Обединените арабски емирства (ОАЕ) обявиха, че напускат Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) и по-широкия формат ОПЕК+, решение, което бе взето на фона на войната в Близкия изток и отразява дългосрочна стратегия за увеличаване на националния добив и защита на собствените икономически интереси.
Излизането на ОАЕ не само от ОПЕК, но и от по-широката група ОПЕК+, "дойде като гръм от ясно небе". Но само на пръв поглед.
Защото представители на Емирствата критикуваха открито съседните арабски страни от седмици, както отбелязва в. "Ню Йорк таймс". Те по-конкретно осъдиха, според тях, слабата реакция на тези държави на действията на Иран, който в отговор на нападението на САЩ и Израел срещу него на 28 февруари изстреля хиляди ракети и дронове срещу сунитските монархии от Залива.
ИЗЛИЗАНЕ ОТ ОПЕК
И докато анализатори се чудеха дали ОАЕ ще заемат критична позиция на срещата на върха на ССЗ в Рияд, докато влиятелният саудитски престолонаследник принц Мохамед бин Салман откриваше форума на 28 април, от Абу Даби дойде новината, че Емирствата излизат от ОПЕК. ОАЕ се аргументира, че иска да увеличи едностранно своя добив на петрол, но фактът, че Саудитска Арабия е де факто лидерът на групата, не убягна на никого, коментира американският всекидневник.
Ройтерс отбелязва, че този ход е извадил на показ тлеещото от години напрежение между Рияд и Абу Даби, което досега като цяло е оставало скрито под повърхността. Анализатори говорят за своеобразен разрив между двамата най-влиятелни лидери в района на Залива - саудитският престолонаследник и президентът на ОАЕ Мохамед бин Зайед Ал Нахян.
С дневен добив от около 3,6 млн. барела през февруари Емирствата формираха приблизително 13 на сто от производството на ОПЕК и около 8 на сто от това на ОПЕК+.
Впрочем, представители на ОАЕ се оплакват през последните години, че квотите на ОПЕК ограничават националния добив и така пречат на страната да реализира приходи, които след това да инвестира, припомня "Ню Йорк таймс". Това, според тях, вреди на националните интереси на страната.
ОАЕ ГОНЯТ СОБСТВЕНИТЕ СИ ИНТЕРЕСИ
Но независимо дали моментът бе избран преднамерено или става въпрос за чисто съвпадение, той символизира ясно тектонските промени, които премоделират в последно време Близкия изток и бяха ускорени от войната, коментира "Ню Йорк таймс". С напускането на ОПЕК управниците на ОАЕ демонстрираха, че са готови да предприемат драматични ходове в името на своите интереси и не се чувстват ограничени от традиционни съюзи и договори.
"Това е обявяване на независимост от страна на Емирствата", заяви пред вестника Кристин Диуан от базирания във Вашингтон Институт за страните от Арабския залив (има се предвид Персийският залив - бел. ред.). Тя допълни, че ръководителите на ОАЕ вече не се чувстват обвързани с институции, които не отговарят на техните интереси.
Едни необвързани с доминирания от Саудитска Арабия блок Обединени арабски емирства ще окажат влияние на пазарите и върху конфликтите по света, прогнозира "Ню Йорк таймс". Изданието се аргументира, че националното богатство на малката, но богата на петрол страна надхвърля 2 трилиона долара и тя играе роля далеч отвъд своите граници.
СЪПЕРНИЧЕСТВО СЪС САУДИТСКА АРАБИЯ В ЕДИН ПРЕНАРЕДЕН БЛИЗЪК ИЗТОК
ОАЕ и Саудитска Арабия доскоро изглеждаха част от един непоклатим съюз в Близкия изток срещу шиитски Иран и доминираната него "Ос на съпротивата". Сега обаче ситуацията като че ли е коренно променена.
Саудитска Арабия и Иран подобриха отношенията си през 2023 г. Това стана с посредничеството на Китай - нещо показателно за амбициите на Пекин в Близкия изток - регион, където по традиция доминиращата външна сила са САЩ. Вашингтон бе дал предната година заявка за пренасочване на стратегическите си интереси към Азиатско-тихоокеанския регион, който все повече се превръща в епицентъра на геополитиката, икономиката и търговията.
И тогава дойде 7 октомври 2023 г.: датата, на която палестинското ислямистко движение "Хамас" извърши безпрецедентна атака срещу Израел, променила съотношението на силите в Близкия изток, или по-скоро показала нагледно превъзходството на Израел над Иран и неговите съюзници.
В тази нова конюнктура започна да проличава все по-ясно пропукването на сунитския блок в Залива. И по-конкретно между ОАЕ, които установиха през 2020 г. дипломатически отношения с Израел, наред с още няколко арабски държави, през първия мандат на Доналд Тръмп като президент на САЩ, и Саудитска Арабия, която загатна подобни намерения, които в крайна сметка бяха поставени на пауза след атаката от 7 октомври 2023 г., посочва сп. "Форин Полиси". А ключов посредник за сключването на тези т. нар. Авраамови споразумения бе именно администрацията на Тръмп.
НАДПРЕВАРА В ЙЕМЕН И АФРИКА
Когато оглавяваната от Саудитска Арабия коалиция, включваща и ОАЕ, се намеси през 2015 г. във войната в Йемен на страната на международно признатото правителство срещу подкрепяните от Иран шиитски бунтовници хуси, тя изглеждаше като единен блок. В последно време обаче излезе наяве разцеплението между йеменското правителство, поддържано от Рияд, и подкрепяните от Абу Даби сепаратисти от Южен Йемен.
Съперничеството между Саудитска Арабия и ОАЕ се проектира и в по-широкия регион, включващ Близкия изток и Северна Африка.
То проличава все по-ясно конкретно в Африканския рог. Този беден и размирен, но стратегически важен регион оттатък Червено море, е раздиран от конфликти - от борбата срещу джихадистите в Сомалия през гражданската война в Судан до съперничеството между Етиопия и Еритрея, към които може да се добави и де факто разделението на Либия.
През последните години ОАЕ станаха влиятелен фактор в Африканския рог посредством инвестиции за много милиарди долари, енергична дипломация и дискретна военна подкрепа, отбелязва Ройтерс. Присъствието на Саудитска Арабия в региона, от друга страна, не бие толкова на очи, но тя изгражда според дипломати съюз, включващ Египет, Турция и Катар.
Що се отнася до конфликта в Судан, навлязъл миналия месец в четвъртата си година без изгледи за скорошно решение и предизвикал според ООН най-тежката хуманитарна криза с вътрешно разселване на хора в света, има редица сведения, че ОАЕ подкрепят паравоенните Сили за бърза подкрепа (СБП) срещу редовната армия. Има сведения, че бойци на СБП са обучавани във финансирани от Емирствата лагери в Етиопия, отбелязва Франс прес. Твърди се също, че ОАЕ снабдяват паравоенните сили с оръжия, включително дронове.
ВОЙНАТА С ИРАН КАТО КАТАЛИЗАТОР ЗА РАЗДЕЛЕНИЕТО
След началото на войната в Близкия изток Иран отговаря най-вече като нанася ответни удари по американски съюзници в района на Персийския залив, коментира "Ню Йорк таймс". Изданието отбелязва, че конфликтът не обедини тези страни, а вместо това, изглежда, допринесе за разделението в региона. ОАЕ по-конкретно предприеха мерки, за да прекъснат отдавнашните си връзки с Иран, докато Саудитска Арабия, срещу която бяха насочени по-малко ирански удари, осъди строго Техеран, но на практика подкрепи посредническите усилия на Пакистан, от които Емирствата се дистанцираха до известна степен.
ОАЕ СЕ СБЛИЖАВАТ С ИЗРАЕЛ И САЩ
Поемайки по свой собствен геополитически път, ОАЕ не само установиха дипломатически отношения с Израел, но и са близки съюзници на САЩ и особено на Тръмп.
Американските въоръжени сили имат солидно присъствие в Емирствата. Нещо повече, Абу Даби потвърди тази седмица, че преговаря за суапова сделка с Вашингтон.
Освен това решението на ОАЕ да излязат от ОПЕК и да увеличат добива си на петрол ще се понрави на администрацията на Тръмп, която е подложена на политически натиск заради високите цени на енергията, посочва "Ню Йорк таймс". Неслучайно президентът на САЩ приветства излизането на Емирствата от картела.
Междувременно Иран изстреля вчера ракети по страни от Залива за първи път след влизането в сила на споразумението за прекратяване на огъня между него и САЩ на 9 април. Показателно е, че основна мишена на ударите му бяха именно ОАЕ. Ескалацията се случи на фона на опитите на Тръмп да наложи отваряне на Ормузкия проток - морски маршрут, който е жизненоважен за международната търговия с петрол, отбелязва Асошиейтед прес.
