Международната природозащитна организация WWF, Грийнпийс и сдружение "За Земята" призовават за излизане от въглищната зависимост до 2030 година. Това се посочва в изявление на организациите, разпространено от WWF.
Според организациите предложението на българското правителство за изход от въглищната енергетика през 2038 г. е поредно бягство от действителността и продължава политиката на бездействие в сектора.
"След години отричане на необходимия преход към възобновяеми енергийни източници, в предстоящите месеци е от критична важност да се начертае ясен план за поетапно извеждане на въглищни мощности от експлоатация през следващото десетилетие и бързо навлизане на енергийните алтернативи. В противен случай и най-вече, ако въглищната индустрия продължи да блокира своята трансформация, пагубният ефект от забавянето ще бъде най-силно понесен от хората - работниците в централите, мините и енергийно бедните домакинства, както и всички други потърпевши от климатичната криза", се посочва в изявлението.
Според трите организации икономическата логика ясно показва, че колкото по-дълго разчитаме на изкопаемите горива, толкова по-скъпо ще ни струва енергията. "Заради тежката зависимост от въглищни централи, които са на ръба на финансов и технически колапс, се налага през следващото десетилетие българската енергийна система да се движи с ускорени темпове, за да навакса пропуснатото време за трансформация. Средствата за България по Фонда за справедлив преход, Модернизационния и Декарбонизационния фонд, както и Плана за възстановяване и устойчивост са най-добрата възможност пред страната. Енергийният преход е шанс България да стане привлекателна за инвестиции, чрез които да намери решения, както за алтернативни мощности от възобновяеми източници, така и за системни проблеми като енергийна бедност, замърсяване, икономически зависимости", се допълва в изявлението.
Според Междуправителствения панел за климатичните промени, човечеството ще има шанс да ограничи покачването на глобалната температура и да предотврати най-тежките последствия от климатичната криза, ако се откаже от производството на енергия от въглища до 2030 г., припомнят от WWF, Грийнпийс и сдружение "За Земята".
Според организациите заявките за икономика, базирана на въглища отвъд тази дата, противоречат на целите на България и Европейския съюз. В доклада си от тази седмица Международната енергийна агенция към ООН категорично призова за пълна декарбонизация на електроенергийното производство като единствен начин държавите да изпълнят целите си според Парижкото споразумение, се посочва в съобщението.
Според организациите действителността вече поставя редица предизвикателства пред България, за които предложената късна дата не дава отговори. "Например, най-голямата въглищна централа - държавната "ТЕЦ Марица-изток 2", е в технически фалит с дългове от над 1,5 млрд. лв. Дългосрочните договори за изкупуване на енергията на т.нар. американски централи "Ей И Ес - Марица изток 1" и "КонтурГлобал - Марица изток 3", изтичат съответно през 2024 г. и 2026 г. и не е ясно кой би купувал скъпата въглищна енергия на либерализирания енергиен пазар. Останалите въглищни централи в голямата си част са свързвани с енергийния бизнесмен Христо Ковачки и са морално остарели съоръжения, експлоатирани далеч отвъд техническия си живот с високата цена на замърсяване на въздуха и водите", посочват още от WWF, Грийнпийс и сдружение "За Земята".
Според тях отговорността на бъдещото правителство е намирането на работещо решение за максимално бързо затваряне на въглищните мощности, при осигуряване поминъка и икономическото развитие на въглищните региони. Затова трябва да бъдат изготвени конкретни стъпки, мерки и инвестиции, подпомогнати от Фонда за справедлив преход и европейските програми, и преди всичко водещи към реална трансформация към възобновяема енергия и кръгова икономика, смятат организациите. От примера на съседни държави като Румъния и Гърция, знаем, че това е възможно в рамките на по-малко от едно десетилетие", е коментирал Георги Стефанов, ръководител на практика "Климат и енергия" във WWF, цитиран в съобщението.
"Обявената от българското правителство дата е много късна и в сравнение с държавите от региона. Отличават се Гърция и Унгария с крайна дата през 2025 г. и Република Северна Македония - през 2027 г. Словакия има за цел 2030 г. Хърватия, Чехия, Словения все още дискутират точната дата, а дори Румъния е заложила 2032 г. като цел в Националния си план за възстановяване", се посочва в изявлението.
Според организациите забавянето на прехода към възобновяеми източници ще прави енергийни кризи като настоящата в Европа все по-чести. Докато цените на изкопаемия газ и въглеродните квоти се повишиха няколко пъти от началото на годината, електроенергията от възобновяеми източници успя частично да компенсира търсенето и да задържи цените си ниски, се посочва в съобщението.
Според WWF, Грийнпийс и сдружение "За Земята" единствено по-бързото развитие на ВЕИ, системи за съхранение на възобновяема енергия в бита и индустрията, както и мерки за висока енергийна ефективност и целенасочено намаляване на консумацията в енергоемки сектори като промишленост, транспорт и сгради ще гарантира, че Европейският съюз ще разполага с достатъчно енергия и ще е независим от външни доставки.
Според организациите предложението на българското правителство за изход от въглищната енергетика през 2038 г. е поредно бягство от действителността и продължава политиката на бездействие в сектора.
"След години отричане на необходимия преход към възобновяеми енергийни източници, в предстоящите месеци е от критична важност да се начертае ясен план за поетапно извеждане на въглищни мощности от експлоатация през следващото десетилетие и бързо навлизане на енергийните алтернативи. В противен случай и най-вече, ако въглищната индустрия продължи да блокира своята трансформация, пагубният ефект от забавянето ще бъде най-силно понесен от хората - работниците в централите, мините и енергийно бедните домакинства, както и всички други потърпевши от климатичната криза", се посочва в изявлението.
Според трите организации икономическата логика ясно показва, че колкото по-дълго разчитаме на изкопаемите горива, толкова по-скъпо ще ни струва енергията. "Заради тежката зависимост от въглищни централи, които са на ръба на финансов и технически колапс, се налага през следващото десетилетие българската енергийна система да се движи с ускорени темпове, за да навакса пропуснатото време за трансформация. Средствата за България по Фонда за справедлив преход, Модернизационния и Декарбонизационния фонд, както и Плана за възстановяване и устойчивост са най-добрата възможност пред страната. Енергийният преход е шанс България да стане привлекателна за инвестиции, чрез които да намери решения, както за алтернативни мощности от възобновяеми източници, така и за системни проблеми като енергийна бедност, замърсяване, икономически зависимости", се допълва в изявлението.
Според Междуправителствения панел за климатичните промени, човечеството ще има шанс да ограничи покачването на глобалната температура и да предотврати най-тежките последствия от климатичната криза, ако се откаже от производството на енергия от въглища до 2030 г., припомнят от WWF, Грийнпийс и сдружение "За Земята".
Според организациите заявките за икономика, базирана на въглища отвъд тази дата, противоречат на целите на България и Европейския съюз. В доклада си от тази седмица Международната енергийна агенция към ООН категорично призова за пълна декарбонизация на електроенергийното производство като единствен начин държавите да изпълнят целите си според Парижкото споразумение, се посочва в съобщението.
Според организациите действителността вече поставя редица предизвикателства пред България, за които предложената късна дата не дава отговори. "Например, най-голямата въглищна централа - държавната "ТЕЦ Марица-изток 2", е в технически фалит с дългове от над 1,5 млрд. лв. Дългосрочните договори за изкупуване на енергията на т.нар. американски централи "Ей И Ес - Марица изток 1" и "КонтурГлобал - Марица изток 3", изтичат съответно през 2024 г. и 2026 г. и не е ясно кой би купувал скъпата въглищна енергия на либерализирания енергиен пазар. Останалите въглищни централи в голямата си част са свързвани с енергийния бизнесмен Христо Ковачки и са морално остарели съоръжения, експлоатирани далеч отвъд техническия си живот с високата цена на замърсяване на въздуха и водите", посочват още от WWF, Грийнпийс и сдружение "За Земята".
Според тях отговорността на бъдещото правителство е намирането на работещо решение за максимално бързо затваряне на въглищните мощности, при осигуряване поминъка и икономическото развитие на въглищните региони. Затова трябва да бъдат изготвени конкретни стъпки, мерки и инвестиции, подпомогнати от Фонда за справедлив преход и европейските програми, и преди всичко водещи към реална трансформация към възобновяема енергия и кръгова икономика, смятат организациите. От примера на съседни държави като Румъния и Гърция, знаем, че това е възможно в рамките на по-малко от едно десетилетие", е коментирал Георги Стефанов, ръководител на практика "Климат и енергия" във WWF, цитиран в съобщението.
"Обявената от българското правителство дата е много късна и в сравнение с държавите от региона. Отличават се Гърция и Унгария с крайна дата през 2025 г. и Република Северна Македония - през 2027 г. Словакия има за цел 2030 г. Хърватия, Чехия, Словения все още дискутират точната дата, а дори Румъния е заложила 2032 г. като цел в Националния си план за възстановяване", се посочва в изявлението.
Според организациите забавянето на прехода към възобновяеми източници ще прави енергийни кризи като настоящата в Европа все по-чести. Докато цените на изкопаемия газ и въглеродните квоти се повишиха няколко пъти от началото на годината, електроенергията от възобновяеми източници успя частично да компенсира търсенето и да задържи цените си ниски, се посочва в съобщението.
Според WWF, Грийнпийс и сдружение "За Земята" единствено по-бързото развитие на ВЕИ, системи за съхранение на възобновяема енергия в бита и индустрията, както и мерки за висока енергийна ефективност и целенасочено намаляване на консумацията в енергоемки сектори като промишленост, транспорт и сгради ще гарантира, че Европейският съюз ще разполага с достатъчно енергия и ще е независим от външни доставки.
