Олимпийската шампионка с ансамбъла на България по художествена гимнастика Лаура Траатс има нови цели и мечти след края на кариерата си, които отново са свързани със спорта. Отборът ще отбележи завършването на своя път в спорта с бенефиса "Сън" на 16 декември в "Арена Армеец". Траатс претърпя операция заради дискова херния на врата в швейцарска клиника, където все още се възстановява.
Оперираха олимпийската шампионка от ансамбъла Лаура Траатс
"Имам много цели и мечти, които отново са свързани със спорта. Знам какво искам да правя, но все още не искам да го споделям. Когато се случи, всички ще разберат. Ще пренеса тази отдаденост, желанието, с което съм работила, във всяко нещо, което правя и занапред", каза гимнастичката в обширно интервю за фейсбук страницата на БФХГ.
"Взех решението да се откажа още преди Олимпийските игри. Знаех, че това ще ми бъде последното състезание. Ще ми липсва времето с момичетата, треньорите, всички хубави и дори тежките моменти, защото дори тогава аз обичах това, което правя. Смятам, че няма как един спортист да се стреми към нещо такова и да не го обича. Да, много пъти съм си представяла финала с олимпийското злато. Мисля, че точно така трябва да става, защото понякога ти трябва ясно да виждаш финалната си цел, без дори да знаеш как ще я постигнеш. Смятам, че и при нас беше така - ние давахме всичко от себе си, не знаехме как ще стане, но искахме да стане и то се случи", добави Траатс.
Тя каза още, че е едно обикновено момиче, следващо мечтите си с много доброта, любов и с цялото си сърце докрай.
С обич и малко тъга: Най-емоционалните думи на златното момиче Лаура Траатс
"Още когато ме приеха в ансамбъл девойки разбрах, че съм отборен играч. Участвахме на Европейско първенство, след това имахме право да участие в Младежката олимпиада, но аз нямах право, защото на нея можеха да участват момичета родени през 1999 година, а аз съм декември 1998-а, две седмици ме разделиха от тази Олимпиада. И това беше един от първите моменти, които бяха трудни за мен. Бях резерва, но продължавах да се готвя и за тестовете за ансамбъл жени и се случи - взеха ме. На първата ми тренировка всичко ми се стори странно, различно и трудно, въпреки че бях в националния отбор до преди няколко месеца ми беше доста по-трудно. Докато свикнем с интензивността на тренировките на г-жа Весела Димитрова. Петте момичета се намерихме много бързо, още когато търсихме и изработвахме елементи, и се сработихме много естествено", допълни грацията.
"Имали сме много трудни и тежки състезания, били сме подготвени, знаехме, че сме с най-хубавите съчетания, с най-високата заложена трудност и ние сами сме си проигравали медалите, тъй като сме допускали много груби грешки. Оставали сме на стълбичката, но в подножието. Това са едни много тежки моменти за един отбор, но никога не сме отчайвали, а крачехме смело, дори и от провал на провал, без да губим никакъв ентусиазъм и знаехме, че вървим към нашата цел и там е мястото, където трябва да се докажем", коментира Траатс.
"Чувството да сбъднеш най-голямата си мечета е неописуемо. Няма как да се облече в думи, просто трябва да се изживее. Това е момент на върховна удовлетвореност и особено след толкова трудни моменти, моменти, в които си бил подготвен и просто се молиш да се получи сега, въпреки че ясно знаеш, че както тогава си бил подготвен и готов за върха, така и сега, но отново може да не се получи. Но се случи. Вярвам в закона на привличането. В това, че мислите ни може да се материализират и разбира се трябва да сме го разбрали, както трябва. Смятам, че това е закон, който работи, както гравитацията, нещата се случват и когато ние знаем как, се получават. Също така съм християнка и вярвам в Господ. Смятам, че неведнъж ни е помагал. Вярвам, че има сила, която ни помага, но също така тази сила доста често е в самите нас", каза още олимпийската шампионка.
Оперираха олимпийската шампионка от ансамбъла Лаура Траатс
"Имам много цели и мечти, които отново са свързани със спорта. Знам какво искам да правя, но все още не искам да го споделям. Когато се случи, всички ще разберат. Ще пренеса тази отдаденост, желанието, с което съм работила, във всяко нещо, което правя и занапред", каза гимнастичката в обширно интервю за фейсбук страницата на БФХГ.
"Взех решението да се откажа още преди Олимпийските игри. Знаех, че това ще ми бъде последното състезание. Ще ми липсва времето с момичетата, треньорите, всички хубави и дори тежките моменти, защото дори тогава аз обичах това, което правя. Смятам, че няма как един спортист да се стреми към нещо такова и да не го обича. Да, много пъти съм си представяла финала с олимпийското злато. Мисля, че точно така трябва да става, защото понякога ти трябва ясно да виждаш финалната си цел, без дори да знаеш как ще я постигнеш. Смятам, че и при нас беше така - ние давахме всичко от себе си, не знаехме как ще стане, но искахме да стане и то се случи", добави Траатс.
Тя каза още, че е едно обикновено момиче, следващо мечтите си с много доброта, любов и с цялото си сърце докрай.
С обич и малко тъга: Най-емоционалните думи на златното момиче Лаура Траатс
"Още когато ме приеха в ансамбъл девойки разбрах, че съм отборен играч. Участвахме на Европейско първенство, след това имахме право да участие в Младежката олимпиада, но аз нямах право, защото на нея можеха да участват момичета родени през 1999 година, а аз съм декември 1998-а, две седмици ме разделиха от тази Олимпиада. И това беше един от първите моменти, които бяха трудни за мен. Бях резерва, но продължавах да се готвя и за тестовете за ансамбъл жени и се случи - взеха ме. На първата ми тренировка всичко ми се стори странно, различно и трудно, въпреки че бях в националния отбор до преди няколко месеца ми беше доста по-трудно. Докато свикнем с интензивността на тренировките на г-жа Весела Димитрова. Петте момичета се намерихме много бързо, още когато търсихме и изработвахме елементи, и се сработихме много естествено", допълни грацията.
"Имали сме много трудни и тежки състезания, били сме подготвени, знаехме, че сме с най-хубавите съчетания, с най-високата заложена трудност и ние сами сме си проигравали медалите, тъй като сме допускали много груби грешки. Оставали сме на стълбичката, но в подножието. Това са едни много тежки моменти за един отбор, но никога не сме отчайвали, а крачехме смело, дори и от провал на провал, без да губим никакъв ентусиазъм и знаехме, че вървим към нашата цел и там е мястото, където трябва да се докажем", коментира Траатс.
"Чувството да сбъднеш най-голямата си мечета е неописуемо. Няма как да се облече в думи, просто трябва да се изживее. Това е момент на върховна удовлетвореност и особено след толкова трудни моменти, моменти, в които си бил подготвен и просто се молиш да се получи сега, въпреки че ясно знаеш, че както тогава си бил подготвен и готов за върха, така и сега, но отново може да не се получи. Но се случи. Вярвам в закона на привличането. В това, че мислите ни може да се материализират и разбира се трябва да сме го разбрали, както трябва. Смятам, че това е закон, който работи, както гравитацията, нещата се случват и когато ние знаем как, се получават. Също така съм християнка и вярвам в Господ. Смятам, че неведнъж ни е помагал. Вярвам, че има сила, която ни помага, но също така тази сила доста често е в самите нас", каза още олимпийската шампионка.
