Реакцията на Спешната медицинска помощ в България е закъсняла, липсва уважение към пациентите в болниците, погазва се човешкото им достойнство, а пациентите с някакво увреждане пък биват дискриминирани. Това са основните изводи, които се посочват в доклад за нарушени права в здравеопазването, изготвен от експерти в Центъра за защита на правата в здравеопазването.
Оказва се, че линейките системно нарушават принципа за своевременно оказване на спешна помощ и нерядко отказват такава, в случай, че пациентът е в напреднала възраст и много увреден. В болниците пък правото на медицинския персонал доминира над правата на пациента. Не са редки случаите, когато пациентът вместо лечение получава увреда, която или го инвалидизира, или пък му причинява смърт, се посочва в доклада.
Спешната помощ в България системно не се явява навреме на повиквания. Най-лошо в това отношение е положението в големите градове, където закъснението е от 30 минути до няколко часа. Оправданията най-често се свързват с липса на свободни линейки или с големия трафик, се посочва в доклада. Той обаче отчита и още един проблем, свързан със субективни фактори.
При обаждане на тел. 150 или на номер 112 се пита първо за възрастта на пациента и нерядко се отказва посещение, ако болният е в напреднала възраст и много увреден. Често медицинският екип от спешната помощ отказва да предприеме мерки за настаняване в болница на възрастното лице.
Друг проблем е липсата на уважение към личността на болния и погазване на неговото човешко достойнство. В болниците провеждащите се спрямо пациента манипулации не са съпроводени или предшествани от информация. По този начин пациентът е в неведение на какво се подлага, кой го лекува и какви лекарства ще му бъдат прилагани.
В доклада се изтъква, че най-често срещаното явление е медицинската сестра да посещава болния, носейки му лекарства или поставяйки му капки, например, в очите, без да поиска разрешението на пациента или да му обясни целта.
Масово явление също така е да не се уважава времето на здравноосигурения и на неговите близки - чакането в коридорите на лечебните заведения за преглед или за записването за такъв, дори той да се налага по спешност. Липсата на направления също е отчетена в доклада като фактор, който прави здравната система неефективна, бламира лечебния процес като цяло и дава негативно отражение за здравословните прогнози на конкретния пациент.
Общата вреда от всичко това е, че се нарушава както правото на получаване на своевременна, пълноценна и качествена здравна услуга, така и достойнството на пациента, категорични са експертите, участвали в изготвянето на доклада на Центъра за защита на правата в здравеопазването.
