Това е третия ден на Коледа и последния празник в годината, за който хората казват, че "затваря кръга". Семействата се събират на обща трапеза с местни ястия; пеят песни и се веселят. Някои райони на България младите семейства отиват на гости на своите кумове, кръстници и родители.
На други места от този ден започват празниците в чест на мишките, които продължават до Кръстовден. Строго се спазват забраните характерни за Мръсните дни.
Според народните традиции на трапезата се слага свинско с кисело зеле, баница с месо. Почита се паметта на Св.Стефан - първия християнски мъченик и първи служител в Йерусалимската църква.
След Възнесението на Иисус Христос и след слизането на Св. Дух над апостолите словото Господне бързо се разпространявало, и числото на вярващите растяло всеки ден. Юдейските началници и членовете на синедриона с ожесточение и гняв виждали успехите на новото учение. Те започнали силно да се тревожат и да взимат строги мерки против апостолите. Но въпреки тия гонения Христовото учение се разпространявало и самите житейски потребности на новообразуваното общество се осигурявали.
Защото, както говори апостол и евангелист Лука, "апостолите пък свидетелстуваха с голяма сила за възкресението на Господа Иисуса Христа, и голяма благодат беше върху всички. Помежду им нямаше ни един, който да се нуждае, защото които притежаваха земи или къщи, продаваха ги и донасяха зената на продаденото и слагаха пред нозете на апостолите; и се раздаваше всекиму според нуждата.
Между тия, които получавали храна, имало люде от различни страни и народи. Когато броят на християните се увеличил много, между тях се появил ропот. Това дошло до знанието на апостолите. Заети с проповядването на слово Божие, те решили да изберат между учениците си 7 души, на които и поверили грижите за раздаване на дажбите. Избраните били наречени "дякони" (служители). Пръв измежду седемте дякони бил Стефан.
Срещу Стефан се изправили членовете на синедриона. Те всъпили в спор със Стефан, но не могли да противостоят на духовната сила и мъдрост, с която били изпълнени неговите думи - толкова повече, че Стефан правел и чудеса. Тогава те прибягнали до друго средство: възбудили срещу него народа, стареите и книжниците, като го обвинили пред синедриона, че уж хулил Бога и Мойсеевия закон. Намерили се лъжесвидетели, които потвърдили техните думи.
Повикали Стефан в синедриона. Вместо да се защищава, той започнал да обвинява своите обвинители, че именно те непрестанно нарушават закона, макар да се хвалят с неговото изпълнение. "Твъдоглави и необрязани по сърце и уши - извикал Стефан, - вие всякога се противите на Светия Дух, както бащите ви, тъй и вие! Те убиха ония, които предизвестиха идването на Праведника, Чиито предатели и убийци станахте вие!"
Тези думи възбудили яростта на слушателите: те скърцали със зъби и сърцата им се скъсали от злоба. А Стефан, изпълнен от Дух Свети, веднага прекъснал речта си, погледнал на небето към открилото се пред очите му божествено видение и радостно извикал: "Ето, виждам небесата отворени и Сина човечески да стои отдясно на Бога!"
Тогава всички единодушно се нахвърлили върху него и като го измъкнали от града в Йосифовата долина, около Кедърския поток, започнали да хвърлят камъни върху него. А той се молил и казвал: "Господи Иисусе, приеми духа ми!" След това коленичил и извикал с висок глас: "Господи, не зачитай им тоя грях!" - и с тия думи починал.
Преданието говори, че Пресветата Дева, придружена от апостол Йоан Богослов, гледала от височината как убиват Стефан и се молила за него. Тялото на първомъченика било оставено да го изядат зверовете и птиците. Но Гамалиил, един бележит еврейски законоучител, който уважавал светия мъченик, взел честното му тяло и го погребал в своето имение. Вярващите много плакали за Стефан.
