България вярва, че РС Македония ще бъде пълноправен член на Европейския съюз на базата на собствения си принос. Вярваме, че те ще изпълнят условията за членство и не трябва да губят време, защото най-страшното нещо е да се губи време, което ще премине в скептицизъм. На тях им трябват бързи решителни актове и категорични решения, без да търсят причината извън себе си. Много е важно причините, намеренията и успехите да бъдат техни. Това заяви в интервю за БГНЕС председателят на Народното събрание Росен Желязков след края на посещението си във Ватикана и Италия по случай 24 май – Деня на Светите братя Кирил и Методий, българската азбука и култура.
По време на визитата си председателят на парламента имаше аудиенция при папа Франциск, разговори с държавния секретар на Ватикан кардинал Пиетро Паролин и с председателя на Камарата на депутатите на италианския парламент Лоренцо Фонтана.
Папата поздрави българската делегация във Ватикана, че въпреки различията си са заедно
По същото време в Рим беше и делегация на македонското Собрание водена от неговия председател Талат Джафери. Двете делегации съвместно положиха венци пред българската и македонската плоча в базиликата "Санта Мария Маджоре", в която славянските книги са получили официално признание от папа Адриан II.
По време на разговорите си с официалните лица във Ватикана и Рим Росен Желязков е засегнал темата за нашите отношения с РС Македония и политическите процеси в Западните Балкани.
„Западните Балкани са изключително важни за Италия, и за Светия престол, защото това е зона, която ражда възможности за исторически конфликти“, подчерта председателят на парламента. Той посочи, че разрешаването на напреженията, които има при нашите съседи са тема, която „минава и намира своето решение само и единствено през пълната интеграция на страните от Балканския полуостров“.
Българската позиция по РСМ представлява особен интерес за Ватикана и Италия, особено темите, които бяха повдигнати неотдавна на срещата в Рейкявик.
„Заявихме, че нашата позиция остава непроменена. РСМ трябва да започне и да приключи колкото се може по-скоро преговорния процес и да стане пълноправен член на базата на така наречения собствен принос. Т.е. решението трябва да бъде с оглед изпълняването на критериите за членство и успешно приключване на преговорния процес, а не заради политическото решение само по себе си“, категоричен е Росен Желязков.
Той отбеляза, че за България е важно условието, което е поставено от Европейската комисия за конституционната промяна, която включва българите като държавотворен народ в рамките на РСМ. „Това е абсолютна предпоставка за започването на преговорите. Това не е наша двустранна проблематика, това е условие, което е поставено и записано в условията за начало на преговорите и се следи от ЕК“, добави председателят на НС.
Желязков заяви, че позицията на България не е свързана с поставянето на условия или преченето на самия процес: „Условията са поставени от ЕК и за нас е важно те да бъдат изпълнени, защото са свързани с правата на българите в РСМ“.
Освен темата за РСМ, италианските домакини са проявили сериозен интерес и към вътрешнополитическото положение у нас. „Развитието на политическия процес в България е близко до това, което през последните години се е случвало в Италия – политически кризи, невъзможност за сформиране на правителства, голяма динамика в политическите субекти, реформа, която е довела до намаляването на броя на депутатите, което не се оценява положително с оглед на възможността за по-добро представителство. Те познаваха процеса и се интересуваха какво се случва у нас“, заяви Росен Желязков.
По време на визитата си председателят на парламента имаше аудиенция при папа Франциск, разговори с държавния секретар на Ватикан кардинал Пиетро Паролин и с председателя на Камарата на депутатите на италианския парламент Лоренцо Фонтана.
Папата поздрави българската делегация във Ватикана, че въпреки различията си са заедно
По същото време в Рим беше и делегация на македонското Собрание водена от неговия председател Талат Джафери. Двете делегации съвместно положиха венци пред българската и македонската плоча в базиликата "Санта Мария Маджоре", в която славянските книги са получили официално признание от папа Адриан II.
По време на разговорите си с официалните лица във Ватикана и Рим Росен Желязков е засегнал темата за нашите отношения с РС Македония и политическите процеси в Западните Балкани.
„Западните Балкани са изключително важни за Италия, и за Светия престол, защото това е зона, която ражда възможности за исторически конфликти“, подчерта председателят на парламента. Той посочи, че разрешаването на напреженията, които има при нашите съседи са тема, която „минава и намира своето решение само и единствено през пълната интеграция на страните от Балканския полуостров“.
Българската позиция по РСМ представлява особен интерес за Ватикана и Италия, особено темите, които бяха повдигнати неотдавна на срещата в Рейкявик.
„Заявихме, че нашата позиция остава непроменена. РСМ трябва да започне и да приключи колкото се може по-скоро преговорния процес и да стане пълноправен член на базата на така наречения собствен принос. Т.е. решението трябва да бъде с оглед изпълняването на критериите за членство и успешно приключване на преговорния процес, а не заради политическото решение само по себе си“, категоричен е Росен Желязков.
Той отбеляза, че за България е важно условието, което е поставено от Европейската комисия за конституционната промяна, която включва българите като държавотворен народ в рамките на РСМ. „Това е абсолютна предпоставка за започването на преговорите. Това не е наша двустранна проблематика, това е условие, което е поставено и записано в условията за начало на преговорите и се следи от ЕК“, добави председателят на НС.
Желязков заяви, че позицията на България не е свързана с поставянето на условия или преченето на самия процес: „Условията са поставени от ЕК и за нас е важно те да бъдат изпълнени, защото са свързани с правата на българите в РСМ“.
Освен темата за РСМ, италианските домакини са проявили сериозен интерес и към вътрешнополитическото положение у нас. „Развитието на политическия процес в България е близко до това, което през последните години се е случвало в Италия – политически кризи, невъзможност за сформиране на правителства, голяма динамика в политическите субекти, реформа, която е довела до намаляването на броя на депутатите, което не се оценява положително с оглед на възможността за по-добро представителство. Те познаваха процеса и се интересуваха какво се случва у нас“, заяви Росен Желязков.
