Доброто е заразно. В това са убедени група великотърновци, които вече повече от година посещават Дома за деца, лишени от родителски грижи в Стражица. Поне два пъти в месеца доброволците се срещат с момичетата и момчетата, разговарят с тях, творят заедно и се опитват да им изградят практически знания и умения.
„Опитваме се да впрегнем неизчерпаемата енергия на децата и да успеем да ги направим полезни на самите тях за в бъдеще, когато излязат от институцията”, обясни Йоана Илиева, която е част от доброволците. Всъщност, групата все още няма официално име. Наричат се помежду си „Слънчевите доброволци” или „Оркестър без име”. За тях е важна мисията, а именно да помогнат на малчуганите в неравностойно положение да повярват в доброто и в мечтите си.
Още от самото начало инициативата подкрепя и университетският преподавател Димитър Якимов. „Не искаме децата да ни припознават като хората с подаръците или като Дядо Коледа. Искаме да им вдъхнем надежда и обич. Точно затова им отделяме внимание, разговаряме с тях и виждаме, че възвръщаме усмивките на лицата и искриците в очите им”, каза той.
Димитър подчерта, че доброволците не се смятат за модел на поведение, а по- скоро искат да насочат вятъра на промяната към доброто. „Става трудно, защото хората са отегчени от трудната обстановка в страната, а да правиш добро не означава непременно да даряваш пари. Важно е да подадеш ръка и да вдъхнеш кураж. Доброто е заразно. Трудно хваща, но мисля, че е трайно”, с усмивка разсъждава доброволецът.
Доказателство за това са група ученици от Горна Оряховица, които събират книги от задължителната литература и учебници, които ще предоставят на децата от дома. При посещенията си в дома инициативните търновци рисуват и четат с децата, разказват им за българската история и география и се опитват да им изградят битови и хигиенни навици. „Истината е, че много от децата са истински таланти, достатъчно е само да ги провокираме. Някои са самоуки художници, други музиканти, а трети отлични ученици”, посочи Димитър Якимов.
„Има деца на по 10-12 години, които не познават буквите. Говорим им и чисто човешки неща- как да са по- добри и да не се обиждат помежду си. Там са настанени 45 деца и физически не можем да обръщаме внимание на всяко от тях. Гледаме да свършим нещо малко, но ефективно”, допълни Йоана Илиева, която е юрисконсулт в Община Велико Търново. Тя посочи, че година след първата среща децата са започнали да се доверяват, очакват с нетърпение срещите и трудно пускат доброволците да си отидат. В знак на благодарност за вниманието малчуганите дори са подготвили цяла концертна програма, с която да зарадват новите си приятели.
