Конфликтът между САЩ и Иран навлезе в най-тежката си фаза от десетилетия, превръщайки Близкия изток в център на международна криза. Военните удари, заплахите между Вашингтон и Техеран, напрежението около ядрената програма на Иран и битката за контрола над Ормузкия проток изправиха света пред опасността от по-широка регионална война.
Последните събития промениха не само отношенията между двете държави, но и самия политически баланс в Иран след смъртта на върховния лидер аятолах Али Хаменей и последвалата смяна на ръководството в Техеран.
Десетилетия на вражда между Вашингтон и Техеран
Противопоставянето между САЩ и Иран започва след Ислямската революция през 1979 г., когато монархията в Техеран е свалена и на власт идва ислямски режим, който заема открито антиамериканска позиция.
Отношенията между двете държави се сриват окончателно след кризата със заложниците в американското посолство в Техеран. Оттогава Вашингтон и Техеран остават геополитически противници, като през годините се сблъскват по редица въпроси – от влиянието в Близкия изток до ядрената програма на Иран.
Ядрената програма – основният източник на напрежение
В продължение на години САЩ обвиняват Иран, че развива ядрена програма с потенциал за производство на ядрено оръжие. Техеран отхвърля тези обвинения и заявява, че ядрените му дейности са предназначени единствено за мирни цели.
През 2015 г. беше постигнато международно споразумение, което ограничи ядрената дейност на Иран срещу облекчаване на санкциите. През 2018 г. обаче президентът Доналд Тръмп изтегли САЩ от сделката и възстанови тежките икономически ограничения срещу Техеран.
След това напрежението постепенно се увеличи, а Иран започна да нарушава част от ограниченията по споразумението.
Как започна новата война
Новата фаза на конфликта започна след поредица от взаимни обвинения, военни действия и удари по цели, свързани с иранските военни способности.
САЩ заявиха, че операциите им са насочени към ограничаване на ракетните и дроновите възможности на Иран, както и към предотвратяване на заплахи срещу американските сили и съюзниците им в региона.
Техеран определи действията на Вашингтон като агресия и обеща ответни мерки.
Ударът срещу иранската власт
Един от най-драматичните моменти в конфликта беше смъртта на върховния лидер на Иран аятолах Али Хаменей.
Според съобщенията на международни медии Хаменей е бил убит при американско-израелски удар в началото на военната ескалация. Смъртта му предизвика огромна промяна в политическата структура на Иран, тъй като той беше най-влиятелната фигура в страната в продължение на десетилетия.
Като върховен лидер Хаменей контролираше ключови сфери – армията, Корпуса на гвардейците на Ислямската революция, ядрената политика и основните решения във външната политика.
След смъртта му Иран избра неговия син Моджтаба Хаменей за нов върховен лидер. Решението беше възприето като знак, че твърдата линия в Техеран остава запазена.
Новият лидер обеща да отмъсти за смъртта на баща си и заяви, че Иран няма да се откаже от съпротивата срещу враговете си.
Временно примирие
След седмици на интензивни бойни действия през април беше постигнато временно примирие между САЩ и Иран. Споразумението, договорено с посредничеството на Пакистан и подкрепено от Европейския съюз и други международни партньори, предвиждаше двуседмично прекратяване на огъня, спиране на военните операции и започване на преговори за по-трайно уреждане на конфликта.
Сред основните ангажименти бяха гарантиране на свободното корабоплаване през Ормузкия проток, въздържане от нови военни удари и създаване на рамка за последващи преговори по ядрената програма на Иран, регионалната сигурност и постепенното намаляване на напрежението.
Надеждите, че примирието ще постави началото на траен мир, обаче не се оправдаха. След взаимни обвинения в нарушения на договореностите и нови атаки срещу търговски кораби в района на Ормузкия проток, напрежението отново ескалира. Вашингтон обвини Техеран, че не спазва поетите ангажименти, а Иран заяви, че американските действия представляват нарушение на постигнатите договорености. Така примирието постепенно се разпадна и конфликтът навлезе в нова, още по-опасна фаза.
Тръмп обяви, че споразумението вече не съществува
„Нещо не е наред с тях. Те са луди. Що се отнася до мен – всичко приключи“, заяви той.
Острите предупреждения на Тръмп
Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че Вашингтон няма да прекрати военните действия, докато не постигне поставените цели.
Сред най-острите му предупреждения беше:
„По-добре сключете сделка, иначе няма да ви остане нищо.“
Президентът заяви също, че американските сили ще продължат ударите, докато той не прецени, че е постигнат достатъчен резултат.
„Операциите ще продължат, докато не кажа, че е достатъчно“, подчерта той.
В друга своя позиция той предупреди, че САЩ са готови да засилят натиска върху Иран, включително чрез удари по ключова инфраструктура, ако Техеран не се съгласи на преговори.
Битката за Ормузкия проток
В центъра на кризата се оказа Ормузкият проток – стратегически морски коридор между Иран и Оман.
През него преминава около една пета от световния петролен поток, което го прави един от най-важните енергийни маршрути на планетата.
Всяка заплаха за свободното корабоплаване през протока може да доведе до рязко покачване на цените на петрола и сериозни последствия за световната икономика.
САЩ заявиха, че действията им целят да защитят международното корабоплаване. Иран от своя страна използва контрола върху региона като средство за натиск срещу противниците си.
Военното развитие
След ескалацията САЩ засилиха военното си присъствие в региона, включително с военни кораби, самолети и допълнителни сили.
Иран отвърна с ракетни и дронови атаки срещу цели в региона, включително държави, в които има американски военни бази.
Американските сили обявиха и възобновяване на морската блокада срещу кораби, насочващи се към ирански пристанища или напускащи страната.
По данни на CENTCOM в северната част на Арабско море са разположени най-малко 19 военни кораба, включително два самолетоносача и десантен кораб с над 1000 морски пехотинци на борда. В региона действат и стотици бойни самолети. Блокадата бе възстановена, след като Иран атакува търговски кораби в Ормузкия проток, а временното примирие между двете държави окончателно се разпадна.
Тръмп не изключи използването и на сухопътни сили, ако това се окаже необходимо за унищожаването на иранската ядрена програма, пише Daily Mail.
Американски представители заявиха пред Ройтерс, че операцията има за цел не само да принуди Иран да отвори отново Ормузкия проток за свободно корабоплаване, но и да унищожи ключови ирански военни обекти преди евентуални последващи операции.
Иранският главен преговарящ със САЩ - председателят на парламента Мохамад Багер Галибаф, заяви, че страната води "решаваща, екзистенциална война със САЩ", и подчерта, че сигурността на Ормузкия проток ще се определя по ирански правила.
Корпусът на гвардейците на ислямската революция (КГИР) обяви, че е нанесъл удари по американски военни обекти в Бахрейн, Кувейт и Йордания. "Врагът не бива да мисли, че може да се придържа към настоящия ход на конфликта и да го превърне във война на изтощение", заяви говорител на КГИР, цитиран от "Прес ТВ". "Операциите на Иран сега са насочени към унищожаване на американската военна инфраструктура, обслужваща настъпателни действия в региона. След това ще започне следващата фаза", добави той.
Какво следва?
Пред САЩ и Иран стоят два основни пътя – нов дипломатически процес или продължаване на военната конфронтация.
Смъртта на Али Хаменей и идването на нов лидер в Техеран усложняват възможността за бързо споразумение, докато контролът върху Ормузкия проток превръща кризата в проблем не само за двете държави, а за целия свят.
Сега основният въпрос е дали конфликтът ще остане ограничен или ще се превърне в по-широка война, която може да промени баланса на силите в Близкия изток.
Международната общност предупреди, че продължаването на ударите може да доведе до разширяване на конфликта и въвличане на повече държави.
