Наемникът Димитър Ненчев е бил в Кандахар, Баграм, Кабул, Сомалия, Йемен и Ирак. Години наред служи в армията, във Военна полиция, а по-късно работи като контрактор в едни от най-опасните точки в света. В новия епизод на „Телеграфно подкастът“ той говори за войната отвътре – за ракетните атаки, за страха, за хутите, сомалийските пирати и за моментите, в които оцеляването зависи от секунди.
„Най-близо до смъртта съм бил може би по време на ракетните атаки, когато бяхме дислоцирани в летище Кандахар“, казва Ненчев.
По думите му атаките срещу базата били постоянни. Той е в Афганистан през 2009, 2010 и 2011 г., когато служи в 13-а бронетанкова бригада. Част от мисиите му преминават в провинция Кандахар, в предна оперативна база „Линдзи“.
Един от най-тежките моменти остава 24 януари 2010 г. Тогава при ракетен обстрел са ранени четирима българи от контингента, а един от тях изпада в кома. Атаката съвпада с посещението на тогавашния министър на отбраната Николай Младенов.
„Това беше успешен за талибаните ракетен обстрел“, казва Ненчев.
Той описва как са били изстреляни няколко ракети едновременно.
„Има няколко ракетни атаки в един и същ момент, т.е. талибаните изстрелват няколко ракети. Не знам за попадение извън базата, но имаше попадение директно вътре в спалните помещения, където е българският контингент.“
По това време Николай Младенов се намира в друга част на базата.
„Николай Младенов беше на повече от 200 метра, той беше в напълно обезопасена сграда.“
Ненчев разказва, че през деня е бил част от екипа, който отговаря за сигурността на министъра. Заедно със свои колеги е прикрепен към група от 68-а бригада „Специални сили“.
„Това го знам, защото ние бяхме заедно цял ден навън, бяхме във фермите Тарнак, Южен Кандахар, близо до Червената пустиня.“
Точно там, по думите му, се е намирал един от основните тренировъчни лагери на Осама бин Ладен.
„Там е бил основният лагер за подготовка на терористите на Осама бин Ладен и там са планирани атентатите на 11 септември.“
Сред най-напрегнатите периоди за Ненчев са и мисиите край бреговете на Йемен. Той разказва за опасността от нападения на хути и за риска корабите да бъдат превземани.
„Когато хутите хванат някой, директно пред камера могат и да го убият.“
По думите му усещането за постоянна заплаха не изчезва.
„Замисля се доста дали ще се събуди сутрин, дали няма да бъде хванат.“
В този период става и отвличането на кораб с български офицери на борда. Ненчев си спомня, че неговият екип е преминавал край плавателния съд.
„Точно когато беше отвлечен корабът с български офицери на борда, мисля, че първият офицер и капитанът бяха българи, ние минавахме покрай този кораб и го виждахме.“
Корабът се е намирал в залива Камаран, близо до Ал Худейда в Северозападен Йемен.
„Това, което си мислех, е, че се надявам българските моряци да не повторят случая с българските медици в Либия.“
Ненчев говори и за напрежението вътре в самия Афганистан, включително за случаи, при които опасността идва от съюзнически сили.
Той разказва за инцидент през 2011–2012 г., когато афганистански войник открива огън по българска група в база „Линдзи“.
„Групата, която смени нашата в предна оперативна база Линдзи, през 2011-2012 г., афганистански войник откри огън по нашата група и един от членовете на тази група го застреля.“
След стрелбата българският военнослужещ е преместен в Кабул.
„След това го дислоцираха да служи в Кабул. Преместиха го, за да няма акт на отмъщение от страна на афганистанците.“
Ненчев определя това като превантивна мярка за сигурност.
През 2018 г. той вече работи като контрактор в частна компания, охраняваща авиобаза Баграм – най-голямата американска военно-въздушна база в света по това време. Именно там се случва една от най-неочакваните ситуации в кариерата му – задържане от хора, свързани с ЦРУ.
„Няколко българи бяхме задържани от частна фирма, която имаше договорни отношения с ЦРУ.“
По думите му фирмата е работила по програмата Counter Intelligence Support Team, известна като CIST-7.
„Нямахме никаква идея защо ни задържат.“
Ненчев предполага, че причината е свързана с вътрешни конфликти и опит за смяна на ръководството.
„Предполагам, че поради вътрешни игри някакви, трябваше началството на фирмата ни да бъде сменено. Нарочиха ни по някакви обвинения, за които нямахме никаква представа.“
Той описва ситуацията като сцена от екшън филм.
„Аз си отивам към спалните помещения и виждам трима от моите колеги задържани по бельо отвън.“
Следват претърсвания и разпити.
„Господа, които са контрактори към частна фирма, която е подизпълнител на ЦРУ – пиещи енергийни напитки и играли много Call of Duty – брадясали, с бронежилетки, цивилни, гледащи лошо на кучета. Те извършваха претърсване на стаите.“
Нищо не е открито, а след няколко часа българите са освободени.
В разговора Ненчев разказва още за срещите си с хути и сомалийски пирати, за начина, по който се защитават корабите, и за бодливата тел по палубите, използвана като защита срещу нападения в открито море.
