в строителния процес в България?
На първо място процедурите по възлагане на строителството. В това отношение страната е изостанала, не искам да се ангажирам с дати, защото сигурно ще ме нападнат след това математически, но е изоставала с много години, с повече от десетки години. Цялата организация на строителството в България не е в съзвучие с това, което се случва по света.
Какво се случва?
Работи се с тръжни документи. Значи процесът тръжна документация е много слабо познат и много слабо приложим в страната. Търгът е условието, или да кажа, качествената тръжна документация е условието. Първо, тя съдържа показатели за качество и количество, пълно описание на технологията на изпълнение на едно строителство и това е документ, на базата на който се създават, се осъществяват
търговете, като основен показател е цената. Това е много важно, тъй като между строителните фирми, при условие, че се изисква равно качество, описани са материалите по количества, описана е технологията, състезанието между фирмите става на базата на цената, което е цифра. Ако някой иска да похарчи повече пари, никой не може да му попречи, особено при частния бизнес е така. Става дума за търговете, когато са публични обществени поръчки, те би трябвало да минават задължително по тази схема.
Ако ви разбирам правилно, вие ще унифицирате процедурите и изискванията към качеството на строителството, които ще станат задължителни при публичните обекти, и ще могат да бъдат използвани като един вид стандарти при частните обекти.
Да. Така е в Германия, във Франция, в Англия. В Англия има цяла професия, която се занимава с тази част от строителството. Значи в Германия го правят архитектите или
главните проектанти, във Франция също архитектите или главните проектанти, но в Англия това си е отделна професия. Това е начинът, по който се реализират.
Другата част от строителните правила, свързани с разрешението за строеж, после всички актове по време на строителството до пускането, до използването на една сграда, там трябва ли да се правят промени?
Там желанието е да се подмени цялата система от законодателство в тази област. Значи този закон за устройство на територията, който е в сила в момента, той мисля, че изпълни историческите си функции, най-общо казано.
Нов закон за устройство на територията ще пишете.
Не само един закон. Аз не искам да пишем един закон, който трябва да се създаде система от закони, които да внесат ред в целия този процес. Всъщност със системата от закони искаме да създадем една ситуация, в която законът да е над всички останали, т.е. да въведем условията или изискванията за един правов ред или правова държава в областта на проектирането и строителството.
А не както е сега - с множество наредби, правилници, отделни уредби в отделните общини.
Точно така, двусмислие в законите. Даже да ви дам един много интересен въпрос, който аз винаги съм си задавал. Ние имаме един закон за устройство на територията. Аз разбирам, че територията е българската територия. След което има един закон за Черноморското крайбрежие, като че ли това крайбрежие не е на българска територия. След това има закон за София, примерно. Това са неща, които влизат в някакви колизии едно с друго. Т.е. законодателството толкова се комплицира, отделно че закон за устройство на територията се практикува по един начин в София, по друг начин във Варна примерно или в Бургас. Това са неща, които не са добри, тъй като лишават един път самите инвеститори от възможността да предвидят какво ще се случи във времето, което е изключително важно за инвестиционния процес, затрудняват самите проектанти, затрудняват вероятно и службите, които се занимават с издаване на разрешения за строителство.
Какво да се промени в правилата срещу незаконното строителство?
Незаконното строителство е един много сложен проблем, тъй като то е възникнало в продължение на последните може би повече години от смяната на един, втори и трети закон. За мен незаконното строителство има няколко страни. Бих го разделил на две основни групи. Едното е незаконно строителство, което по някакъв начин нарушава интересите на обществото, на съседите, в смисъл такъв, че сградата се намира на по-малко отстояние от граничната регулация или е по-висока и засенчва съседен имот. Но всъщност сградата е построена правилно, не е опасна и би могла да съществува. Тогава би трябвало да се стигне до един консенсус между засегнатия и засягащия собственик на имот. Като не се стигне, значи тогава вероятно ще трябва да се приложат процедурите по закона, т.е. това, което пречи, да се отстрани, след като е незаконно
Вие искате да дадете шанс незаконно да се узакони с разбирателство.
Да, с разбирателство, става дума евентуално за някакво обезщетение с пари, има най-различни начини.
Включително вътре по сградите си преграждат.
Това е по-малкият проблем. Големият проблем с незаконното строителство за мен това е проблем, създаден от това, че се строят сгради, които общо казано, са опасни за
човешкия живот или здраве. Няма конструкции, изчислени от правоспособен инженер-конструктор, самата сграда очевидно е направена по начин, по който е опасна за живеене. Там вече нещата са тежки, или инсталацията в сградата не отговаря на изискванията, хваща ви ток и ви убива, пада ви нещо на главата - това са неща, които са вече опасни за живота на хората.
Там елемент договаряне, разбирателство не може да има?
Договаряне със закона за гравитацията. Няма такова. Просто там е въпрос на събаряне на тази сграда. Обаче това създава социален проблем, тъй като, ако тази сграда е единствено жилище на този собственик, вие всъщност правите от човек, който все пак има опасен покрив над главата си човек без покрив.
И там какво става?
Там влизаме в колизия с чл.14 на Хартата за правата на човека. Там означава, че трябва да се намери решение. Това значи, че общините би трябвало да имат резервен фонд, жилищен, точно за такива хора.
Вие ще предложите промяна в законодателството за незаконното строителство така, че определени групи обекти да могат да бъдат узаконени, ако те засягат само съседи и всички се съгласят на това.
Да.
Стигаме до въпроса какво правим незаконните остъклени балкони. И там започва
гънене, защото нали всички са за законността, обаче като се окаже, че почти всички са си остъклили, без да питат никого, и с реален ефект върху грозотата на българските градове, балконите, и се почва: ама ние сега да не ги бутаме тях...
Значи, първо трябва да си зададем въпроса защо се появява това явление остъкляване на балкон. Жилищният фонд е строен с една наредба номер 5, не помня как се казваше законът, но това е от много стари времена. В която наредба имаше ограничение на квадратурата на отделните помещения. Значи едното е, че с течение на времето очевидно тази квадратура не е достатъчна, това е увеличаване един път на площта. Втория път, остъкляването, примерно представете си, че имате един малък апартамент, който има северен балкон. Изолационната функция - нещо, което е много характерно за българския бит. Вие имате един хубав южен балкон, сядате на него да го ползвате точно като балкон, едно преходно пространство между интериор и екстериор, сядате на него да вечеряте и съседът отгоре си изтупва килима или вади чушкопека. И това всъщност са негативните предпоставки, които аргументират остъкляването на балконите по някакъв начин. За мен решението е колективно, пак е свързано и с проблема за санирането на сградите, да се прави един общ проект за цялата сграда или цялата фасада и да се приеме този проект и да се изпълни.
Ще работите ли по инвестиционни проекти на българския бизнес в чужбина?
Да, даже в момента работя в тази насока да изнесем част от този капацитет, който го имаме, макар че го казвам леко със свито сърце, да го изнесем, тъй като, общо взето, аз не съм оптимист, че моторът ще заработи с пълна сила в следващите шест месеца, нали, човек трябва да е реалист. Но ние имаме капацитет, имаме структури, които биха могли, а и някои са излезли вече, да работят в чужбина. Има чужд пазар.
Къде е той - Арабския свят, или пък, понеже е по-евтино, в Европа?
Мисля, че трябва да обърнем изключително сериозно внимание на образователния си процес. За Европа, да не казвам и да не обидя някого, но някъде 80 процента, ако не и повече, от проектантите ще бъдат затруднени чисто строително. Западна Европа е
интересно място, конкуренцията е много висока.
Но има държави - в Арабския свят, в Катар не може да отиде една фирма ей така и да каже: аз ще ви построя стадион или хотел.
Точно там водим разговори, не точно в Катар, но водим разговори на държавно договаряне. Не само в арабския свят, в Азия, в Африка има потенциал. Първо, примерно, в арабския свят има култови български фирми, които до ден-днешен ги помнят и ги чакат да се върнат. В Африка е същата история - там имаме богат опит от миналото и тези пазари трябва да се върнат.
Каква част от кадастъра на България е готов?
Ами, каквато беше допреди четири месеца - 18% от кадастъра е готов.
По-малко от една пета.
Да. Смятаме, че в рамките на три години бихме могли да покрием кадастъра, ако се отдели бюджет за това нещо.
Колко ще струва?
Възможностите на геодезическите фирми за една година е, общо взето, 10-12 млн. лв. Ако се използват някои авангардни технологии, може и по-бързо да стане. Но за да се
използват авангардни технологии, трябва да има бюджет.
Как се прави кадастър в България в момента и каква е авангардната технология?
В момента кадастър се прави класически, като се мери от място, на поле, или така наречената полева работа, за инженерите по кадастъра. Другата възможност е да се използват съвременни фотограметрични технологии, снимки от космоса и подобни други начини за решаване на въпроса. Кадастърът трябва да се планира сега през есента като финанси, тъй като е свързано с обявяване на обществени поръчки, те трябва да започнат някъде декември, януари, най-късно февруари и да приключат, и тогава да започнат полевите дейности, измерване.
Нали знаете, веднага подозренията започват - те бяха от самото начало, че министерството ви е за едни пари да ги разпредели, затова предварително да изясним за какво става дума. Няма някаква голяма кадастъроправеща фирма в България.
По принцип има, но желанието е тези фирми да се разпределят равномерно и да се ангажират почти всички специалисти в тази област. Да не ви кажа, че има една много негативна тенденция - по 80-100 инженери по геодезия всяка година напускат страната именно по тази причина.
Вашата идея е да ангажирате 100% от потенциала на България в тази област.
Сто процента от желаещите. Сега, ако на някого не му се ходи да работи, не мога да го накарам насила, но това е едната цел, и другата цел е да задържим потенциала, инженерния потенциал, в страната, тъй като 80-100 човека те горе-долу толкова и
завършват на година, а напускат в момента в посока основно, доколкото разбрах, Швейцария и Словакия.
Чел ли сте биографията си в Уикипедия? Според изтекла официална кореспонденция, адресирана до Иван Данов на адреса му в Париж, той е получавал неправомерно обезщетение за безработица във Франция за периода септември 2004 - май 2005 г. Може би е добре да бръкнете в Уикипедия и да допишете тази част, имате право, и да обясните също.
Значи, аз по тази тема вече говорих в някаква телевизия. В момента ще заведа дело. Задал съм във френската прокуратура всъщност да се разследва този случай, да се разследва откъде изтича тази информация. Първо, не са социални помощи. Не може човек, който е управлявал френска фирма, да получава социални помощи като тези, които отиват и се молят.
А какво е?
Това са си застраховки, които човек, когато няма работа, ги получава, което е съвсем различно нещо. След това аз тези пари не съм ги ползвал, защото аз излязох от страната.
Вие твърдите, че тези пари не сте ги получил.
Не съм ги ползвал. Не съм ги ползвал. Но това искам да оставя, не искам да говоря в момента, тъй като се води следствие в прокуратурата. Искам да видя кой какво е направил в цялата тази история. Завел съм делото, имам френско адвокатско бюро, което съм наел да ми защити правата.
Каква е перспективата, хоризонта, пред който работите, на фона на непрекъснати искания, оставка на целия кабинет, политически атаки, както казахте, игра, част от играта.
Мръсни атаки бих ги нарекъл. Всъщност аз съм приел тази функция с желанието да изравня начина на работа в България с този на Западна Европа. Имам няколко визии, технологично трябва да се изравним с тях, ноухауто, българското проектантско и строително, да се изравни със западноевропейското, заплащането на инженерния персонал да се изравни с западноевропейското, за да се запазят кадрите тук, иначе тези хора един по един или на групи ще си търсят бъдещето на друго място. Искам да качеството на строителството, да стане на нивото на германското, така директно
да фиксирам.
Целта.
Целта, и да се ангажират необходимият брой хора в самото строителство. Това означава да се квалифицират както за общи работници, строителни майстори, технически ръководители - неща, които у нас в момента са доста занемарени. Това означава министерството да се намеси не физически, но с изискванията и към висшето, и към средното образование, за да могат да се създадат тези кадри и те да се ангажират в този процес. И не на последно място имам едно голямо желание, ако мога да го реализирам, това е да възобновим или може би по-точната дума е създадем наново българска индустрия, която да произвежда строителни материали. Това е в съзвучие с тези изисквания за устойчиво развитие на строителството, тъй като вероятно в бъдеще внасянето на строителни материали от големи разстояния ще води до негативни точки, тъй като ще има негативно влияние върху околната среда.
Това как го виждате? Това е частна инициатива, нали, не говорите за държавни заводи?
Държавата трябва да създава политика. Това означава да създава предпоставки, да се опитва да насочи част от инвестициите в тази посока. Естествено частна политика. Ние
вървим и сме приели принципите на пазарна икономика. Това означава, че за частния инвеститор трябва да се създадат благоприятни условия, за да работи в тази посока. Изобщо не ми идва на акъла държавата да прави строителни предприятия, тъй като държавата е известно - и този лозунг сте го чували, че е лош стопанин.
