Европа трябва да се подготви за все по-екстремни метеорологични явления, включително за сценарий, при който глобалното затопляне достига 3°C до края на века. Европейската комисия ще представи днес нови правила, които ще задължат държавите членки ясно да определят отговорните институции за защитата на населението от климатични бедствия. Същевременно Брюксел не предвижда допълнително финансиране, което да помогне на домакинствата да се приспособят към променящия се климат.
Това заяви европейският комисар по въпросите на климата Вопке Хукстра в интервю за „Евронюз“.
Той предупреди, че светът се движи към временно или потенциално продължително превишаване на прага от 1,5°C, заложен в Парижкото споразумение. Това налага правителствата да се подготвят за по-продължителни горещини и климатични бедствия, дори ако усилията за намаляване на вредните емисии се окажат успешни.
„Държавите членки сами трябва да решат на кого да възложат тази отговорност. Това, което правим задължително, е те ясно да определят и посочат кой ще я носи“, заяви Хукстра.
Докато Европейският съюз продължава да преследва целите си за намаляване на емисиите, разходите за приспособяване към по-топъл климат стават все по-трудни за пренебрегване. Те включват възстановяването на щетите след горски пожари и наводнения, както и защитата на жилища, пътища и обществена инфраструктура.
По оценка на нидерландския еврокомисар икономическите щети от екстремните метеорологични явления през това лято надхвърлят 100 млрд. евро.
Запитан какво би означавало повишаване на температурите с 3°C спрямо прединдустриалните равнища за европейците, Хукстра посочи необходимостта от планове за справяне с горещините в градовете и адаптиране на инфраструктурата към бъдещите климатични условия, вместо да се разчита на историческите метеорологични данни.
Според него използваните прогнози се основават на научни изследвания, включително на Междуправителствения панел по изменение на климата (IPCC), както и на усъвършенствани европейски климатични модели.
Сценариите, разглеждани от Европейската комисия, предвиждат глобално затопляне с 2°C до 2050 г. и с 3°C до 2100 г., като отчитат оценката на Брюксел, че Европа се затопля приблизително два пъти по-бързо от средното за света.
Целта е тези прогнози да бъдат включени в оценките на климатичните рискове на национално и местно равнище, като се вземат предвид различията във въздействието на климатичните промени между отделните региони.
„Дори ако направим всичко правилно, няма как да избегнем още лета като това, което преживяхме миналата година“, предупреди комисарят.
Той подчерта, че наред с намаляването на емисиите основен приоритет трябва да станат готовността за реакция, устойчивостта и превантивните мерки.
Предложеното законодателство ще задължи държавите от ЕС да уточнят дали националните, регионалните или местните власти носят отговорност за подготовката за климатични бедствия.
Правителствата ще запазят свободата сами да разпределят правомощията, но ще трябва ясно да посочат отговорните институции. Целта е да се избегнат политически спорове за това кой не е предприел необходимите мерки, когато наводнения или горски пожари унищожат жилища.
Европейската комисия настоява климатичните прогнози да бъдат вземани предвид и при планирането на нови пътища, мостове и жилищни квартали. В Брюксел признават, че инфраструктурата, проектирана според климатичните условия от миналото, може вече да не отговаря на новите предизвикателства.
„Искаме да изградим култура на готовност и устойчивост още на етапа на проектиране, вместо да се справяме с щетите впоследствие, често чрез импровизирани мерки, които невинаги водят до по-качествено възстановяване“, заяви на 26 октомври високопоставен представител на Европейската комисия, пожелал анонимност.
Въпросът как ще бъдат покрити разходите за адаптиране към климатичните промени обаче остава нерешен.
Не се очаква стратегията на Европейската комисия за климатична устойчивост да включва нови финансови ангажименти за подпомагане на домакинствата, въпреки опасенията, че обикновените граждани трудно ще могат да си позволят необходимите инвестиции.
Хукстра посочи предложението на Комисията 35% от бюджета на ЕС да бъдат насочени към климата и природата.
Ефективността на стратегията обаче ще зависи отчасти от резултата от продължаващите преговори за следващия многогодишен бюджет на Съюза, в който климатичните разходи се конкурират с други приоритети, включително отбраната, сигурността, конкурентоспособността и подкрепата за селското стопанство.
Брюксел разчита и на наскоро обявеното финансиране от Европейската инвестиционна банка в размер на 30 млрд. евро за адаптиране към климатичните промени до 2030 г.
Липсата на нови средства обаче може да се превърне в основна слабост на амбициозните планове на Европейската комисия.
Хукстра подчерта, че инвестициите в превантивни мерки са икономически оправдани, но не обяви нова програма за подпомагане на домакинствата. Той не обясни и как ЕС ще гарантира, че семействата с по-ниски доходи ще могат да си позволят необходимите подобрения.
В опит да преодолее пропуските в защитата срещу климатични бедствия Брюксел възнамерява да засили сътрудничеството със застрахователния сектор.
Хукстра обърна внимание, че много райони в Европа нямат достатъчно застрахователно покритие срещу последиците от климатичните промени.
Според високопоставения представител на Комисията едва около 25% от активите, изложени на климатични рискове, са застраховани. Това оставя правителствата и собствениците на имущество уязвими към значителни финансови загуби.
„Фактът, че толкова много райони са недостатъчно застраховани“, е един от проблемите, които Европейската комисия ще разгледа, заяви Хукстра.
Така новата стратегия може да извади на преден план още едно противоречие между климатичните амбиции на Брюксел и натиска, който високите разходи за живот оказват върху европейските граждани.
