Второто плащане по ПВУ на стойност 653 млн. евро ще бъде отказано. Това заяви вицепремиерът Томислав Дончев във връзка с Националния план за възстановяване и устойчивост.
"Не е под въпрос, а то ще ни бъде отказано със сигурност, въпреки че България е изпълнила 85% от реформите по второ плащане. ЕК използва такава формула, ако някоя реформа е по-важна тя увеличава стойността, така че приход по второ плащане няма да има", уточни той.
За четири години България е изпълнила незначителна част от реформите, подчерта Дончев и допълни, че мерките и реформите по целия план са общо 321 до девето плащане, от тях България до момента е изпълнила 115.
По думите му средствата, които сме използвали по първото плащане са половината. "Тези средства сме успели да разплатим в страната. С парите, които разполагаме ще успеем да разплатим до септември, октомври месец тази година", каза той.
Отпаднат проекти от ПВУ
Дончев обяви, че крайният срок за извършване на плащания по националния план е август месец следващата година. "След тази дата разходите не са допустими. Тоест, ако ние имаме плащания по някой от проектите, които са септември, октомври 2026 година те ще се покриват от националния бюджет. Ние сме получили само първо плащане и сме платили само половината от него. Плащанията са малко над 10% за 4 години. Сега за година и половина трябва да разплатим 90%, което очевидно е невъзможно. С колегите от ЕК постигнахме съгласие, че колкото и да е трудно и тежко ще стартираме анализ кои от проектите по плана да отпаднат. Ако те не отпаднат сега, то те ще останат и ще бъдат финансирани от държавния бюджет, което ще генерира риск от дефицит през 2026 година", заяви той.
Дончев обяви, че ще се гледа ли проектът е започнал, дали има проведена обществен поръчка, дали е стартирало изпълнение и вече има възлагане.
"Ще бъдем безкрайно отговорни. Ще бъдем безкрайно амбициозни и ще се опитаме да проведем всички реформи", заяви Дончев.
Анализът трябва да е готов до две седмици.
Финансовият министър Теменужка Петкова обяви, че от няколко седмици работят по анализ на плана за устойчивост.
"Идентифицирали сме 7 проекта, които няма да бъда как да бъдат реализирани до 30 август 2026, 15 други проекта са с много ниска възможност за реализация. Това означава, че тези инвестиции трябва да останат за сметка на националния бюджет и това ще се отрази много негативно на публичните финанси на страната за 2025 и 2026 година. Опитваме се да прецизираме всеки проект, какво можем да спасим, но където е невъзможно ще се наложи редукция на тези проекти. Надявам се до 2 седмици да имаме конкретни резултати", уточни тя.
Енергийният министър Жечо Станков обяви, че ако бъдат форсирани реформите в този им вид, както са заложени в плана ще доведат до големи щети за енергийния сектор, които ще плащат българските граждани.
Той изброи и кои са тези реформи:
"Изкарването на две стратегически дружества за страната, които гарантират енергийната сигурност на България – Електроенергийния системен оператор и „Булгартрансгаз“ от Българския енергиен холдинг, което ще доведе до предсрочно изискване на облигационните заеми, които в момента са в размер на 1,2 млрд. евро., както и ще намалят доверието на инвеститорите към енергийния сектор.
Извънредно поетият ангажимент от правителството „Петков“ за 40% намаляване на емисиите във въглищните централи. Няма такъв ангажимент в нито един регламент или директива. Изкуствено поет ангажимент.
Не на последно място приемане на пътна карта за климатична неутралност, която по същество не поема допълнителен ангажимент пред Брюксел, но създава напрежение и неразбиране в обществото".
Министърът на регионалното благоустройство Иван Иванов обяви, че забавянето на програмата за саниране прави невъзможно реализирането и в цялост, което е част от ПВУ. "Говорим за престъпно бездействие от закъснение с 15 месеца", заяви той.
Министърът на транспорта Гроздан Караджов обяви, че оставащите за реализиране реформи са застрашени заради оставащото малко време. "Най-важната от тях е провеждането на търг и включването на договори за превозвачи на обществения договор за жп превоз", заяви той.
Караджов обяви, че вече е в ход оценяването на конкурсните документи за закупуване 35 нови електрически влака. Времето, оставащо до края на срока за изпълнение, е 16 месеца.
„Водихме разговори с Европейската комисия през изминалата седмица и срещнахме разбиране“, каза министър Караджов.
Друга инвестиция, поставена в риск, е тази за широколентов достъп в страната. Крайният срок за подаване на документи по проекта е 11 април, а евентуалното обжалване би могло да възпрепятства поставянето на над 7000 километра оптични кабели и активни устройства за 5G покритие на мобилната мрежа.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
