КРИБ и властта единни за по-тежки санкции срещу киберпрестъпниците

/ DarikNews.bg
И бизнесът, и изпълнителната власт се обединиха около това, че трябва да има законодателни промени, с които да се въведат по-строги санкции за киберпрестъпленията.

По време на организираната от КРИБ кръгла маса на тема „Киберсигурност и злоупотреба с търговска тайна и търговски марки  предложения на бизнеса за неотложни мерки“ вицепремиерът Марияна Николова обяви, че е сформирана работна група и още през октомври ще бъдат предложени конкретни текстове.

Участниците бяха единодушни, че трябва да бъдат увеличени заплатите на специалистите в МВР, които се борят с киберпрестъпленията, за да могат да бъдат привличани най-добрите кадри.

DarikNews.bg

„В днешната дискусия трябва да стигнем до конкретни мерки и предложения, които закондателната власт да реализира и да развържем ръцете и на прокуратура, и на МВР да бъдат още по-ефективни“, каза председателят на КРИБ Кирил Домусчиев.

КРИБ иска нов закон срещу киберрекета


Той поздрави за бързата работа институциите по случая с хакерската атака срещу НАП, но посочи, че този вид атаки няма да спрат и киберпрестъпниците ще продължават да се усъвършенстват. А в същото време бизнесът е подложен постоянно на такъв рекет, който идва не само от България, но и от чужбина.

"Това е проблем на цялото ни общество. И държавата трябва да инвестира, и ние, от бизнеса, също трябва да инвестираме, защото престъпниците не са само в България. Днес и нашето законодателство е доста остаряло. Ние трябва да направим такива бързи поправки, за които се обединихме, за да имаме една модерна нормативна база с едни сериозни наказания за престъпниците. Вече кражбите се извършват повече по дигитален път, отколкото по класическия начин. И престъпленията трябва да бъдат наказани с по-строги мерки, за да се вземат и превантивни мерки", коментира той.

Българска фирма загуби 28 хил. долара заради пробив в електронната й поща

„Случаят с НАП показва, че компютърната информация е стока, която се предлага на черния пазар за продажба в обеми, съдържание и цени, за които не сме предполагали. Тази информация може да се използва за дестабилизиране на държавата, за създаване на паника и постигане на определени политически цели. Може да бъде използвана и за кражба на клиенти или изнудване на търговски компании“, коментира главният прокурор Сотир Цацаров.

Според него, Наказателният кодекс се нуждае от ремонт поне в три насоки - ново дефиниране на деянията за компютърните технологии, привеждане в крак с времето, създаване и приемане на нови състави на престъпления, както и завишаване на санкциите.

Зам.главният прокурор Иван Гешев също се съгласи, че киберпрестъпленията са изключително сериозни и случаят с НАП е показал, че държавата в някаква степен е подценявала този проблем. По думите му ако допреди хакерските атаки са били 2-3 на ден, сега те са хиляди.
Властите не могат да искат заподозрени в кибертероризъм да съдействат


Вицепремиерът Марияна Николова, която е и председател на Съвета по киберсигурност, пък обяви, че вече се работи по конкретни промени в НК и още през октомври те ще бъдат подложени на широк анализ от експерти.

„Благодаря на прокуратурата, че споделя вижданията на правителството за размера на наказанията, тъй като те са малки. Не може за компютърни престъпления, които засягат националната сигурност, да говорим за размер на наказанието 2 години затвор и глоба до 3000 лева“, каза тя.
 

КРИБ
DarikNews.bg


Вътрешният министър Младен Маринов повдигна и въпроса за ниското заплащане на специалистите, които се занимават с киберпрестъпления.

„Хората сме свикнали да се пазим физически, но и киберсигурността се оказва толкова важна. Направихме анализ и стигнахме до извода, че звеното за киберсигурност трябва да се развива и числеността на кадрите трябва да се увеличи многократно. Това е нещо е изключително скъпо, защото ако за едно физическо укрепване може да сложим камери, тук става дума за нещо много по-сериозно. Труден е и контролът върху тези хора, трябва да им имаш много доверие. За такива специалисти трябва да се осигури средно и над средното заплащане“, каза МВР шефът.

В тази връзка и председателят на КРИБ Кирил Домусчиев настоя, че бюджетът на МВР трябва да бъде увеличен, за да има повече експерти в съотвените звена за киберсигурност.

Тези хора трябва да бъдат пазарно платени, да получават по-добри възнаграждения, защото те са жизнено необходими за системата. И бизнесът, и обществото трябва да подкрепят такива поправки, за да могат тези специалисти да ни помагат, когато имаме нужда от това“, каза той.

Обвиненият за атаката срещу НАП търсил данни за Борисов, Цацаров и Пеевски

Началникът на сектор "Киберсигурност" в ГДБОП Явор Колев изрази задоволство от изказаните намерения за законодателни промени и увеличаването на броя на кадрите, но посочи, че обществото трябва да е наясно, че занимаващите се с киберпрестъпления са опасни престъпници.

Хората гледат на хакерите с един романтичен поглед – млади хора, които се пробват, Робин Худ. Няма такова нещо. Това са тежки престъпници, това е оръжие в ръцете на организираната престъпност и на терористичните групи, на тоталитарните режими...“, настоя Явор Колев.