Велико Търново

Приветствие на инж. Добромир Добрев по повод 3 март

3 март 2015 08:36

Уважаеми съграждани,

Година след драматичните събития от Априлското въстание, през 1877 г. е обявена Руско-турската война, останала в нашата история с името Освободителна. Победоносният марш на руската армия на 07 юли 1877 г. достига и освобождава старата българска столица. Мнозина нетърпеливи горнооряховчани отиват пеша до Търново, за да видят прославените руски войни и български опълченци.

На следващия ден, 08 юли 1877 г, Горна Оряховица посреща своите освободители. В къщата на Бакърджиеви се настанява щабът на ХІ-ти армейски корпус с командир ген.лейтенант Шаховски и началник-щаб Бискупски. В щаба е прокаран първият телеграф в Горна Оряховица. Задача на корпуса е да осигури тила на войските, концентрирани в Търново, и отрядите, които впоследствие трябва да преминат през Шипченския, Хаинбоазкия и Твърдишкия проходи. Корпусът е разквартируван не само в Горна Оряховица, но и в близките селища – Долна Оряховица, Лясковец, Козаревец, Темниско и Поликраище. За първи комендант на Горна Оряховица е назначен ротмистър Степан Жданов.

Горнооряховчани не остават настрана от небивалия патриотичен подем на българския народ. Близо 240 души опълченци от селищата на общината се включват в Българското опълчение. С името на града е свързана и една героична светиня. Това е знамето, шито от сръчните ръце на безстрашната спасителка на града Елена Грънчарова, нейната сестра Вангели Шопова и братовчедките им Фичка Язаджиева и Зойка Обрешкова. С този боен символ са заловени Георги Измирлиев и Иван Семерджиев по време на Априлското въстание. В първите дни на свободата то е открито в търновския конак. След тържествена церемония лично генерал Гурко го връчва на ІV-та опълченска дружина, командвана от майор Петър Редкин. И заедно със Самарското знаме то поема към Шипка и Шейново, за да стане живата връзка между идеите и устрема на българските поборници и опълченци.

Не бива да се забравя и храброто дело на горнооряховчанина хаджи Стамат Сидеров. По време на Освободителната война той събира сведения за разположението на турските военни части и ги предава на руската армия. Уличен в тази дейност, той е заловен от османските власти и е отведен в Добрич. Там е осъден на смърт чрез обесване от турски военен трибунал. Посреща смъртта хладнокръвно, сам слага примката на шията си, в ноемврийския ден на 1877 г, само няколко месеца преди подписването на Сан-Стефанския мирен договор.

Днес, 137 години след Освобождението, ние с почит и гордост си спомняме за онези славни времена, в които се поставят основите на нашето настояще. На всички освободители, на всички горнооряховчани оставили своя частица в съграждането на миналото и настоящето на нашия град – дълбок поклон!

Като потомци, които ревностно и с почитание съхраняват родовата памет, ние сме призвани да мислим и да работим с перспективи за бъдещето. То е на всички нас без оглед на цветове и политическа конюнктура. Осъзнатият стремеж към надграждане е много по-силен от всяка ситуативност. Да възпитаваме децата си като горди българи в изконните национални ценности. Да бъдем единни в многообразието си като народ. Това е пътят! Само така ще бъдем достойни следовници на нашите прадеди.

Честит национален празник на Република България, уважаеми съграждани!

Инж. Добромир Добрев
Кмет на Община Горна Оряховица

Добави ни в предпочитани източници в Google

Последвайте ни