С присъединяването на България еврозоната става по-силна, защото с всяка нова страна членка тежестта на еврото в световен мащаб се увеличава, заяви ръководителят на Представителството на Европейската комисия в България Йорданка Чобанова по време на представянето на приоритетите на кипърското председателство на Съвета на ЕС в София.
Събитието беше организирано в Централния военен клуб от ПанЕвропа България.
В изказването си Чобанова се спря на усилията, които е положила България за постигането на фискална стабилност. Тя коментира и социологическите проучвания, според които подкрепата за еврото в България е под 50 процента, и припомни, че подобна е била ситуацията и в балтийските страни, където обаче подкрепата за новата валута е нараснала силно до над 70 процента в първите месеци след приемането ѝ, когато гражданите са осъзнали, че това не е чужда, а тяхната собствена валута.
Чобанова посочи още, че подкрепата за еврото в страните, които го ползват, надхвърля 80 процента. Ръководителят на Представителството на ЕК обърна внимание и на обстоятелството, че страните, които са възприели еврото, отчитат и положителна миграция, т.е. наблюдава се връщане на техни граждани обратно от чужбина, защото намират в родината си повече възможности за развитие и бизнес.
Еврокомисар Домбровскис: Еврозоната ще засили финансовата устойчивост на България
Чобанова изрази доверие към прагматизма на кипърското председателство и заяви, че предизвикателствата, пред които е изправен ЕС, са системни, а не временни, което изисква нов подход. В тази връзка тя се спря на Многогодишната финансова рамка, предложена от ЕК, която определи като много смела и дръзка. Предложението е за почти 2 трилиона евро, а логиката му е към опростяване и гъвкавост, както обясни тя, защото живеем в непредвидими времена, които предполагат буфери в бюджета. Рамката цели зад всяко инвестирано евро да има отражение в реалната икономика в среда, в която има реформи, а върховенството на закона е над всичко, допълни тя и обясни, че целта е да се докаже, че принципът „пари срещу реформи“ работи.
Ръководителката на Представителството на ЕК отбеляза и значението на напредъка по Плана за възстановяване и устойчивост. Уверени сме, че държавите членки ще ускорят изпълнението на проектите си, защото има 2 ключови дати, 31 август и 31 декември, като в рамките на тези периоди страните трябва да реализират целите си, а ЕК да направи всички плащания, заяви Чобанова и призова България за пълна мобилизация на усилията.
За октомври ЕК отчита, че националните планове са довели до нарастване на публичните инвестиции с около 4 процента от БВП, което доказва, че принципът „пари срещу реформи“ води до повишаване на качеството на живот, каза тя.
Отбраната и сигурността остава приоритет, като целта е да се координират икономиките, за да се харчи по-разумно и ефективно и то в мащаб, който да осигури сигурността на Европа, посочи Чобанова.
Николай Павлов: България ще гарантира своята финансова стабилност като член на еврозоната
България е кандидатствала по европейския инструмент в областта на отбраната SAFE с проекти за около 3,2 млрд. евро, което е голям шанс за традиционно силната българска отбранителна индустрия, каза Чобанова.
Друга тема, на която тя се спря, беше конкурентоспособността, като изтъкна, че освен лостове във военно отношение, е естествено ЕС да работи и за повече икономически лостове. ЕС има 79 споразумения в глобален план, предстои подписването на споразумението и с южноамериканския търговски блок Меркосур, припомни ръководителката на представителството на ЕК и заяви, че тези икономически партньорства ще направят цяла Европа по-силни.
Предстоят интензивни месеци, в които Европа да подготви своята конкурентоспособност, която изисква голяма координация и единство, които са ключови в тези времена на несигурност, поляризация и разделение. Точно сега трябва ЕС да бъде максимално обединен и силен, каза в заключение Йорданка Чобанова.
