Почти 5% от избирателите на втория тур или над 17 000 души, попадат в графата „Не подкрепям никого”, разказва NOVA.
Бюлетините, в които е отбелязана опцията „не подкрепям никого”, се отчитат като действителни. При броенето на разписките обаче тези гласове не отиват като подкрепа при никой от кандидатите. Така, на практика, се постига същият резултат, какъвто би имала и пуснатата невалидна бюлетина. Затова, според юристи съществуването на трето квадратче, особено когато говорим за балотаж, се обезсмисля.
Има и места обаче, където изборът не е бил между двама кандидати. Битката в кметство Иваняне, например, е била между издигнатата от ГЕРБ-СДС Албена Иванова и квадратчето „не подкрепям никого”. Разликата в полза на Иванова е само 26 гласа.
„В тези случаи трябва да бъде преценена представителността на тази кандидатура и избрания кмет, тъй като в случая броят на „Не подкрепям никого”, и тези, които са против, е почти еднакъв с тези действителни гласове, с които е избран”, обясни бившият председател на ЦИК Александър Андреев.
Юристи припомнят, че опцията „Не подкрепям никого” е въведена през 2016 година. Така задължителното участие на изборите позволява на тези, които не желаят да подкрепят нито един кандидат, все пак да дадат гласа си.
„Не подкрепям никого” са гласове, които са действителни, но не отиват в подкрепа на никой от кандидатите”, каза Христо Паунов, преподавател по конституционно право.
„Дефакто постига същите цели и резултат, каквото е невалидната бюлетина, каквато избирател би могъл да пусне”, допълни Александър Андреев.
Според юристи опцията за т. нар. протестен вот в бюлетините трябва да се преосмисли. „Обезсмисля се и по принцип мисля, че това квадратче не трябва въобще да го има, тъй като нямаме към настоящия момент и санкция, която да е действаща, когато не упражним правото си на глас. То създава според мен объркване”, каза Христо Паунов.
„Докато стои въпросът за задължителността на гласуването или до битката срещу недействителните гласове, квадратчето ще остане, защото в крайна сметка би довело до намаляване реално на недействителните гласове, както е при хартиените бюлетини. Ако отпадне задължението за гласуване, то трябва да се преразгледа въпросът дали да остане квадратчето”, каза Александър Андреев.
Бюлетините, в които е отбелязана опцията „не подкрепям никого”, се отчитат като действителни. При броенето на разписките обаче тези гласове не отиват като подкрепа при никой от кандидатите. Така, на практика, се постига същият резултат, какъвто би имала и пуснатата невалидна бюлетина. Затова, според юристи съществуването на трето квадратче, особено когато говорим за балотаж, се обезсмисля.
Има и места обаче, където изборът не е бил между двама кандидати. Битката в кметство Иваняне, например, е била между издигнатата от ГЕРБ-СДС Албена Иванова и квадратчето „не подкрепям никого”. Разликата в полза на Иванова е само 26 гласа.
„В тези случаи трябва да бъде преценена представителността на тази кандидатура и избрания кмет, тъй като в случая броят на „Не подкрепям никого”, и тези, които са против, е почти еднакъв с тези действителни гласове, с които е избран”, обясни бившият председател на ЦИК Александър Андреев.
Юристи припомнят, че опцията „Не подкрепям никого” е въведена през 2016 година. Така задължителното участие на изборите позволява на тези, които не желаят да подкрепят нито един кандидат, все пак да дадат гласа си.
„Не подкрепям никого” са гласове, които са действителни, но не отиват в подкрепа на никой от кандидатите”, каза Христо Паунов, преподавател по конституционно право.
„Дефакто постига същите цели и резултат, каквото е невалидната бюлетина, каквато избирател би могъл да пусне”, допълни Александър Андреев.
Според юристи опцията за т. нар. протестен вот в бюлетините трябва да се преосмисли. „Обезсмисля се и по принцип мисля, че това квадратче не трябва въобще да го има, тъй като нямаме към настоящия момент и санкция, която да е действаща, когато не упражним правото си на глас. То създава според мен объркване”, каза Христо Паунов.
„Докато стои въпросът за задължителността на гласуването или до битката срещу недействителните гласове, квадратчето ще остане, защото в крайна сметка би довело до намаляване реално на недействителните гласове, както е при хартиените бюлетини. Ако отпадне задължението за гласуване, то трябва да се преразгледа въпросът дали да остане квадратчето”, каза Александър Андреев.
