/ БГНЕС
Да се разшири кръгът на случаите, при които съдът може да постанови да бъде разкрита банкова тайна, гласува парламентът. Това стана при второто четене на държавния бюджет за тази година, през преходни и допълнителни разпоредби, с които се променя Законът за кредитните институции.

Така съдът може да постанови разкриване на банковата тайна и по искане на публичен изпълнител във връзка с обезпечаване и събиране на публично вземане.

Текстът предизвика повече от час дискусия в пленарната зала и срещу него възразиха предимно от „Има такъв народ“ (ИТН) и „Възраждане“. 

Петър Петров от „Възраждане“ изрази опасение, че това ще създаде неравнопоставеност между държавата и частните кредитори. 

Искрен Митев („Продължаваме промяната - Демократична България“) разясни, че хипотезата ще се използва само, когато някой не си е платил данъците, и е продиктувана от невъзможността държавата да събира максимално задълженията.

Според Радомир Чолаков от ГЕРБ-СДС този въпрос трябва да бъде подложен на отделно обсъждане, а не с държавния бюджет, защото няма отношение към него. Не обичам, когато се извършва фина хирургическа операция на мозък, да се използва брадва, коментира той. И уточни, че това не е конфронтация с финансовия министър, а предложение за разговор. За отделно обсъждане на текста се обявиха и от ИТН.

С други текстове - в  Закона за здравето, депутатите записаха, че държавата предоставя средства на родителите за компенсиране на разходите, пряко свързани с отглеждане, възпитание и обучение на деца от тримесечна възраст до 1 септември на годината, в която навършват три години и не са приети в общински детски ясли и държавни детски градини, поради липса на места. Месечният размер на средствата за едно дете не може да надвишава средния месечен размер на средствата от държавния бюджет за издръжката на дете в предучилищното образование в общинските и държавните детски градини и училища за съответната календарна година. Парите се изплащат до приемането на детето в общинска ясла или в държавна детска градина.

Мнозинството отхвърли предложението на БСП в Кодекса на труда правилото размерът на минималната работна заплата да е 50 на сто от средната брутна заплата за период от 12 месеца, да се прилага от 1 август 2023 г., а не от 1 януари догодина. Аргументът на финансовия министър Асен Василев беше, че в момента сме в средата на годината и бизнесът си е направил разчетите. Освен това дефицитът към 31 май т.г., който заварихме, беше 1,2 млрд. лв. и затова такава мярка трудно ще може да бъде финансирана сега, добави той.

Не се прие и предложението на ГЕРБ-СДС за сезонна работа с един работник да може да се сключват трудови договори общо за не повече от 120 календарни дни вместо досегашните 90.
Нелли Желева, БТА