Боговдъхновените слова на химнописеца ни откриват най-важното, което трябва да знаем за празника на Светото Възнесение на нашия Господ Иисус Христос. След като в продължение на четиридесет дни след Своето славно, всепобедно Възкресение пребиваваше с учениците, в този ден Спасителят се възнася на Небесата, възнасяйки там и човешката природа, вече очистена от всичко греховно, което я беше повредило вследствие от непослушанието на прародителите в райската градина. С Възнесението на Христос нашата природа веднъж и завинаги достигна до своето крайно предназначение, намирайки място в Царството на вечния живот, което е Царство Божие - Царство на любовта, светлината и живота. Такъв е смисълът на Христовото богочовешко дело: да бъде съединено земното с небесното, да може човекът, който е бил сътворен по Божи образ, да достигне и до богоуподобяването, да осъществи своето крайно предназначение, казва в обръщението си за празника Възнесение Господне Негово Светейшество българският патриарх Неофит.
Същевременно, макар и възнасяйки се, Господ не остави света и човеците, и това е другата важна истина, която не бива да забравяме и с която следва да живеем в земните си дни. Още във времето на Своето земно служение Спасителят беше засвидетелствал пред учениците, че "дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях" (Мат. 18:20). И ето, че днес казаното от Него се потвърждава, намирайки израз в радостното свидетелство от празничното богослужение, което възпява днешното събитие и казва: "... възнесе се в слава, Христе Боже наш, без никак да се отлъчваш, но като пребъдваш (с нас) неотстъпно". Та нима Христовото присъствие в живота ни не е нещо, което всеки християнин може да потвърди от личния си опит от живота и подвига във вярата? Нима ще се намери човек, който нито веднъж да не е почувствал благодатна помощ, подкрепа и закрила от нашия Господ, заедно с Неговото милосърдие и безгранично човеколюбие? Нима може да има християнин, който да се усъмнява в казаното от Него: "Аз съм с вас през всички дни до свършека на света" (Мат. 28:20), казва в словото си патриархът.
Негово Светейшество отбелязва, че за съжаление, понякога ставаме свидетели на събития, които подлагат на съмнение вярата ни в Божието присъствие в живота ни и оставаме с усещането за крайна богооставеност - сякаш Господ вече не благоволи към света и човечеството. Това усещане се възприема и днес, когато виждаме тържествуването на злото, което води до това брат да вдигне ръка срещу брата си, което, наблюдаваме през последните месеци в братска Украйна. В такива моменти е много трудно да съхраним вярата си чиста и силна, но знаем и сме убедени - че Господ допуска всички изпитания и изкушения в живота ни не, за да направи от нас маловерци, а тъкмо обратното, за да укрепи и усили вярата ни. Тогава, когато най-силно се съмняваме в смисъла на живота и съществуването си, от нас, като християни, се очаква най-много да утвърждаваме този смисъл и да работим за неговото постепенно осъществяване, подчертава патриарх Неофит.
"Затова, възлюбени, нека в деня на Светото Възнесение да се възрадваме с радостта и удивлението на първите Христови ученици и да бъдем и ние верни свидетели за това, че "Бог се яви в плът, засвидетелствуван бе от Духа, показа се на Ангели, проповядван биде на народи, приет с вяра в света, възнесе се в слава" (1 Тим. 3:16). Нека в този свят и светъл ден да се възнесем високо над всичко онова, което ни отдалечава от Христовата любов, което помрачава вътре в нас Божия свят образ, според който сме били сътворени. Да страним от греха, да следваме Господнята свята и съвършена воля, и във всичките си помисли, думи и дела да търсим не човешката, а Божията правда. Това е, което очаква от нас и на което се радва Господ Иисус Христос, заедно с цялата небесна и земна Църква. Божията всеопрощаваща любов и Неговата велика милост да бъдат с всички нас! Честит и благословен празник", отправя благослов българският патриарх Неофит.
Същевременно, макар и възнасяйки се, Господ не остави света и човеците, и това е другата важна истина, която не бива да забравяме и с която следва да живеем в земните си дни. Още във времето на Своето земно служение Спасителят беше засвидетелствал пред учениците, че "дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях" (Мат. 18:20). И ето, че днес казаното от Него се потвърждава, намирайки израз в радостното свидетелство от празничното богослужение, което възпява днешното събитие и казва: "... възнесе се в слава, Христе Боже наш, без никак да се отлъчваш, но като пребъдваш (с нас) неотстъпно". Та нима Христовото присъствие в живота ни не е нещо, което всеки християнин може да потвърди от личния си опит от живота и подвига във вярата? Нима ще се намери човек, който нито веднъж да не е почувствал благодатна помощ, подкрепа и закрила от нашия Господ, заедно с Неговото милосърдие и безгранично човеколюбие? Нима може да има християнин, който да се усъмнява в казаното от Него: "Аз съм с вас през всички дни до свършека на света" (Мат. 28:20), казва в словото си патриархът.
Негово Светейшество отбелязва, че за съжаление, понякога ставаме свидетели на събития, които подлагат на съмнение вярата ни в Божието присъствие в живота ни и оставаме с усещането за крайна богооставеност - сякаш Господ вече не благоволи към света и човечеството. Това усещане се възприема и днес, когато виждаме тържествуването на злото, което води до това брат да вдигне ръка срещу брата си, което, наблюдаваме през последните месеци в братска Украйна. В такива моменти е много трудно да съхраним вярата си чиста и силна, но знаем и сме убедени - че Господ допуска всички изпитания и изкушения в живота ни не, за да направи от нас маловерци, а тъкмо обратното, за да укрепи и усили вярата ни. Тогава, когато най-силно се съмняваме в смисъла на живота и съществуването си, от нас, като християни, се очаква най-много да утвърждаваме този смисъл и да работим за неговото постепенно осъществяване, подчертава патриарх Неофит.
"Затова, възлюбени, нека в деня на Светото Възнесение да се възрадваме с радостта и удивлението на първите Христови ученици и да бъдем и ние верни свидетели за това, че "Бог се яви в плът, засвидетелствуван бе от Духа, показа се на Ангели, проповядван биде на народи, приет с вяра в света, възнесе се в слава" (1 Тим. 3:16). Нека в този свят и светъл ден да се възнесем високо над всичко онова, което ни отдалечава от Христовата любов, което помрачава вътре в нас Божия свят образ, според който сме били сътворени. Да страним от греха, да следваме Господнята свята и съвършена воля, и във всичките си помисли, думи и дела да търсим не човешката, а Божията правда. Това е, което очаква от нас и на което се радва Господ Иисус Христос, заедно с цялата небесна и земна Църква. Божията всеопрощаваща любов и Неговата велика милост да бъдат с всички нас! Честит и благословен празник", отправя благослов българският патриарх Неофит.
