Методика за определяне на справедливи цени разработи икономическото министерство. Тя ще се прилага само за търговци с годишен оборот над 25 млн. евро. По методиката ще има обществено обсъждане. За нея е използван модела на Френската държавна обсерватория за формиране цените на храните, където са записани различни базови надценки за различни продукти.
Според изпълнителния директор на Сдружението за модерна търговия Николай Вълканов френският модел не определя справедливи, задължителни или препоръчителни цени, а измерва исторически назад във времето как те се формират по веригата на доставки.
„Така че да се използва това и да се прехвърля тук като някаква форма на препоръка е дълбоко погрешно”, смята Вълканов.
Той подчерта, че разходите във Франция не само по различни стокови групи, но и по различни формати на търговия значително могат да се различават от българските.
„Концентрацията на търговията там е съвсем различна, логистичните разходи са други, заплатите са други, в България функционират и различни бизнес модели, разликите в чиито оперативни разходи могат да с в пъти”, каза Вълканов.
Запитан дали може една стока да бъде с една и съща цена абсолютно навсякъде, Вълканов коментира, че това се нарича „комунизъм или картел”.
„В случая държавата мотивира големите търговци да следват еднакво ценово поведение. Това е недопустимо”, каза Вълканов.
„Слагайки 15 или 25% фиксирани оперативни разходи към свинското месо, например, означава да му вдигнете цената с 25% в момента. Това означава”, обясни още Вълканов.
Според него правителството трябва да се фокусира върху създаване на стимули за повече конкуренция.
„Българското производство е изключително неконкурентоспособно. То има нужда от по-голяма ефективност, от по-висока добавена стойност, от повече инвестиции. Държавата разпределя тази година рекордните 2 милиарда евро. Искам да попитам по какъв начин земеделският министър ще гарантира, че тези 2 милиарда евро ще доведат до повече продукция, до по-евтина продукция и до по-конкурентоспособна българска продукция, която може да стига не само за задоволяване на вътрешните потребности на пазара, но и за износ”, каза Вълканов.
Според него инфлацията, която се натрупа, не се натрупа от началото на годината, а от средата на 2022 г. насам. „Най-високата инфлация се натрупа през 2022–2023 г. Затова отчасти бяха виновни и тогавашните управляващи, които си играеха да спират вноса, да спират износа, поради което и вътрешната търговия със слънчоглед, например, замря, цените се повишиха, олиото поскъпна три пъти. Всичко това отново беше от една непремерена държавна политика в сферата на храните”, коментира Вълканов.
