Нападението над Израел е чудовищно. То е сбъднат кошмар. Аз съм учителка, има много ученици, които не знаем къде са, те няма да се върнат обратно в класните стаи. Това разказа пред NOVA Зоя Ерера, българка живееща Израел. Тя уточни, че много от селищата са евакуирани.
Зоя Ерера живее в Кибуц. Атаката на „Хамас” я застига в дома и.
„Събота сутринта започнаха бомбардировките. Бяхме в нас, влязохме веднага в бомбоубежището. Около 7.00 часа получихме съобщение, че терористи са навлезли в Кибуц”, разказа българката. Тя уточни, че през целия ден е била разделена с едно от децата, си тъй като предната вечер то е било на гости при баба си. Успява да го види едва вечерта, когато войници от армията на Израел са го довели обратно у дома. „Хора от града, които се опитват да ни опазят, водят отвън война”, каза още Ерера. По думите и в момента тя и семейството и са на сигурно място.
Стотици израелски граждани са в плен на "Хамас" след нападението на ислямистката групировка над Израел. Видеа с отвлечени се повиха в интернет.
„Те са на метър от нас. Командирът каза да отидем в бункера. Чао, мамо! Обичам те! Това е, те са тук, всичко свърши”. Това гласи последното съобщение, което Маян получава от сина си Рон. Той е войник в израелската армия.
7 октомври, събота. Часът е 6.00 сутринта. Рон се събужда от гърмежите на ракети и оръжия във военната база, където служи. „Бил е по тениска, къси гащи и джапанки. Когато ракетната атака е започнала, той е отишъл в убежище, нещо като защитна стена, където трябва да застанеш в случай на ракетно нападение”, разказва Маян Ширман.
Докато следва инструкциите за вражеска атака и се крие, Рон успява да се свърже с майка си. „Той ми написа: „Мамо, нещо не е наред. Не е като обикновена ракетна атака, много е силна тази”. Знам, че ви звучи странно, но хората в южната част на Израел сме свикнали с ракетни атаки. Но това беше различно. Рон каза, че има терористи в базата. Каза, че са сами. Те не са войници, които се сражават. Точно в този ден в Израел беше празник. И на пост са били 5-6 много млади момчета без оръжия”, твърди Маян.
След броени секунди следва и последното съобщение от Рон. „Написа ми: „Мамо, обичам те! Те нахлуват. Това е краят”. Когато спряхме да си пишем бях сигурна, че е убит. Но след 5-6 часа получихме видео от „Хамас”. На него се виждаше, че синът ми е жив, но е пленен от терористите. Те изглеждат много подготвени”, разкзва още майката.
Оттогава тя не знае нищо за момчето си, нито за останалите войници, които вероятно също са сред заложниците. Разказва, че армията се е свързала с нея, но до този момент не ѝ дават никаква информация.
„Единственото нещо, което ме интересува, е дали е жив, или е умрял. Той е астматик. Това е нещото, за което се притесняваме много. Това е и причината да не е войник, който се сражава. Не може да диша без инхалатор. Няма да оцелее без лекарствата си. Той е очарователно момче, обича работата си в армията, която е да помага на арабското население”, заяви майката на Рон.
„Говорим за терористична групировка. Не е като да се справим с армия в дадена държава, не съм сигурна, че в Европа осъзнавате точно какво се случва тук. Манталитетът е много различен от това, с което сте свикнали вие. Тях не ги е грижа за човешките животи. Те нямат значение за тях”, категорична е Маян.
Една от отвлечените от „Хамас” жени, заснета на видео, е Дорон. Сестра ѝ Леор вече четвърти ден не знае жива ли е, или не. Дорон е взета за заложник, заедно с майка си и двете си деца - на 3 и на 5 години.
„Видях единствено първата секунда от видеото. Дори не мога да обясня колко трудно е за мен да гледам тези кадри. Но хора от семейството ми ги разпознаха, а и армията в Израел ги идентифицира. Със сигурност знаем, че майка ми, сестра ми и двете ми племеннички са там”, разказва Леор Натанзон.
Нещастието за жената не свършва до тук. В този ден изчезват и брат ѝ и партньорът на майка ѝ. Така изчезналите нейни близки след атаката са шестима. „Знам, че майка ми, сестра ми и двете ми племеннички са били в скривалището в къщата им в кибуца. И когато хората на „Хамас” са били до къщата, приятелят на майка ми е излязъл навън. Опитал се е да им даде пари, ключовете на колата на сестра ми, всичко, което е имал”, посочва Леор.
И това обаче не помогнало. „Te не са видели какво е станало. И той просто е изчезнал. Никой не знае какво се е случило с него”, твърди жената.
В този момент жените и децата стоят в стаята за укриване при извънредни ситуации - помещение без прозорци. „Аз говорих с майка ми по телефона. Беше около 10 часа. Казах ѝ че трябва да стоят вътре. Тя ми каза, че са добре, че са в укритието, но не знае къде е приятелят ѝ. Оттогава обаче не съм ги чувала. Не знам нищо за тях. Звънях им в продължение на часове. Час след час, но никой не ми отговори. А в събота следобед видяхме видеото на „Хамас”, посочва Леор.
Единствената информация, която имат за тях от армията в Израел, е, че са в Газа. „Ние ги чакаме. Сърцата ни са разбити. Мислим къде са в момента. Как се справят, имат ли храна, спят ли, добре ли са момичетата, които са толкова мънички? Защо причиняват това на деца? Дори не искам да си мисля за моите най-големи страхове. Просто се моля. Опитвам се да запазя надеждата. Моля се да са добре, че се държат добре с тях, защото нямам представа какво мога да очаквам”, споделя Леор.
Тя разказва, че само от кибуца, от където изчезва сестра ѝ, отвлечените са над 30. „Всички къщи там са били запалени. Те са стреляли навсякъде. Това е кошмар. Това е филм на ужасите”, казва още Леор.
Относно предупреждението на Газа, че ще екзекутира по един заложник за всяка атакувана цивилна къща от Израел и няма да води преговори под обстрел, двете жени казват, че не вярват на подобна информация.
„Хамас” има полза от това заложниците да са живи. Защото само така ще може да размени затворниците си с Израел. Но никога не се знае. Там има деца, възрастни хора без лекарства”, споделя Маян.
Хората в Израел разказват, че за здравия разум случващото се е необяснимо. Но по думите им в тази война няма разум. Защото не става въпрос за битка между армиите на две държави. За Израел нападателите им са терористи. „Всеки прави, каквото иска там. Там има деца на 15-16 години, които са с ножове и оръжия в ръце. И сега знам, че неговия живот зависи от тях. Това е ужасно, това е един кошмар”, допълва Маян.
А от властите в Израел и двете искат едно. „Първо да приберат заложниците. И след това да унищожат терористите. Просто да ги унищожат. Нямам повече милост към тях”, заяви Дорон.
„Всички, дори хората в Газа, живеят в ада. Но за израелците в Ивицата Газа това е най-ужасното място, на което можеш да бъдеш в света в момента”, посочва Дорон.
И ако кадрите с отвлечените, които обикалят интернет, за повечето хора са смущаващи, то за семействата им те са лъч надежда. „Единственото ми облекчение е, че го видях жив. Прекалено рано е дори да мечтая да го видя отново. Ние не спим, не ядем. Животът ни допреди четири дни беше нормален. Сега се надявам да се събудя от този ужасен сън”, категорична е Маян.
Зоя Ерера живее в Кибуц. Атаката на „Хамас” я застига в дома и.
„Събота сутринта започнаха бомбардировките. Бяхме в нас, влязохме веднага в бомбоубежището. Около 7.00 часа получихме съобщение, че терористи са навлезли в Кибуц”, разказа българката. Тя уточни, че през целия ден е била разделена с едно от децата, си тъй като предната вечер то е било на гости при баба си. Успява да го види едва вечерта, когато войници от армията на Израел са го довели обратно у дома. „Хора от града, които се опитват да ни опазят, водят отвън война”, каза още Ерера. По думите и в момента тя и семейството и са на сигурно място.
Стотици израелски граждани са в плен на "Хамас" след нападението на ислямистката групировка над Израел. Видеа с отвлечени се повиха в интернет.
„Те са на метър от нас. Командирът каза да отидем в бункера. Чао, мамо! Обичам те! Това е, те са тук, всичко свърши”. Това гласи последното съобщение, което Маян получава от сина си Рон. Той е войник в израелската армия.
7 октомври, събота. Часът е 6.00 сутринта. Рон се събужда от гърмежите на ракети и оръжия във военната база, където служи. „Бил е по тениска, къси гащи и джапанки. Когато ракетната атака е започнала, той е отишъл в убежище, нещо като защитна стена, където трябва да застанеш в случай на ракетно нападение”, разказва Маян Ширман.
Докато следва инструкциите за вражеска атака и се крие, Рон успява да се свърже с майка си. „Той ми написа: „Мамо, нещо не е наред. Не е като обикновена ракетна атака, много е силна тази”. Знам, че ви звучи странно, но хората в южната част на Израел сме свикнали с ракетни атаки. Но това беше различно. Рон каза, че има терористи в базата. Каза, че са сами. Те не са войници, които се сражават. Точно в този ден в Израел беше празник. И на пост са били 5-6 много млади момчета без оръжия”, твърди Маян.
След броени секунди следва и последното съобщение от Рон. „Написа ми: „Мамо, обичам те! Те нахлуват. Това е краят”. Когато спряхме да си пишем бях сигурна, че е убит. Но след 5-6 часа получихме видео от „Хамас”. На него се виждаше, че синът ми е жив, но е пленен от терористите. Те изглеждат много подготвени”, разкзва още майката.
Оттогава тя не знае нищо за момчето си, нито за останалите войници, които вероятно също са сред заложниците. Разказва, че армията се е свързала с нея, но до този момент не ѝ дават никаква информация.
„Единственото нещо, което ме интересува, е дали е жив, или е умрял. Той е астматик. Това е нещото, за което се притесняваме много. Това е и причината да не е войник, който се сражава. Не може да диша без инхалатор. Няма да оцелее без лекарствата си. Той е очарователно момче, обича работата си в армията, която е да помага на арабското население”, заяви майката на Рон.
„Говорим за терористична групировка. Не е като да се справим с армия в дадена държава, не съм сигурна, че в Европа осъзнавате точно какво се случва тук. Манталитетът е много различен от това, с което сте свикнали вие. Тях не ги е грижа за човешките животи. Те нямат значение за тях”, категорична е Маян.
Една от отвлечените от „Хамас” жени, заснета на видео, е Дорон. Сестра ѝ Леор вече четвърти ден не знае жива ли е, или не. Дорон е взета за заложник, заедно с майка си и двете си деца - на 3 и на 5 години.
„Видях единствено първата секунда от видеото. Дори не мога да обясня колко трудно е за мен да гледам тези кадри. Но хора от семейството ми ги разпознаха, а и армията в Израел ги идентифицира. Със сигурност знаем, че майка ми, сестра ми и двете ми племеннички са там”, разказва Леор Натанзон.
Нещастието за жената не свършва до тук. В този ден изчезват и брат ѝ и партньорът на майка ѝ. Така изчезналите нейни близки след атаката са шестима. „Знам, че майка ми, сестра ми и двете ми племеннички са били в скривалището в къщата им в кибуца. И когато хората на „Хамас” са били до къщата, приятелят на майка ми е излязъл навън. Опитал се е да им даде пари, ключовете на колата на сестра ми, всичко, което е имал”, посочва Леор.
И това обаче не помогнало. „Te не са видели какво е станало. И той просто е изчезнал. Никой не знае какво се е случило с него”, твърди жената.
В този момент жените и децата стоят в стаята за укриване при извънредни ситуации - помещение без прозорци. „Аз говорих с майка ми по телефона. Беше около 10 часа. Казах ѝ че трябва да стоят вътре. Тя ми каза, че са добре, че са в укритието, но не знае къде е приятелят ѝ. Оттогава обаче не съм ги чувала. Не знам нищо за тях. Звънях им в продължение на часове. Час след час, но никой не ми отговори. А в събота следобед видяхме видеото на „Хамас”, посочва Леор.
Единствената информация, която имат за тях от армията в Израел, е, че са в Газа. „Ние ги чакаме. Сърцата ни са разбити. Мислим къде са в момента. Как се справят, имат ли храна, спят ли, добре ли са момичетата, които са толкова мънички? Защо причиняват това на деца? Дори не искам да си мисля за моите най-големи страхове. Просто се моля. Опитвам се да запазя надеждата. Моля се да са добре, че се държат добре с тях, защото нямам представа какво мога да очаквам”, споделя Леор.
Тя разказва, че само от кибуца, от където изчезва сестра ѝ, отвлечените са над 30. „Всички къщи там са били запалени. Те са стреляли навсякъде. Това е кошмар. Това е филм на ужасите”, казва още Леор.
Относно предупреждението на Газа, че ще екзекутира по един заложник за всяка атакувана цивилна къща от Израел и няма да води преговори под обстрел, двете жени казват, че не вярват на подобна информация.
„Хамас” има полза от това заложниците да са живи. Защото само така ще може да размени затворниците си с Израел. Но никога не се знае. Там има деца, възрастни хора без лекарства”, споделя Маян.
Хората в Израел разказват, че за здравия разум случващото се е необяснимо. Но по думите им в тази война няма разум. Защото не става въпрос за битка между армиите на две държави. За Израел нападателите им са терористи. „Всеки прави, каквото иска там. Там има деца на 15-16 години, които са с ножове и оръжия в ръце. И сега знам, че неговия живот зависи от тях. Това е ужасно, това е един кошмар”, допълва Маян.
А от властите в Израел и двете искат едно. „Първо да приберат заложниците. И след това да унищожат терористите. Просто да ги унищожат. Нямам повече милост към тях”, заяви Дорон.
„Всички, дори хората в Газа, живеят в ада. Но за израелците в Ивицата Газа това е най-ужасното място, на което можеш да бъдеш в света в момента”, посочва Дорон.
И ако кадрите с отвлечените, които обикалят интернет, за повечето хора са смущаващи, то за семействата им те са лъч надежда. „Единственото ми облекчение е, че го видях жив. Прекалено рано е дори да мечтая да го видя отново. Ние не спим, не ядем. Животът ни допреди четири дни беше нормален. Сега се надявам да се събудя от този ужасен сън”, категорична е Маян.
