“Стоенето и изолацията у дома вече се завъртяха като вихрушка, и като че ли обучението за децата вече не е толкова важно, колкото комуникацията, играта и забавленията. В резултат на локдауните при по-малките деца дисциплината не е изградена изобщо, а при по-големите е съвсем нарушена”. Това заяви училищният психолог Сияна Петрова в интервю за БГНЕС.
Основните проблеми по време на онлайн обучението е стресът, че децата и техните родители изостават с учебния материал. “Едно е директният контакт учител-дете, учител-родител, а съвсем друго е когато трябва да останат у дома и урока да се провежда онлайн”, смята психологът, и подчертава ,че когато децата са в комфорта на дома си, по съвсем друг начин възприемат обучителната информацията и съответно не възприемат така сериозно учебния процес както когато са в училище. В резултат всичко това се е отразило и на самочувствието на децата, защото на едни деца им помагат родителите им, които са останали у дома, но повечето са били оставени сами да се справят или с възрастни баби и дядовци, които вече са доста далеч от учебния процес.“Когато в училище има някакво затруднение или децата не са разбрали нещо, те питат учителя си или той сам забелязва пропуска, тогава корекцията е почти мигновена, докато при онлайн обучението е много трудно да се усети къде са затрудненията на децата”, подчерта тя.
“Локдауните са довели и до друг ключов проблем - социализацията. “Едно е децата в междучасието да разпуснат от натоварването и многото информация, която получават в часа, а съвсем друго е при онлайн обучението, макар и часовете да са намалени на по 20 минути. Това са дребни на пръв поглед неща, но оказват сериозно влияние върху децата като цяло”, смята експертът.
По време на онлайн обучението на децата е липсвал ежедневният навик и ритуалите при присъствено обучение в училище, които подготвят децата психически за учебния процес. И именно тези проблеми не са се решили, въпреки че децата се върнаха в присъствена форма на обучение.
“От една страна, трудно се наваксват пропуските, дори и децата да стоят в училище, лично според мен програмата е твърде натоварена за учениците, а децата нямат достатъчно часове за затвърждаване на знанията. И до момента децата не могат да наваксат нивото, на което трябваше да са“.
Според психолога проблемът идва от самото Министерство на образованието и науката.
“От програмите, които се спускат, и задълженията, които се налагат на учителите: да следват учебния материал, а не неговото усвояване. Този проблем не е от сега, не е от пандемията, ами много преди това. Виждам голямо усилие от страна на учителите и родителите, много се стараят, но нещата се получават при много малко деца. Тук по-скоро бих се обърнала към МОН да обърнат внимание на проблема”, коментира Петрова и допълни, че системата на образование в чужбина е ориентирана към учениците и е значително по-щадяща за тях.
