Предложеният данък върху свръхпечалбите е насочен към сектори, които не реинвестират значителна част от печалбите си в българската икономика, а ги разпределят като дивиденти към акционери и чуждестранни дружества майки. Това заяви заместник-министърът на финансите Людмила Петкова пред журналисти.
Тя подчерта, че мярката ще бъде еднократна и ще се прилага само за 2027 г.
Петкова участва в конференцията на високо равнище „Изграждане на устойчивост заедно: членството на България в Европейския механизъм за стабилност (ЕМС)“, организирана в София от Министерството на финансите и ЕМС.
33% данък върху свръхпечалбите на банки и още сектори се обсъжда за 2027 г.
По данни от анализа на финансовото министерство секторите, които се предвижда да бъдат обложени, формират над 60% от свръхпечалбите, реализирани във всички икономически сектори. В някои от тях ръстът на печалбата за шест години надхвърля 588%, посочи заместник-министърът.
„Насочихме се и защото тези печалби не се реинвестират в икономиката – да се създават нови заводи или нови работни места. Същите тези печалби се разпределят като дивиденти в полза на акционерите и чуждестранните дружества майки“, обясни Петкова.
По думите ѝ по силата на европейска директива дивидентите към чуждестранни дружества майки не се облагат с данък върху дивидентите и така печалбите могат да бъдат изнесени извън страната без подобно облагане.
Кои сектори ще бъдат засегнати?
При представянето на предложенията за промени в данъчните закони на 23 септември Министерството на финансите обяви намерението си да обложи свръхпечалбите за 2027 г. на банки, застрахователни и презастрахователни дружества, търговци с най-малко пет обекта за търговия с храни, телекомуникационни компании, обменни бюра и дружества за бързи кредити.
Петкова определи мярката като част от общоевропейския подход за икономическа солидарност. Тя припомни предприетите през 2022–2023 г. действия в условията на енергийната криза, когато бяха въведени ограничения върху приходите от продажба на електроенергия и облагане на енергийни предприятия.
На въпрос защо данъкът не обхваща и други отрасли заместник-министърът посочи, че анализът показва различно поведение при предприятията в сектори като селското стопанство и транспорта. По думите ѝ там печалбите се реинвестират, включително когато компаниите реализират свръхпечалби.
Защитна клауза срещу изкуствено намаляване на печалбата
В предложението е заложена и защитна клауза срещу необосновано намаляване на облагаемата печалба през 2027 г.
Предвижда се да бъде сравнявано съотношението между печалбата преди лихви и данъци и данъчната печалба. При значително отклонение ще може да се прави корекция за целите на данъка върху свръхпечалбите.
Петкова уточни, че механизмът е насочен към намаления на печалбата, които не са продиктувани от реални икономически обстоятелства. Като пример за икономически обоснована промяна тя посочи намаляването на цени или такси, което би могло да има положителен ефект и върху инфлацията.
Какво се предлага за данъчните оценки на имотите?
Заместник-министърът коментира и предлаганата актуализация на данъчните оценки на недвижимите имоти.
Планът е тя да стане поетапно за период от три години – с 30% през първата година и с по 35% през следващите две.
Новите оценки ще се използват единствено за определяне на данъка върху недвижимите имоти. При изчисляването на таксата за битови отпадъци ще бъде запазена данъчната оценка на нивото от 2026 г., уточни Петкова.
Част от общините вече прилагат принципа „замърсителят плаща“ и определят таксата според количеството генерирани отпадъци. Там, където данъчната оценка продължава да се използва като основа за изчисляване на таксата, ще се прилага сегашната ѝ стойност.
Попитана как промените биха се отразили на собствениците на жилища в София, Петкова даде пример със собствения си имот. По нейните изчисления данъкът за апартамент с площ 75 кв. м ще се увеличи с около 15 евро през следващата година.
