Процентът на пренаселеност на жилищата в България в градските и селските райони е много висок в сравнение със средния за страните от ЕС-28. По отношение на градските райони и по степен на пренаселеност на жилищата в тях - България е на второ място след Румъния сред страните от ЕС, показват данни от анализ на Евростат за жилищните условия на европейските граждани през 2017 г.
Според анализа близо 48 на сто от българите, които живеят в градски условия са в ситуация на жилищна пренаселеност, докато средният показател за ЕС е 18 на сто,а в Румъния - над 50 на сто.
В селските райони пренаселеността на жилищата у нас е 34 процента, докато за ЕС показателят е два пъти по нисък и е 17 на сто.
На национално ниво 43 на сто от българите живеят в пренаселени жилища, докато в ЕС показателят е 16,8 показват данните на европейската статистика.
Според данни на НСИ у нас има около 3,9 милиона жилищни единици за 3 милиона домакинства. Този факт на пръв поглед предполага "излишък" на жилища у нас, но в същото време около 1,2 милиона от тези жилищни единици у нас са необитаеми.
Само в столицата София броят на незаетите жилища е около 150 хиляди, което е приблизително една четвърт от общия жилищен фонд в града. Дори и в гъсто населени области като Пловдив и Варна има нива на незаетост на жилища съответно 26 и 30 на сто.
Така в действителност 3 милиона български домакинства обитават около 2,7 милиона жилищни единици. Около 1 милион българи, или близо 15 на сто от населението у нас, живее в жилища, които се споделят от повече от едно семейство. С други думи, "удвояването или утрояването" на домакинствата в едно жилище е често срещано явление, особено сред домакинства с по-ниски доходи и в по-големите градски центрове - там често 3 поколения живеят в малък апартамент от 60 кв м.
В пренаселени жилища живеят най-често домакинствата в риск от бедност, които са почти половината от населението у нас, а също и около 80 на сто от децата под 16 години, както и 60 на сто от младите хора на възраст 16-29 години.
Също в пренаселени жилища живеят 82 процента от наемателите у нас, които плащат пазарен наем, докато в ЕС показателят е едва 30 на сто.
Близо половината от собствениците на жилища у нас, които имат ипотека или заем живеят в пренаселени условия /за ЕС показателят е 8 на сто/.
Най-нисък дял на пренаселеност в страните на ЕС-28 е отчетен в Кипър /2 на сто/, Ирландия /2,1 на сто/, Белгия /3 на сто/, Люксембург и Испания - по 4 на сто, показват данните от анализа на Евростат.
Като цяло в най-пренаселени условия живеят жителите на северната ни съседка Румъния - близо 50 процента обитават пренаселени жилища.
Показателят за южната ни съседка Гърция е 30 на сто, тоест всяко трето домакинство там живее в условия на пренаселеност, отчита Евростат.
Други страни с висок дял на пренаселеност в жилищните условия са още Хърватия - 42 на сто, Литва и Унгария - по 40 на сто и др.
Според анализа дадено лице се счита за живеещо в пренаселено домакинство, ако домакинството не разполага с жилище с някоя от следните характеристики: една стая за домакинството; една стая на двойка в домакинството; една стая на един човек на възраст над 18 години; една стая на чифт самотни хора от един и същи пол между 12 и 17 години или една стая на двойка деца под 12-годишна възраст, според Евростат.
Според анализа близо 48 на сто от българите, които живеят в градски условия са в ситуация на жилищна пренаселеност, докато средният показател за ЕС е 18 на сто,а в Румъния - над 50 на сто.
В селските райони пренаселеността на жилищата у нас е 34 процента, докато за ЕС показателят е два пъти по нисък и е 17 на сто.
На национално ниво 43 на сто от българите живеят в пренаселени жилища, докато в ЕС показателят е 16,8 показват данните на европейската статистика.
Според данни на НСИ у нас има около 3,9 милиона жилищни единици за 3 милиона домакинства. Този факт на пръв поглед предполага "излишък" на жилища у нас, но в същото време около 1,2 милиона от тези жилищни единици у нас са необитаеми.
Само в столицата София броят на незаетите жилища е около 150 хиляди, което е приблизително една четвърт от общия жилищен фонд в града. Дори и в гъсто населени области като Пловдив и Варна има нива на незаетост на жилища съответно 26 и 30 на сто.
Така в действителност 3 милиона български домакинства обитават около 2,7 милиона жилищни единици. Около 1 милион българи, или близо 15 на сто от населението у нас, живее в жилища, които се споделят от повече от едно семейство. С други думи, "удвояването или утрояването" на домакинствата в едно жилище е често срещано явление, особено сред домакинства с по-ниски доходи и в по-големите градски центрове - там често 3 поколения живеят в малък апартамент от 60 кв м.
В пренаселени жилища живеят най-често домакинствата в риск от бедност, които са почти половината от населението у нас, а също и около 80 на сто от децата под 16 години, както и 60 на сто от младите хора на възраст 16-29 години.
Също в пренаселени жилища живеят 82 процента от наемателите у нас, които плащат пазарен наем, докато в ЕС показателят е едва 30 на сто.
Близо половината от собствениците на жилища у нас, които имат ипотека или заем живеят в пренаселени условия /за ЕС показателят е 8 на сто/.
Най-нисък дял на пренаселеност в страните на ЕС-28 е отчетен в Кипър /2 на сто/, Ирландия /2,1 на сто/, Белгия /3 на сто/, Люксембург и Испания - по 4 на сто, показват данните от анализа на Евростат.
Като цяло в най-пренаселени условия живеят жителите на северната ни съседка Румъния - близо 50 процента обитават пренаселени жилища.
Показателят за южната ни съседка Гърция е 30 на сто, тоест всяко трето домакинство там живее в условия на пренаселеност, отчита Евростат.
Други страни с висок дял на пренаселеност в жилищните условия са още Хърватия - 42 на сто, Литва и Унгария - по 40 на сто и др.
Според анализа дадено лице се счита за живеещо в пренаселено домакинство, ако домакинството не разполага с жилище с някоя от следните характеристики: една стая за домакинството; една стая на двойка в домакинството; една стая на един човек на възраст над 18 години; една стая на чифт самотни хора от един и същи пол между 12 и 17 години или една стая на двойка деца под 12-годишна възраст, според Евростат.
