Най-голямата колекция от коледни картички съхранява Историческият музей в Горна Оряховица. Сбирката наброява хиляди експонати, но сред тях има няколко много ценни, каза уредникът в музея Теменуга Йорданова. Снимка на Борис III като юноша е една от най-уникалните и интересни коледни картички. Тя е от 1912 г. и се разбира, че е коледна само от посланието, изписано на гърба й. Всъщност така е с всички стари картички, които са били във формата на снимки или литографии, обяснява Йорданова.
Коледната картичка е измислена от англичанин през 1840 г. Докато си седял една вечер пред камината, започнал да драска коледен сюжет върху малко картонче. После му хрумнало, че тези миниатюрни рисунки може да изпрати на свои приятели, които пък се оказали първите получатели на коледни картички. Освен че ги нарисувал, англичанинът трябвало и сам да ги раздаде, защото пощите по онова време не били надеждни и той рискувал поздравленията му да не пристигнат навреме.
„Традицията в България се установява веднага след Освобождението. Първата коледна картичка е изпратена през 1885 г., а първата новогодишна – три години по-рано”, разказва уредничката. Първата картичка е направена по идея на княз Фердинанд. Тя представлява снимка на неговия син Борис III като бебе, придружена от благопожелания за следващата година. За съжаление в горнооряховския музей не е запазен този екземпляр, но може да се види подобна, която показва престолонаследника в юношеска възраст от 1896 г.
„Картичките навлизат у нас през крайдунавските ни градове и идват от Виена. Първите са били черно-бели, в последствие започват да ги оцветяват”, разказва Теменуга Йорданова. Дядо Коледа и неговото соц превъплъщение Дядо Мраз, Снежанка, елените и елфите се появяват много по-късно. Една от най-нестандартните коледни картички например изобразява каменна статуя на жена с деца около нея. На друга пък е нарисувана платноходка в морето, също изпратена за Коледа през 1902 г. На нея личи благопожелание за мирна Нова година. Сред нетипичните коледни картичка е и една, направена като гоблен. Тя е съвсем съвременна, изработена е само преди 20 г.
Другата много любопитна картичка е от 1982 г., изпратена от поета Асен Разцветников до учителката Райна Савова, в която той бил влюбен. Учителката по български език и литература е преподавала в Търново, после е живяла в Париж. За нея знаем, че е говорила италиански и френски, а цялата й кореспонденция с Разцветников винаги е била водена на руски език”, обяснява уредничката.
През 1976 г. Български пощи пускат първата наша картичка с номинал една стотинка. По това време дядо Мраз навлиза като тенденция в изображенията на коледните калтички. През 40-50-те години актуални стават децата, които се борят за мир и издигат социалистически лозунги. Тогава се появяват и картичките, които обясняват, че благодарение на ТКЗС-то ще посрещнем щастливи Новата година.
В колекцията на музея има картички, които пеят, германски, френски, австрийски, български, руски... Уникалната сбирка е обиколила цяла България. Събирана е благодарение на дарители, а днес се попълва от общината и всички институции, които даряват на музея получените по празниците картички.
