Учените от НИМХ са готови да излязат на протест. Причината е непропорционалното, според тях, разпределение на 15-те млн. лв., които бяха отпуснати след протестите на учените от Академията. По думите на директора на института проф. Христомир Брънзов, близо 80% от средствата отиват за публикации и цитирания, като част от фундаменталната наука, а не за приложната наука, която обслужва държавата и обществото. Според него на НИМХ трябва да се гледа като на Национална хидро-метеорологична служба, а не само като научен институт и проблемът с недофинансирането им трябва да се реши трайно. Според председателя финансово-икономическата комисия на ОС на БАН проф. Никола Малиновски обаче средствата са разпределени точно по критериите, предвидени в споразумението с МС.
Дават 15 млн. лв. допълнително на БАН за 2018-а
Допълнителните 15 млн. лв., които бяха отпуснати на БАН са разпределени предимно за развитие на фундаменталната наука. Какво означава това, обясни директорът на НИМХ проф. Христомир Брънзов:
„Тоест за статии и цитирания, които са резултат от тази наука. За това са отделени 80% средствата. За приложната наука, каквато е НИМХ и чийто резултат е примерно внедряване на научно-приложни разработки в практиката и дейността или както е формулирано - дейности, пряко обслужващи държавата и обществото, са отделени само 5 процента“.
Освен това не са предвидени средства за нощен труд и труд в почивните дни, за охрана и поддръжка на системите за ранно предупреждение, а увеличението на заплащането на служителите в института е два пъти и половина по-ниско, от това на колегите им.
Решението на ОС на БАН предвижда за дейности, обслужващи държавата и обществото да бъдат отделени под 500 хил. лв., като те се разпределят между НИМХ и още няколко института, а за да може да осъществява дейността си, само на института по метеорология са необходими около 1 млн. и 200 хил. лв., поясни Анастасия Стойчева, ръководител отдел метеорологични прогнози.
„Тези пари, които се отделиха от държавата, да отидат вместо за дейности, обслужващи държавата, да отидат за публикационна дейност и цитирания. По тази причина ние трябва да сигнализираме. Да, ние сме от БАН, но дали сме от БАН, самото общо събрание на БАН не ни разпознава като дейност, която е важна за държавата. Голяма част от тези пари трябваше да дойдат при нас“, посочи Стойчева.
Проблемът идва от това, че в института има само около 90 научни работници, които пишат научни статии, но по-голямата част от работниците не са висшисти. Сред тях са, например, наблюдателите в 42 синоптични станции по 5 човека.
„Тази субсидия се разпределя не на 90-те човека, тоест не се броят статиите само за тях, а се разделя бройката им на общата бройка работници в института, които в по-голямата си част нямат висше образование. А общо хората в института са около 700 души“, допълни Анастасия Стойчева.
Средствата са разпределени точно по критериите, предвидени в споразумението с Министерски съвет. От тях не може да бъде отделено за оперативна дейност, посочи председателят на финансово-икономическата комисия на Общото събрание на БАН проф. Никола Малиновски. В същото време БАН прави разходи за НИМХ, например плаща годишния членски внос в международните метеорологични организации, който е 3 млн. и 200 хил. лв.
Средствата в НИМХ не са достатъчно, но на този етап просто няма от къде да бъдат взети повече, споделя проф. Малиновски:
„Моето уважение към учените на НИМХ, в които обаче не може да се отчете тяхната специфика, поради факта че на един учен има около 13-14 оперативни работници. От бюджетната субсидия ние отделяме средства толкова, колкото можем. Толкова са възможностите ни. Естествено, че като има пари, ще се преразгледа, но откъде да се вземат?“, посочи Малиновски.
По думите му проблемът може да бъде решен, ако се спази политическото споразумение между МС и БАН, което предвижда от следващата година средствата за приложна дейност да бъдат извадени в отделно перо. Но дотогава синоптици непрекъснато намаляват.
В момента има конкурс, но предложената заплата е под 600 лв. и Анастасия Стойчева не е обнадеждена, че ще бъдат намерени подходящите хора. От НИМХ са изпратили писма до членовете на правителството и настояват проблемът да бъде решен трайно. Съобщение за недоволството е публикувано на сайта на института, но ако няма резултат може да се стигне до масово напускане и активни протестни действия.
Дават 15 млн. лв. допълнително на БАН за 2018-а
Допълнителните 15 млн. лв., които бяха отпуснати на БАН са разпределени предимно за развитие на фундаменталната наука. Какво означава това, обясни директорът на НИМХ проф. Христомир Брънзов:
„Тоест за статии и цитирания, които са резултат от тази наука. За това са отделени 80% средствата. За приложната наука, каквато е НИМХ и чийто резултат е примерно внедряване на научно-приложни разработки в практиката и дейността или както е формулирано - дейности, пряко обслужващи държавата и обществото, са отделени само 5 процента“.
Освен това не са предвидени средства за нощен труд и труд в почивните дни, за охрана и поддръжка на системите за ранно предупреждение, а увеличението на заплащането на служителите в института е два пъти и половина по-ниско, от това на колегите им.
Решението на ОС на БАН предвижда за дейности, обслужващи държавата и обществото да бъдат отделени под 500 хил. лв., като те се разпределят между НИМХ и още няколко института, а за да може да осъществява дейността си, само на института по метеорология са необходими около 1 млн. и 200 хил. лв., поясни Анастасия Стойчева, ръководител отдел метеорологични прогнози.
„Тези пари, които се отделиха от държавата, да отидат вместо за дейности, обслужващи държавата, да отидат за публикационна дейност и цитирания. По тази причина ние трябва да сигнализираме. Да, ние сме от БАН, но дали сме от БАН, самото общо събрание на БАН не ни разпознава като дейност, която е важна за държавата. Голяма част от тези пари трябваше да дойдат при нас“, посочи Стойчева.
Проблемът идва от това, че в института има само около 90 научни работници, които пишат научни статии, но по-голямата част от работниците не са висшисти. Сред тях са, например, наблюдателите в 42 синоптични станции по 5 човека.
„Тази субсидия се разпределя не на 90-те човека, тоест не се броят статиите само за тях, а се разделя бройката им на общата бройка работници в института, които в по-голямата си част нямат висше образование. А общо хората в института са около 700 души“, допълни Анастасия Стойчева.
Средствата са разпределени точно по критериите, предвидени в споразумението с Министерски съвет. От тях не може да бъде отделено за оперативна дейност, посочи председателят на финансово-икономическата комисия на Общото събрание на БАН проф. Никола Малиновски. В същото време БАН прави разходи за НИМХ, например плаща годишния членски внос в международните метеорологични организации, който е 3 млн. и 200 хил. лв.
Средствата в НИМХ не са достатъчно, но на този етап просто няма от къде да бъдат взети повече, споделя проф. Малиновски:
„Моето уважение към учените на НИМХ, в които обаче не може да се отчете тяхната специфика, поради факта че на един учен има около 13-14 оперативни работници. От бюджетната субсидия ние отделяме средства толкова, колкото можем. Толкова са възможностите ни. Естествено, че като има пари, ще се преразгледа, но откъде да се вземат?“, посочи Малиновски.
По думите му проблемът може да бъде решен, ако се спази политическото споразумение между МС и БАН, което предвижда от следващата година средствата за приложна дейност да бъдат извадени в отделно перо. Но дотогава синоптици непрекъснато намаляват.
В момента има конкурс, но предложената заплата е под 600 лв. и Анастасия Стойчева не е обнадеждена, че ще бъдат намерени подходящите хора. От НИМХ са изпратили писма до членовете на правителството и настояват проблемът да бъде решен трайно. Съобщение за недоволството е публикувано на сайта на института, но ако няма резултат може да се стигне до масово напускане и активни протестни действия.
