За трета поредна година големият аржентински писател Хорхе Букай стъпва на българска почва.Бърза да се извини, че все още не разбира езика, но е научил най-важната дума за него - благодаря. И отново носи нова книга за феновете си, нов опит и нови съвети. „Пътят на сълзите" се издава от „Хермес", като автора обещава следващата книга да бъде „Пътят на щастието", предаде varnautre.bg.
За първи път избира за представянето си Варна. И това не е случайно, а има точно обяснение - „когато реших да дойда във Варна си припомних историята за един мъдър и набожен човек, който почитал образа на жената. Мачист. Задали му един въпрос. Щом жената е толкова важна, защо Бог не е създал първо нея? Той отговорил, че Бог е артист и като всеки артист преди да направи своя шедьовър - прави скица. Може да не дойдохме във Варна по-рано, но това беше, защото се подготвяхме за тази среща".
Според него в живота има четири пътища, които всеки трябва да извърви без значение от последователността. Това обяснява и заглавието на новата му творба. Първият - пътят на окончателното приемане на отговорността за собствения си живот, авторът нарича път на самозависимостта. Вторият - път на откриване на другия, на любовта и на сексуалното привличане, той нарича - път на срещата. Третият - пътят на загубите и на скръбта или път на сълзите. И последният, четвърти - пътят на целостта и на търсенето на смисъла, който според Букай е път на щастието. Затова обещава при следващата си среща у нас да носи именно книгата „Пътят на щастието", тъй като българите обичали да говорят за загубите си.
„България и Аржентина си приличат в много отношения. Народите ни са били заробвани, виждали сме как деца загиват от куршуми. Това са дълбоки рани, а в книгата се говори за изцеляването им, въпреки че те никога не отшумяват. Аз съм психиатър. Научил съм, че израстването на хората и държавите не е резултат от това кой колко е спечелил, а какво е оставил след себе си", каза Хорхе Букай.
В неговия речник отсъствала думата песимизъм, защото му била неприятна. При първото си идване в България го попитали за съвет, тъй като според редица проучвания българите били най-нещастния народ. Подобен въпрос не го изненадал, защото през годината посетил 15 страни и всички си мислели, че са най-нещастните в света. И отговорил точно и ясно, че да бъдеш тъжен, означава да попаднеш в бездна, а да страдаш - означава да продължиш да живееш в тази бездна. Съветът е да се използва енергията на тъгата и да се върви напред. Човек не бива да свиква с идеята за страданието и да го развява като знаме, обяснява авторът.
Думата оптимист идва от латински език, от опус - работа, труд. Оптимистът е този който вярва. Обратно, думата песимист означава бреме, тежест. Това е човек, на когото толкова му тежи визията за бъдещето, че си мисли най-лошото. Това не е българският народ и не трябва да бъде, казва Букай, като на няколко пъти издава, че е фен на българската народна музика и кухня. „България за мен е един шедьовър", завършва той.
Посещението на Букай във Варна преминава под мотото „Чети! Бъдещето ти зависи от това". Официалната премиера на бестселъра „Пътят на сълзите" е днес от 18 часа в Икономическия университет във Варна. Входът за всички почитатели е свободен.
