Конкурсът за магистрати стигна и до Брюксел

След няколко дълги заседания в летните горещини, на 31 юли приключи първият по рода си конкурс на Висшия съдебен съвет за вътрешно назначаване, повишаване и преместване на действащи магистрати в съдебната система. Че атестациите и критериите за избор на този или онзи магистрат на нов пост бяха доста мъгляви и неясни, и че това позволи и през конкурсното начало да се прокрадне старата практика за назначаване на предварително определени хора, това стана известно още преди края на конкурса. Така докато по-рано магистратите съдиха Висшия съдебен съвет за назначения без конкурси, сега го съдят заради зле проведения конкурс. На практика почти всички назначения по конкурса са блокирани, защото 89 магистрати обжалват пред Върховния административен съд резултатите от гласуването. Висшият съдебен съвет обаче наруши разпоредбите на новия Закон за съдебната власт, според които той е постоянно действащ орган и трябва да заседава поне веднъж седмично, и си даде месец и половина лятна ваканция без нито едно заседание. През това време не бяха придвижени документите на тези 89 магистрати до съда и произнасянето на съда се забави с повече от месец. Едва на 2 септември съдът разгледа първите 6 дела срещу конкурса. Други 14 съдът ще разгледа на 26 септември и още 18 на 8 октомври. Документите на останалите 62-ма магистрати обаче явно не са успели да преминат 200 метра от Висшия съдебен съвет до съда и делата все още не са насрочени.

Един от тези 89 магистрати, атакували конкурса в съда, и от 62-та, чиито документи Висшият съдебен съвет не изпраща в съда, е следователят от Столичната следствена служба Бойко Атанасов. Името му стана известно през декември 2004 г., когато заедно с още трима свои колеги изнесоха данни за корупция и нередности в действията на ръководителя на Четвърта следствена служба в столицата Христо Станчев и по високите нива в следствието. Потулването на едно следствено дело струва 50 000 евро, а 20 000 евро е пускането от арест, заявиха тогава следователите. Те изпратиха данните до ръководството на Националната следствена служба и Висшия съдебен съвет. В резултат на това бяха публично заплашени от тогавашния директор на следствието Ангел Александров, и им беше назначена детайлна проверка на работата. Какво от това, че само броени дни след сигнала им Христо Станчев действително беше заловен с подкуп от 4500 евро и вече е изправен пред съда за това. ВСС почти единодушно свали имунитета на Станчев, а Комисията по корупция на съвета реши да се занимае с изнесените от Йорданов и Атанасов данни. През февруари 2005 г. обаче тогавашният главен прокурор Никола Филчев се скара на комисията по корупция на ВСС, че се занимава със случая, тъй като това не било нейна работа, независимо, че е създадена именно за това. Така случаят потъна. Единствената оценка дадоха журналистите, които номинираха следователите Бойко Атанасов и Георги Йорданов за магистрати на годината и тогавашният министър на правосъдието Антон Станков през април 2005 г. им връчи наградата. Сега Бойко Атанасов поиска да се откаже от наградата си за магистрат на годината и да я върне на министъра на правосъдието. Причината е, че Висшият съдебен съвет го назначи за съдия на място, за където той не е кандидатствал изобщо, и на практика иска да го заточи в Дулово, Силистренско, като форма на наказание за това, че е извадил на светло корупцията в съдебната система.

На 8 февруари т.г. следователят Бойко Атанасов е подал молба за конкурса и е кандидатствал за съдия в общо 15 съдилища в страната – Софийския районен съд и районните съдилища в Дупница, Радомир, Своге, Мадан, Шумен, Благоевград, Царево, Елин Пелин, Дулово, Карлово, Разград, Велики Преслав, Дряново и Ардино. Получил най-високата атестация за работата си и бил допуснат до втория кръг на конкурса. Според процедурата тогава подал втора молба, в която потвърдил желанието си да участва в класирането само на първите 4 позиции – за съдилищата в София, Дупница, Радомир и Своге. Регламентът на конкурса е категоричен, че който не подаде такава втора молба, не участва в класирането. За негова изненада обаче, на заседанието на ВСС на 31 юли т.г. той бил класиран за… Дулово, за където не кандидатства. Така става ясно, че някой явно е вписал в документите на Висшия съдебен съвет и в компютрите неверни данни – а именно, че кандидатства за всичките 15 позиции от първата си молба. Още на 7 август той обжалва това пред Върховния административен съд, като подава жалбата си до ВСС, както повелява закона, чрез органа, издал атакуваното решение. С нея е поискал и спиране на изпълнението до произнасянето на съда. Съветът е длъжен по закон да окомплектова жалбата му с всички документи и незабавно да я изпрати в съда. Това обаче и до момента не се е случило – вече 40 дни.

На 4 август изпраща сигнал и до министъра на правосъдието, в който описва, че е „преместен от съвета в противоречие със заявеното от него желание за участие в конкурса, с което грубо се нарушава закона и се уронва престижа на съдебната власт”. Той припомня в сигнала и факт от ноември 2005 г., когато е подал молба до районния прокурор на София за преместването му на длъжност прокурор в Софийската районна прокуратура, но когато след 3 месеца мълчание проверил, се оказало, че под този входящ номер в деловодството са вписани съвсем други документи, а неговата молба е унищожена. Атанасов пише до министъра на правосъдието, че се чувства много обиден и огорчен от ставащото в съдебната система и моли да бъде приет, за да върне наградата „магистрат на годината”. Отговор и от министерството досега няма. На следващия ден обаче, независимо от обжалването пред съда и искането за спиране на изпълнението, главният секретар на ВСС Славка Каменова уведомява с писмо председателя на Районен съд Дулово, директора на Столична следствена служба и самия Атанасов, че той е назначен за съдия в Дулово и трябва да заеме поста си. Тъй като Висшият съдебен съвет не изпраща документите му в съда, на 25 август той подава втора молба до Върховния административен съд. Тя отново незабавно е изпратена от съда в съвета и така съдът за втори път изисква документите му по конкурса, но и по нея съветът продължава да мълчи и да не дава документите. През това време на 21 август следователят изпраща сигнал и до Европейската комисия. В него описва всички нарушения на ръководния орган на съдебната система, за опорочаването на конкурса и за демонстративното неспазване на законите от правителството на съдебната система. Така първият вътрешен конкурс за магистрати стигна и до Брюксел.

3 години и 10 месеца след престъплението, делото за подкуп срещу бившия шеф на Атанасов – Христо Станчев все още не е завършило на първа инстанция. Данните за корупция в следствието се потулиха. Натиска срещу следователите се увеличи и единият, Георги Йорданов, напусна отдавна системата и стана адвокат. По всичко личи, че съдебната система не прощава на своите, които са решили да извадят кирливите й ризи на светло. Така си обяснява наказателното заточване в Дулово и Бойко Атанасов.

Какво е нарушил Висшият съдебен съвет с това назначение?

ВСС се е произнесъл по обстоятелства, които не съм заявил нито аз, нито някой друг. За мен предложение за Дулово не е имало, не ми е известно да е имало, не съм потвърдил участието си за това, но съм гласуван за Дулово. Още повече, че на 14 юли е заявено от представител на ВСС как точно няма да се спази точно Закона за съдебната власт заради това, че някой в Народното събрание така е бил решил.

Кого имате предвид?

В една публикация във вестник „Труд” от 14 юли е публикувано интервю с един от представителите със заглавие „Няма да гласувам за шушумиги”.

Смятате, че това предопределя мнението.

Ами резултатът, който е от самото гласуване, е виден на сайта на ВСС по отношение на проведените заседания, че колегите, които са участвали в този конкурс и са класирани на позиции, на които според закона е трябвало да бъдат назначени, затова е смисълът на този закон – да бъдат преместени или повишени, не е спазена тази процедура. Така че тези 6 месеца, които бяха близо 7, по отношение на този конкурс са един продължителен период, който на края се оказа фактически излишен. За една седмица можеше всичко да бъде решено. В понеделник се подават документите и в сряда ВСС можеше да се произнесе по същия начин. Конкурс беше проведен, не беше спазено конкурсното начало и бяха назначени хора изборно. На среща на службата ни, на 30 юли, представители на ВСС, които са били следователи, преди да встъпят в длъжността си като членове на ВСС, заявиха пред моите колеги и пред мен, че при назначаването, преместването и при повишаването са се допитвали до административния ръководител на приемащото звено. Такъв критерий не е заложен нито в Закона за съдебната власт, нито в Наредбата, напротив, там нещата са точни и ясни. Оценява се работата на съответния кандидат, ако с някакви показатели – ранг и години прослужено време. Такъв критерий като да се допитват, както беше стария закон, до административния ръководител, който изготвяше предложенията, просто в момента не съществува.

Как си обяснявате защо Министерство на правосъдието не ви отговаря на жалбата?

Учудващ е за мен този факт. Надявам се, че до края на годината ще ми бъде отговорено. Все пак съм помолил да бъда приет от министъра на правосъдието да върна една награда. Цитирам факти и обстоятелства, които са нарушили доста моето достойнство от висши представители на съдебната власт. Подозирам, че в участието си в конкурса и последващото назначаване, стоят фактори, които са на висока позиция в съдебната система и общо взето се изживяват като недосегаеми.

С каква идея написахте сигнал до Европейската комисия? Тя има ли някакви практически правомощия да се намеси във вашия случай?

Обърнал съм и към ЕК, тъй като съгласно подадения сигнал и очаквания отговор, тъй като ВСС според Закона за съдебната власт е постоянно действащ орган и заседанията си провежда веднъж седмично. След като съм подал сигнал до министъра на правосъдието на 5 август, очаквах на следващата седмица на заседание да бъде разгледан въпрос, свързан с нарушение на административно-производствени разпоредби да бъдат отстранени още във ВСС, за да не се стига до Върховния административен съд, но такива заседания не се провеждаха. Свидетели сме, че след 31 юли, първото заседание беше на 15 септември. Обърнал съм се към ЕК като съм отбелязал, че не очаквам съдействие от институцията, но се надявам, че отговорните представители на съдебната власт да спазват законите. Живеем в една република, която е парламентарна и всички граждани са длъжни да спазват Конституцията и законите. Поставянето на тези закони поставя под въпрос това дали сме изградили гражданско общество.

Как си обяснявате действията на ВСС? Защо според вас ви изпращат в Дулово, един вид ви заточават там?

Според мен това е разплата заради това, че преди три години дръзнахме с колеги да сигнализираме директора на следствената служба в столицата, ВСС и министъра на правосъдието. Във ВСС е известно, че има представители на прокуратурата. Сигналите, в които имаше конкретни данни за извършени действия не бяха проверени от прокуратурата, напротив беше направен опит аз, колегата Йорданов и още един колега да бъдем отстранени от длъжност като беше съкратено, доколкото си спомням, заседанието на ВСС по повод дебатите, които бяха проведени тогава и внесени атестационни предложения за дисциплинарното ни уволнение, без да се разглеждат сигналите, което беше елегантен начин за потулване на случая. Още повече, че това гласуване за преместването ми в Дулово за мен е предупреждение, че оттук насетне може да има и други действия както срещу мен, така и срещу други, подписали сигнала до ВСС тогава. Тези действия няма да спрат, аз съм сигурен. Не зная докога ще издържа да отстоявам позицията си и да работя в съдебната система.

Бившият шеф на четвърта следствена служба Христо Станчев беше изправен пред съда заради подкуп, с който беше хванат броени дни след вашия сигнал. Въпреки това обаче вие сочите, че срещу вас натискът продължава. Това вече е съвсем нов състав на ВСС. Защо според вас продължава този натиск? Не би ли трябвало да са се сменили ръководителите на вашето звено в съдебната система?

Не мога да си обясня причината. Действително ВСС е нов. Но може би не всичко се е сменило, може би само лицата са се сменили.