Когато говорим за делата, свързани с духовността и вярата, трудно се борави със статистика. Българската култура или общност преди е имала ключова роля, но сега има маргинална позиция. Ходенето в църква сега е сведено до навик. Такова мнение изрази социалният антрополог Харалан Александров пред БНТ.
Има езическо-прагматичен елемент в религията. Хората много често в селата, например, с еднаква нагласа отиват и при врачки, и баячки, и всякакви вещици, допълни Александров. Според него хората не търсят дълбокия и пълен със страдания път, а се поддават на суеверията. "Всъщност предаването в ръцете на Бога е отказ от гордостта, от тщеславието. Със сигурност преди е имало елит, който е бил посветен на трансцендентното. Сега сме притиснати и сплеснати от това битие - че не можем да отидем отвъд тези бесове, които ни владеят", подчерта Александров.
Във връзка с трагедията, при която пиян 23-годишен блъсна с автомобила си и уби шестима младежи в Симеоновград, Александров коментира, че това е въпрос на саморазрушителен начин на живот. "Когато имаме повече свободно време, се саморазрушаваме повече, именно по празниците. Истински хората не ценят живота - тези блага, които са ни дадени по силата на Божията промисъл, на природата. Няма съмнение, че невъзможността да се свържеш с божественото в себе си, е начинът да живееш скотски", подчерта Харалан Александров.
За светски организираното общество Александров коментира, че полумодернизираните общества винаги и навсякъде са много религиозни. "Ние сме атеистично суеверно общество. Колкото до това дали да има вероучение, то е дълбок процес, но ако хората бяха учили вероучение, те щяха да са по-компетентно лицемерни", категоричен бе Александров.
