Омбудсманът представи законопроект за личния фалит
96770
Омбудсманът представи законопроект за личния фалит
България е в топ 4 на европейските държави с лоши и необслужвани кредити - над 12 процента от изтеглените у нас заеми попадат в тази графа, показва статистика, представена от омбудсмана Мая Манолова.
По данни на Европейската комисия към края на миналата година стойността на просрочените заеми в България надхвърля 4.7 милиарда евро, а необслужваните кредити са на стойност от около 400 милиона евро.
От институцията на омбудсмана представиха концепция за изготвянето на закон за личния фалит, който да защитава добросъвестните длъжници и да дава възможност за три процедури по обявяване на несъстоятелност в зависимост от финансовото състояние на длъжника.
Как дълг от 8.70 набъбва до над 1000 лв.
Социологическо проучване, направено по поръчка на Българския институт за правни инициативи, показва, че една трета от българите имат кредитно задължение, а над 80 процента от хората одобряват въвеждането на закон, който да урежда отношенията между длъжник и кредитор по взаимоизгодна и справедлива процедура.
Българите, които са взели някакъв вид кредит, който не е обслужен, са три типа - добросъвестен тип, който взема заеми в разумни граници, но изпада в извънредна ситуация и невъзможност да плаща; професионален длъжник, който постоянно взема кредити и не ги покрива, и длъжник, живеещ ден за ден. Това показва социологическото изследване, проведено от "Глобал метрикс".
Към първия тип физически лица е насочена предложената от Мая Манолова концепция на закон за личния фалит. Лицата могат да са български граждани или граждани на Европейския съюз, но живели у нас поне 6 месеца. Процедурата ще бъде съдебна, а за всеки длъжник ще се прави индивидуална преценка на това дали е добросъвестен, обясни Манолова.
"Примерни критерии, които биха могли да бъдат ползвани за добросъвестност са и това длъжникът да не се е поставил умишлено в състояние на свръхзадлъжнялост, да не се е разпоредил със свои значително имущество в определен период от време преди молбата за започване на производството, да не е съден за злоупотреба с доверие и престъпления срещу кредиторите, а също така активно да търси работа, ако е безработен", каза омбудсманът.
Процедурите по несъстоятелност ще бъдат три вида. Ако лицето има месечен доход над този, който може да му бъде отнет, ще се съставя погасителен план със заплащане на поне 50 процента от обезпечените вземания за период от 3 до 5 години, а остатъкът от задълженията може да бъде опрощаван.
Гражданите да могат да оспорват цените на тока, парното и газа, иска омбудсманът
Вторият вид предвижда производство по ликвидация на имуществото, когато длъжникът има по-нисък или никакъв доход. Тази процедура също предвижда опрощаване на част от дължимото.
При липса на доходи и имущество ще се ползва третата процедура - според нея, ако даден човек придобие доход или имущество в рамките на 10 години от началото й, трябва да уведоми съда и да се премине към една от другите процедури.
По данни на Европейската комисия към края на миналата година стойността на просрочените заеми в България надхвърля 4.7 милиарда евро, а необслужваните кредити са на стойност от около 400 милиона евро.
От институцията на омбудсмана представиха концепция за изготвянето на закон за личния фалит, който да защитава добросъвестните длъжници и да дава възможност за три процедури по обявяване на несъстоятелност в зависимост от финансовото състояние на длъжника.
Как дълг от 8.70 набъбва до над 1000 лв.
Социологическо проучване, направено по поръчка на Българския институт за правни инициативи, показва, че една трета от българите имат кредитно задължение, а над 80 процента от хората одобряват въвеждането на закон, който да урежда отношенията между длъжник и кредитор по взаимоизгодна и справедлива процедура.
Българите, които са взели някакъв вид кредит, който не е обслужен, са три типа - добросъвестен тип, който взема заеми в разумни граници, но изпада в извънредна ситуация и невъзможност да плаща; професионален длъжник, който постоянно взема кредити и не ги покрива, и длъжник, живеещ ден за ден. Това показва социологическото изследване, проведено от "Глобал метрикс".
Към първия тип физически лица е насочена предложената от Мая Манолова концепция на закон за личния фалит. Лицата могат да са български граждани или граждани на Европейския съюз, но живели у нас поне 6 месеца. Процедурата ще бъде съдебна, а за всеки длъжник ще се прави индивидуална преценка на това дали е добросъвестен, обясни Манолова.
"Примерни критерии, които биха могли да бъдат ползвани за добросъвестност са и това длъжникът да не се е поставил умишлено в състояние на свръхзадлъжнялост, да не се е разпоредил със свои значително имущество в определен период от време преди молбата за започване на производството, да не е съден за злоупотреба с доверие и престъпления срещу кредиторите, а също така активно да търси работа, ако е безработен", каза омбудсманът.
Процедурите по несъстоятелност ще бъдат три вида. Ако лицето има месечен доход над този, който може да му бъде отнет, ще се съставя погасителен план със заплащане на поне 50 процента от обезпечените вземания за период от 3 до 5 години, а остатъкът от задълженията може да бъде опрощаван.
Гражданите да могат да оспорват цените на тока, парното и газа, иска омбудсманът
Вторият вид предвижда производство по ликвидация на имуществото, когато длъжникът има по-нисък или никакъв доход. Тази процедура също предвижда опрощаване на част от дължимото.
При липса на доходи и имущество ще се ползва третата процедура - според нея, ако даден човек придобие доход или имущество в рамките на 10 години от началото й, трябва да уведоми съда и да се премине към една от другите процедури.
