Велико Търново

В Нове откриха част от постамент с посвещение на Аполон и Диана

21 юли 2015 07:55

Началото на археологическия сезон в римския лагер на I Италийски легион започна с първата значима за тази година находка. Открита е част от постамент с посвещение на латински език на Аполон и Диана. Това е първи паметник от Нове, в който двете божества се споменават заедно. Едва три са надписите намерени преди години при разкопките в различни части на лагера, от текстовете на които е видно, че Аполон е почетен самостоятелно. Открити са върху олтар, постамент и оброчна плочка, представяща Тракийския конник, но посветена на Аполон. В надписа на последната божеството носи епитета Кендрисийски, свързан с игрите със същото име, които са провеждани във Филипопол.

Също три са епиграфските паметници, съдържащи интересни данни за посветителите на Диана от Нове. Два от тях са върху олтари, издигнати по предварителен оброк като от единия научаваме, че е направен по поръчка на трибуна на I Италийски легион Марк Улпиус Перегринус, а вторият е издигнат от жена – Акутия Либералис. Най-впечатляваща е колоната, върху която e направено посвещение на Диана Санкта (свещената, святата) от Валериус Виктор. Колоната е намерена при разкриването на валетудинариума (военната болница), вградена в един от неговите зидове. Паметникът несъмнено показва, че е принадлежал на храм на богинята, при това изграден още в началните години от съществуването на лагера.

От съвременните български земи най-известно е светилището на Диана и Аполон при съвременния град Монтана. Тук най-многобройни са откритите надписи, направени по поръчка на легата на I Италийски легион, на висши и нисши офицери, ветерани и др., пребивавали временно в региона като част от състава на кохорта от същия легион, временно е изпратена от Нове там. Новооткритият надпис е интересен още с това, че първо е изписано името на Аполон и след това на Диана. Обикновено е обратното и до този момент от провинция Долна Мизия е известен само още един надпис, представящ имената в този ред. Рядко срещана е и посветителната формула на бога – Apollini. Такава отново се открива единствено в надписи от светилището в Монтана. Всички те са направени от военни лица, изпълняващи висши административно функции в I Италийски легион от Нове. Очевидно тази формула е специфична и се използва само от военни, имащи връзка с посочения легион.

Култът към Диана и неговата популярност в римския лагер едва ли може да бъде свързан с функциите й като богиня на плодовитостта, закрилница на жените и раждането, с които тя обикновено се характеризира. Римските представи за същността му са съвсем различни. Още от 187 г. пр. Хр. Диана вече е чествана като военно божество. А по времето на Август, както научаваме от римският писател Светоний, са подновени храмовете на Херкулес, Юпитер, Марс и Диана. По същото време започва и официалното честване към Аполон, приет от императора за негов бог-покровител. Ето защо намирането на новия надпис в Нове допълва данните за честването и почитането на двете божества, които са свързани с официалния държавен култ към императора и може да се каже, че Аполон и Диана са били не по-малко важни от върховния римски бог Юпитер Оптимус Максимус.

За съжаление, надписът върху постамента е частично запазен и липсват данни за имената на посветителя, неговата етническа и социална принадлежност. Дълбокият релеф на буквите и тяхното прецизно изписване дават основание да се предположи, че паметникът е издигнат през II век. Освен това фрагментът е използван вторично при изграждането на зид на помещение от сградата от IV век, разположена извън лагера, западно от западната порта. Почти на същото място и отново вграден в стена, преди няколко години тук беше открит и постамент с посвещение на Минерва – също едно от главните римски божеста, чествани в Нове, наред с Юпитер и Юнона. Със сигурност двата надписа са пренесени от намиращо се в близост светилище или храм, след чийто край на функциониране и разрушаване през IV век са преупотребени и използвани като строителен материал в обширната сграда с функции на представителна резиденция, проучвана от доц. д-р Павлина Владкова от Регионален исторически музей – Велико Търново през последните години.

Последвайте ни