В Гърция хората се плашат от „българаска заплата”, а ние - от гръцки сценарий. И въпреки това правителството видя оптимизъм в оценката на Международния валутен фонд и като че ли пропусна острата бележка, че трябва да попълним фискалния си резерв и да не допуснем отново спадането му до толкова ниски нива, а финансовият министър Симеон Дянков получи похвала от премиера.
На фона на тази похвала Европейската комисия поднесе поредната стряскаща прогноза. Икономиката на България ще нарасне само с 0,5 на сто тази година при прогноза от 1,4 на сто, дадена от Брюксел през февруари. Часове преди да бъде официално оповестен докладът на комисията, зам.-финансовият министър Боряна Пенчева също прогнозира 1,4 на сто растеж - толкова, колкото ЕК очакваше през февруари.
Какво означава този рязък спад в европейската прогноза и трябва ли да се страхуваме от него, при положение, че бюджетът за тази година е смятан при прогноза от едно на сто? Дарик потърси отговор от зам.-председателя на бюджетната комисия в европалрамента Ивайло Калфин:
Какво накара Брюксел да даде толкова ниска прогноза за растежа на икономиката ни тази година? На какво са базирани тези прогнози според вас?
На фактите, няма откъде да се видят факторите за икономически растеж. Ще напомня, че прогнозите на БНБ, а и последната на правителството са малко по-високи от 0.5 процента, но пак са 0,7-0,9% … (бел.ред. не се разбира) между 0,5 и 1. Въобще, ако погледнем, една тенденция, през последните месеци има непрекъснато намаляване, занижаване на прогнозите за растеж, което очевидно, че се вижда и в прогнозите на Европейската комисия. Страх ме е, че това може да не е последната.
Т.е. можем да стигнем, до речем, до рецесия или до нулев растеж?
Можем да стигнем до още по-ниска прогноза. Засега всичките, включително и тази, се движат между 0,5-1% икономически ръст, което значи горе-долу, така, запазване на сегашното равнище. Но това се вижда, няма ги стимулите. Износът, който донякъде дърпаше растежа миналата година, в началото на тази година е паднал драстично. Вътрешно потребление няма въобще. Правителственото потребление също е много свито. Този растеж трябва да дойде от някъде.
Какви са мерките, които правителството трябва да предприеме, за да подпомогне икономиката?
Ами, да ви кажа, ние си говорим за едни и същи мерки, но много е важно мерките да се взимат навреме, защото колкото повече време минава, те пак са правилни, но с много малък ефект ще се вземат. Това, което трябва правителството основно да направи и да насочи усилия, вече не е, ако говориха миналата година за стимулиране на вътрешното търсене, вътрешния пазар, това хората да купуват, за да има кой да произвежда и да продава, сега не мисля, че има и възможности за това правителството. Бих казал, че с ограничения ресурс, който има, трябва първо да потърси по-добро използване на европейските средства и, второ, да насочи повече средства към инвестиции и иновации, даже и ако е необходимо с цената на увеличен дълг, ако той е вложен в инвестиции.
Има ли опасност обаче за бюджета ни, имайки предвид, че при песимистичен сценарий той е смятан при растеж от едно на сто, а сега вече почти никой, изключвайки правителството, не очаква толкова висок растеж?
Опасност по принцип има, но има нещо друго, той е смятан при едно на сто, но, от друга страна, правителството занижава традиционно приходите, прогнозата за приходите. Така че даже при по-нисък растеж не би трябвало да има някакъв особен проблем с приходите, освен ако не е голяма разликата, разбира се. Но основните проблеми на правителството са не толкова тази, колкото следващата година. Следващата година плащания по външния дълг и покриване на дефицита в бюджета са необходими към 2,5-3 млрд. лева, които не трябва да се намират в последния момент, трябва много ясно да го кажем това нещо, защото ако се търсят в последния момент, ще стане каквото стана в Португалия, те ще дойдат на много висока лихва.
Т.е. вие смятате, че когато излизаме с емисия на международните пазари, не трябва да търсим само парите, с които да покрием падежа догодина на облигациите през януари, а трябва да потърсим в повече пари?
Ние трябва да потърсим… по принцип би трябвало да потърсим повече, освен ако няма идея г-н Дянков откъде може да покрие дефицита в бюджета. А идеите да похарчим, след като вече похарчихме резерва на здравната каса, да похарчим и резерва на пенсионното осигуряване, въобще не е добра идея. Факт е, че когато страната харчи повече отколкото получава, този дефицит трябва да се плати от някъде. Това става или с дълг, или с резерви. Резервите бяха 8 млрд. лева и до голяма степен са стопени, поне тези, които можеха да се харчат. Правителството нищо не прави, за да подкрепи икономическия растеж, остава следващото - дългът.
Т.е. според вас трябва поне 3 млрд. лева дълг да се потърси от международните пазари?
Е, от международните пазари и ако някъде в резервите правителството вижда възможност още нещо да се вземе, той може да е намален. Но той трябва да има, и то бих го посъветвал от възможно най-рано, от сега още, за да не се създава напрежение на пазарите и лихвите, да знае от къде ще осигури тези 3 млрд. лева.
Все пак оценката от МВФ, които ясно ни казаха, че трябва да си попълним фискалния резерв, занижените оценки от Европейската комисия, и не само, и от фонда, не биха ли повлияли на кредитния рейтинг на страната ни, а оттам и да ни докарат по-високи лихви, отколкото очаква правителството?
Ами, това нещо е съвсем реална опасност. Само за сравнение ще кажа, че една страна се смята за много рискова и вече почва да й помагат, като на Гърция, Португалия, Ирландия, Румъния, Унгария, тогава, когато 10-годишните й облигации, цената им се вдигне над 6-7% годишна лихва. Така че за мен ще е важно, България отдавна не е регистрирала външен дълг, да видим на каква цена ще може да го емитира сега. Но очевидно ще има проблем. Проблемите в България дойдоха с това, че инвестициите спряха, вътрешното търсене спря и няма от къде да дойде икономическият растеж. Резервите свършват. Очевидно е, че трябва да се пристъпи към по-високи заеми, а всичко това води в грешна посока икономиката и няма да се изненадам на негативни прогнози на рейтинговите агенции.
А има ли място да говорим за търсене на заем от МВФ?
Това също е възможност. Ако са прекалено високи цените, според мен трябва да очаква правителството цените на международните пазари, ако са прекалено високи, то няма смисъл от там да взимаме, по-добре от валутния фонд, още повече, че държавата, ако влезе в проблемна ситуация, така или иначе ще трябва МВФ да дойде и да помага.
Друг много притеснителен сигнал, който дойде от Брюксел, е запазването на високото ниво на безработицата.
Нещата са свързани, когато икономиката не работи и безработицата е висока, то няма как да се създават работни места. Два вида мерки има едно правителство по принцип да стимулира, това става въпрос и за европейските, и за българското правителство. Едното е да стимулира предлагането, което означава да подобрява бизнес средата, да привлича инвестиции и т.н. В България това нещо не се случва, даже обратното, ние виждаме, че инвестициите изчезнаха, и то не заради финансовата криза, защото те отиват в съседни страни. Просто изчезнаха от България заради не добра икономическа среда. Вторият начин да се стимулира икономиката е като се стимулира търсенето, което значи да се увеличават доходите и да се харчат повече средства за правителствено търсене. Правителството вече имаше такава възможност, но вече тази възможност е силна ограничена. Въобще добрите идеи в икономиката си имат и време за осъществяване, те не стоят вечно. Сега са много по-малко възможностите, които може да приложи едно правителство.
Днес зам.-министър Боряна Пенчева каза, че очаква към средата на годината износът да се възстанови и той отново да бъде двигател на икономиката ни. Може ли да споделим едно такова очакване, имайки предвид това, което се случва в Европа?
Дано да е права, аз не виждам откъде ще се увеличи това търсене в чужбина на български стоки, но надявам се, че г-жа Пенчева е прочела някакви много важни анализи, които сигурно аз не съм прочел. Надявам се да се случи, така, нещо.
Как като цяло развитието на ситуацията в Европа, да речем в Гърция, където се задълбочават проблемите, ще се отрази и у нас, и има ли опасност, да речем, ако Гърция все пак премине към драхмата това да се отрази и на българската банкова система?
Не, пряко отражение няма да има. Ние виждаме, че и в момента няма някакъв голям ефект… негативен от проблемите в Гърция, но ние трябва много да внимаваме в Гърция какво се случва, просто защото гръцки инвеститори в България ще си изтеглят капиталите. Виждаме, че и големи инвеститори в телекомуникации, вероятно това ще се случи в бъдеще и в банковия сектор, сигурно и в други сектори ще потърсят излизане от България и това означава, че ако не дойдат допълнителни капитали, ние ще имаме проблем с капиталовия поток. Така че Гърция дали ще върне драхмата, или не е проблем на еврозоната и той е голям. Наш е, доколкото българският лев е свързан с еврото, но прекият ефект за България е свързан по-скоро с размера на гръцките инвестиции. Ние трябва да гледаме този показател. И другото нещо, за което вече за съжаление заради събитията в южната ни съседка е факт, бизнесът на България с Гърция намалява значително.
А доколко е вярно това, че инвеститорите от Западна Европа, да речем, гледат на региона като цяло и щом Гърция е толкова зле, има толкова големи проблеми, те по принцип, така, не гледат и към България, защото това е съседна страна и смятат, че кризата много бързо би могла да се пренесе и у нас.
Има такава логика. Тя не би трябвало да е пряка и да се взима абсолютно, но по принцип, когато една страна е с проблем, се предполага, че й съседните страни не процъфтяват. Освен това за Балканите се създава...знаете, че няма нужда тепърва да се създава, има отдавна впечатление, което не е особено положително, и като се види проблеми и в Гърция, проблеми в Сърбия, проблеми в Румъния, и някак си всичките минаваме покрай тези балкански проблеми. Разбира се, това е едрият поглед. Тогава, когато един бизнес има интерес и има конкретни проекти, има добра среда, той би трябвало да не обърне внимание на тази, така, логика от птичи поглед.
Може ли да очакваме обръщане на тенденцията догодина, много икономисти казаха, че дори тази година да сме с много малък икономически растеж, то догодина вече нещата ще се възстановят и ще започне стабилен растеж на икономиката ни. Може ли да бъдем, така, оптимисти?
Не виждам основание за това нещо. За да има растеж на икономиката, трябва да има двигател на този растеж. В Европа ситуацията следващата година няма да бъде много розова, а ние основно изнасяме там. Не виждам как вътрешното търсене в България, било частно или публично, ще се увеличи, просто защото няма пари и доходите спадат драстично. Така че не знам откъде е този оптимизъм. Според мен, без да има някакви драстични промени, без около нас да проработи по-добре средата, България не може да се надява на висок икономически растеж. За съжаление това нещо само може с, така, действително съжаление да гледаме. Днес комисията в данните, които обявява, виждаме, че Полша има 2,3% растеж, въобще има страни, Прибалтийски страни, които растат доста добре.
Бихте ли дали вашата прогноза за това какво ще се случи в Гърция. Вие сте от групата икономисти, които сериозно работят по този проблем от страна на Европа.
Гърция има два възможни сценария. Първият е да се състави правителство, колкото и трудно да бъде това нещо, то да приеме мерките, които са договорени с Европейския съюз и с Международния валутен фонд, но в същото време Европейският съюз да ги съчетае с допълнителни мерки за растеж - не, че има такава програма, има идеи откъде да се вземат средствата. Средствата са налични, те са в рамките на това, което Гърция не е усвоила, и незабавно паралелно да започнат да се прилагат тези мерки. Другият вариант е да не се състави правителство, Гърция да изпадне в политическа криза или пък да дойде мнозинство, което да прекъсне отношенията с Европейския съюз. Тогава Гърция ще тръгне към фалита абсолютно директно.
Според вас кой е по-вероятният сценарии и как биха се отразили тези два сценария на нас?
Аз все пак съм оптимист, защото си мисля, че в Гърция има достатъчно политици, а и гръцкото общество съзнава, че фалитът на държавата ще бъде платен от всички тях, всъщност от хората, които най-много страдат. Така че всяко едно усилие да се избегне този фалит, мисля, че би трябвало да бъде подкрепено. За нас двата сценария, разбира се, ако Гърция фалира, така, дълго време няма да може да възстанови икономиката си. За нас няма интерес… в смисъл ние имаме по-голям интерес до нас да има една динамична, развиваща се икономика, с която да имаме по-голям оборот, транспортни връзки и т.н., отколкото една влачеща се и линееща икономика. Така че очевидно, че за България е в интерес Гърция да се стабилизира и да започне да излиза от тази рецесия, която е много тежка. За тази година комисията предвижда допълнителни 4,7% спад, те може и да са повече.
А излизането на Гърция от еврозоната, приемането на драхмата като че ли и в Европа вече започва да се счита като възможен сценарий. Германският финансов министър Волфанг Шойбле каза еврозоната ще се справи и без Гърция. Така ли е обаче?
Вижте, еврозоната ще се справи без Гърция, но няма да спечели, ако Гърция излезе от еврозоната, и ще ви кажа защо: не заради Гърция, а заради доверието в еврозоната. Защото очевидно, че еврозоната няма механизмите, които трябва да има една единна валута, или те се създават много бавно. И ако тя не успее да се справи с проблемите в себе си, веднага след това ще възникне въпросът това структурен проблем ли е и дали няма да последват и други страни. И ако този въпрос се постави и не му се отговори убедително, цялото доверие на инвеститорите към активи в евро ще изчезне и еврозоната ще понесе много тежки загуби.
И накрая бих искала да ви попитам има ли място за разговор за мерки за подкрепяне на икономическия растеж, за които заговори новият френски президент...в цяла Европа?
Разбира се, че има, те са в тези две направления, които ви казах - едното е подобряване на бизнес средата и облекчаване на работата на фирмите, така че те да произвеждат при по-ниска себестойност, и второто е търсенето. Френският президент има няколко много добри предложения. Едното е свързано с издаването на еврооблигации, с които да се инвестира в публично търсене, в инфраструктура. Той подкрепя идеята за данък върху финансовите операции, което за мен е задължително, след като данъкоплатците спасяваха финансовата система, сега донякъде финансовата система да бъде солидарна с тях. Защото не може да има една система, която да може само да печели и никога да не губи. Освен това, това няма да засегне и обикновените граждани и икономиката. Така че има възможности, има ресурси, които могат да се привлекат. Очевидно, че в еврозоната трябва да се направят институционални промени. Но има възможност с всичко това, което предлага Франсоа Оланд, да се промени климатът в Европа, въпросът е доколко тази идея ще бъде подхваната и от другите страни членки.
