Теодора Букoвинова е Генерален секретар на Европейската асоциация на студентите по право. През 2013 година започва работа в Българска асоциация за закрила на пациентите, където се занимава с въпроси и инициативи, подобряващи качеството на здравеопазването в страната.
През 2013 година Теодора започва активно се включва в развитието на предприемаческата екосистема в страната. Тогава създава и първата правна онлайн платформа в България, целяща да улесни комуникацията между хора с правни проблеми и адвокати - wwww.e-law.bg. Платформата е безплатна за хора с правни проблеми и те вече имат алтернативен начин, за да получат правно съдействие, което от своя страна спомага за повишаване на правната култура на обществото.
За търсенето на работа, която да носи щастие, за голямото значение на родителската подкрепа и развитието на социалното предприемачество в правната сфера в България, разказва Теодора в интервюто си за Дарик радио.
Занимаваш се с инициативи в Българска асоциация за закрила на пациентите. Какви са тези инициативи ?
Теодора Буковинова: Подпомагат здравеопазването в различни аспекти. Асоциацията като цяло подпомага комуникацията между пациенти и лекарската среда, например здравните заведения. Променят се различни стандарти и административни процедури.
Как започна да се занимаваш с това, което правиш в момента ?
Теодора: Голяма част от предприемачите обикновено стратират собствена инициатива, защото не намират подходяща работа, която да работят. Смятам, че и при мен това е една от причините. Работила съм в различни сектори години наред и съм имала хубави взаимоотношения с работодателите, които съм имала. Но така и не намерих подходящото за мен място, където да бъда щастлива. Смятам, че човек може да е истински полезен, само на места, където е истински щастлив.
Разкажи ни за пътя до тук. Сигурно с многото работа в правната сфера си се сблъскала и с много човешки истории
Теодора: Да, така е. Например в Асоциацията на студентите по право, която развива дейността си в 52 страни, само със студенти по право. Чрез тази си дейност се сблъсках с много човешки истории. Имах възможността да сравня как се развиваме тук и как в други страни. В Българска асоциация за закрила на пациентите се сблъсквам за съжаление с повече тъжни истории. Тази дейност преживявам и малко по-тежко емоционално.
От всичко, което научи и работи, сподели ни къде сме ние.
Теодора: Аз смятам, че България е едно късче от рая. Имам едно схващане, че всяка една страна, която даваме като добър пример за развитие, всъщност крие и много други факти. Например по-големите държави, където на обществото се налага да мисли по определен начин. На фона на това ние тук имаме свободата да избираме. Тук изниква въпроса дали един българин ще си изхвърли боклука на улицата, защото няма кой да му напише акт или ще го изхвърли, където трябва, защото той живее в тази страна. Изборът е наш, но имаме възможности.
От всичко, което виждаш около себе си - колеги, приятели, съседи, какъв мислиш ще е нашият избор ? Нека да направим една прогноза, с оглед на нашия манталитет и народопсихология. Къде ще си извхърлим боклука ?
Теодора: Бих посъветвала хората с нещо, което преди време майка ми ми е казвала - "Бъди такава, каквато искаш да бъдат твоите деца". Когато постъпваме по определен начин, трябва да се замислим, дали искаме нашият син или дъщеря да постъпят така.
Това, което оставяме след нас - нашите деца, са отражение на примера, който сме дали.
На колко години си?
Теодора: 24 години.
Как на тази възраст стигна до създаването на правна онлайн платформа, която да подпомага хората с правни проблеми, които в България са не малко ? Сподели твоята рецепта за успех.
Теодора: Ами не мога да дам конкретна рецепта за успех, но мога да споделя, че съм успяла там, където съм се чувствала щастлива. Бих казала на младите хора да не гонят успеха като цел, а да гонят щастието.
Дай пример със себе си. Нека се опитаме да дадем надежда, че в България това се случва.
Теодора: Аз съм завършила Математическа гимназия и като ученичка бях доста отдадена на спортни мероприятия и инициативи. Става дума за различни видове спорт, но на сърце винаги ми е бил модерният балет. Но бих споменала и волейбол, баскетбол. След това с не много логичен избор, след математичeска гимназия, реших да уча право. Така започнах да се отдавам на правната среда, да откривам къде мога да пасна най-добре. Преминах различни стажове, както в Бургас, в една адвокатска кантора, така и в София. Исках да опозная средата, колкото мога. Така разбрах, че това не е за мен. Човек трябва да има силата да преследва сърцето си, а не успеха.
Логичната стъпка беше да продължа с работа в кантора или да стана нотариус. Но просто не се чувствам щастлива, докато работя тези неща.
Майка ти какво каза - разочарована ли беше или те подкрепи ? Дейно, хубаво, амбициозно момиче и изведнъж решава, че ще помага на хората.
Теодора: Смятам, че щастието на едно дете е зародено до някаква степен от подкрепата на неговите родители. Когато сравнявам успеха с щастието и считам, че съм щастлива на първо място, до голяма степен заслуга имат моите родители. Считам, че за да правя, това което правя на 24 години, моите родители са ми давали правилна насока. Винаги, когато съм правила резки промени, както примера с образованието ми, отново съм получавала единствено подкрепа и любов.
Разкажи ни малко за правната платформа и печели ли се от този проект ?
Теодора: Този проект влиза в категорията социално предприемачество, а неговата концепция е човек правейки нещо добро и полезно, да си изкарва прехраната. Така, че отговора за печалбата е - да. Има едно правило в бизнеса, че той печели толкова, колкото е полезен.
Трябва да измислиш това, от което имат нужда хората и взаимно да си бъдете полезни. Всички от "40 до 40" представяме и с няколко блиц въпроса: Най-ценният урок от родителите ми е...
Теодора: Да следвам сърцето си.
Звучи клише.
Теодора: Да така е, но винаги са ми го показвали. И не на второ място бих споменала друг урок, че семейство се изгражда само с любов.
Ако имаше филм за мен, той щеше да се казва...
Теодора: Няма невъзможни неща.
Успехът за мен е...
Теодора: Щастието.
Вярвам във...
Теодора: Чудеса.
Като малка исках да...
Теодора: Исках да стана адвокат. Странно желание за дете, но още в четвърти клас съм го споделила с майка ми.
Ти си до някъде адвокат.
Теодора: Да, не го пише пред името ми и не извършвам по същество работата, която адвокатите вършат, но съм ангажирана в тази сфера.
Сега накъде ?
Теодора: Продължавам да следвам щастието. Пред човек, който се занимава с нещо, което обича, стоят само приключения. Когато се занимава с нещо, което не обича - пред него стоят проблеми. Така че аз се впускам в приключения.
Не те ли е страх, че си само на 24 години измисляш толкова много неща и успяваш да печелиш с тях, че ще се умориш бързо ?
Теодора: Възможно е. Да следваш сърцето си. Това клише е толкова ценно, защото има много причини да правя нещо друго, да го забавя, но аз искам да правя точно това - да следвам приключенията, които са ми писани и да го правя с усмивка.
Това, че си го осъзнала на тази възраст наистина е успех. Как се чувстваш в "40 до 40" ?
Теодора: Много поласкана. Някои от хората в класацията са ми познати и за мен те са направили наистина много за нашата среда. От миналата година също познавам част от отличените.
Смяташ ли, че в София се случват нещата по-лесно, отколкото в Бургас ?
Теодора: Бих споделила нещата от моята гледна точка. Лично на мен в Бургас ми е по-лесно, заради разстоянията в града например. Моят ден и динамичен и разстоянията в града си оказват влияние. Това е само един фактор, но все пак времето е основен ресурс.
Аудио запис на това интервю можете да чуете тук.
