През последните няколко години България е инвестирала годишно в електронно управление едва 0,1% от Брутния вътрешен продукт (БВП). За сравнение страни като Белгия, Италия, Австрия и Холандия инвестират в този сектор между 0,6% и 0,8% от БВП. Най-много харчат Англия и Швеция, които отделят 1,5%.
КРИБ и властта единни за по-тежки санкции срещу киберпрестъпниците
Данните са от доклада на председателя на Държавна агенция „Електронно управление“ Атанас Темелков, който той представи пред депутатите от временната анкетна комисия, разследваща хакерската атака срещу НАП. В него обаче се съдържаше повече информация за общото състояние на информационните системи в държавната администрация, отколкото за причините за теча на данни от приходната агенция.
Българска фирма загуби 28 хил. долара заради пробив в електронната й поща
„Ние не сме уникални със случая в НАП, защото само за последните 6 месеца в света са изтекли над 4 млрд. записи. В никакъв случай не подценявам това, което се е случило. Напротив, този случай трябва да ни бъде обеца на ухото, за да можем оттук нататък да вземем съответните адекватни мерки“, обясни Темелков.
Властите не могат да искат заподозрени в кибертероризъм да съдействат
Той подчерта, че сред причините за проблема е и желанието на администрацията да предоставя повече електронни услуги на гражданите, но при не добре преценен риск. Заради обществените поръчки при изграждането на системи за сигурност се получава така, че те на практика са разработени от един, надградени от друг и експлоатирани от трети. Именно този процес води до възникване на рискове, смята експертът.
По време на заседанието на комисията стана ясно, че агенцията е направила проверка на системите на НАП, но тя е била само по документи, защото такава е ролята на одитора. При нея са констатирани и някои пропуски, за преодоляването на които са отправени препоръки.
Младен Маринов: Фирмата, в която работи Кристиян Бойков, бави разследването
"Докладът за състоянието на администрацията за 2018 година сочи, че общият брой на служителите, отговорни за ИКТ (Информационни и комуникационни технологии) е 2 987. Това е близо 2% от общия брой заети в държавната администрация. Около 30% от администрациите нямат осигурен административен капацитет за работа по електронно управление, като основните причини за това са липсва на квалифицирани кадри“, се посочва още в доклада.
Над 60% от администрациите пък използват външен изпълнител за поддръжката и експлоатацията на информационните си системи.
Над 150 души се обединяват в колективен иск срещу НАП (ВИДЕО)
Има разлика и в заплащаните – средната заплата на специалистите в частния сектор е 3 000 лева, а в публичния 1 300 лева. Това е и главната причина в държавните и общински администрации да има голямо текучество на кадри.
През 2018 година в Закона за държавния бюджет за първи път бяха отделно предвидени целеви средства за електронно управление, чийто размер бе 109 млн. лева. С отделни корекции обаче разходите достигат до 133 млн. лева.
