МВР се опитва да конкурира нелоялно частните охранители – такова опасение изразиха най-големите браншови организации по повод новия Закон за частната охранителна дейност, приет от кабинета преди месец, както и поредните промени в Закона за МВР.
Според бизнеса чрез тях МВР иззема функции на частния сектор и вече ще може да сключва договори за охрана на обекти, като я извършва дори с лица без полицейски правомощия. От бранша възразяват и против предложението вътрешният министър да определя чрез наредба минималните критерии за охранителните фирми. Според тях това е пряко вмешателство на държавата в стопанска дейност и ще доведе до закриването на много от по-малките фирми.
В началото на август кабинетът прие изцяло нов Закон за частната охранителна дейност. Според представители от бранша проектозаконът не е преминал никакво обществено обсъждане, а в него фигурират техни становища, само че от предишен проект. Някои от промените в закона задължават охранителите да са длъжностни лица, както и частните фирми – да предоставят записи от камерите си на МВР. Според изпълнителният директор на клъстер „Сигурност” Татяна Иванова промените са козметични и предимно ще увеличат административната тежест.
"И към настоящия момент частните охранители имат право да задържат нарушители. И към настоящия момент съдебната практика показва, че нашите служители при изпълнение на служебните задължения са длъжностни лица. И към настоящия момент, когато има необходимост МВР да вземе някои кадри при извършени престъпления, винаги е получавала тези кадри", каза тя.
Според други промени охранителните фирми вече ще са задължени да членуват в браншови организации, иначе няма да получават лиценз. Вътрешният министър пък ще определя с наредба минималните критерии за дейността на фирмите. Това означава, че с наредба министърът ще регламентира на фирмите какви изисквания трябва да имат - колко автомобили, хора с какво обучение да са и от този сорт неща, което всъщност е пряка намеса на държавата в стопанска дейност, твърди Иванова.
Успоредно с новия закон бяха приети и поредни промени в Закона за МВР. Според тях МВР вече ще сключва договори за охрана на обекти, включително и стратегически, като за целта ще може да използва и лица, които нямат полицейски правомощия.
Според бранша това създава нелоялна конкуренция на частния сектор. "На тези лица се дава възможност да задържат например, като при тези възможности за задържане те буквално имат същите правомощия както частните охранители. Всичко това на практика ни дава основание да смятаме, че под една или друга форма МВР започва полека да връща тази практика за търговска дейност", коментира изпълнителният директор на клъстер „Сигурност”
Според бизнеса чрез тях МВР иззема функции на частния сектор и вече ще може да сключва договори за охрана на обекти, като я извършва дори с лица без полицейски правомощия. От бранша възразяват и против предложението вътрешният министър да определя чрез наредба минималните критерии за охранителните фирми. Според тях това е пряко вмешателство на държавата в стопанска дейност и ще доведе до закриването на много от по-малките фирми.
В началото на август кабинетът прие изцяло нов Закон за частната охранителна дейност. Според представители от бранша проектозаконът не е преминал никакво обществено обсъждане, а в него фигурират техни становища, само че от предишен проект. Някои от промените в закона задължават охранителите да са длъжностни лица, както и частните фирми – да предоставят записи от камерите си на МВР. Според изпълнителният директор на клъстер „Сигурност” Татяна Иванова промените са козметични и предимно ще увеличат административната тежест.
"И към настоящия момент частните охранители имат право да задържат нарушители. И към настоящия момент съдебната практика показва, че нашите служители при изпълнение на служебните задължения са длъжностни лица. И към настоящия момент, когато има необходимост МВР да вземе някои кадри при извършени престъпления, винаги е получавала тези кадри", каза тя.
Според други промени охранителните фирми вече ще са задължени да членуват в браншови организации, иначе няма да получават лиценз. Вътрешният министър пък ще определя с наредба минималните критерии за дейността на фирмите. Това означава, че с наредба министърът ще регламентира на фирмите какви изисквания трябва да имат - колко автомобили, хора с какво обучение да са и от този сорт неща, което всъщност е пряка намеса на държавата в стопанска дейност, твърди Иванова.
Успоредно с новия закон бяха приети и поредни промени в Закона за МВР. Според тях МВР вече ще сключва договори за охрана на обекти, включително и стратегически, като за целта ще може да използва и лица, които нямат полицейски правомощия.
Според бранша това създава нелоялна конкуренция на частния сектор. "На тези лица се дава възможност да задържат например, като при тези възможности за задържане те буквално имат същите правомощия както частните охранители. Всичко това на практика ни дава основание да смятаме, че под една или друга форма МВР започва полека да връща тази практика за търговска дейност", коментира изпълнителният директор на клъстер „Сигурност”
