Визитка:
Ангел Чавдаров Джамбазки е български политик, заместник-председател на ПП „ВМРО - Българско национално движение“ от 2009 г., бивш общински съветник и настоящ евродепутат, избран през 2014 г. от коалиция "България без цензура, ВМРО, ЗНС, Гергьовден“. Завършил е Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Владее английски, немски и руски език. 37-годишен, юрист, роден в София на 21 март 1979 година.
Бунтар. Бил е кандидат за кмет на София. По негова иниицатива, като общински съветник в София, са премахнати циганските гета в Студентски град.
С евродепутата разговоряме само ден преди последните атентати в Брюксел, отнели живота на над 30 души и ранили над 300 - от 40 различни националности. По ирония на съдбата, част от страховете и тревогите му се сбъднаха, други са на път.
- Г-н Джамбазки, къде свършва популизмът и започват истинските страхове за българските граждани на фона на всичко, което се случва с бежанската вълна към Европа?
Ако има популизъм в говоренето по темата за нелегалните имигранти, то категорично не е в посоката на хората, които изразяват опасенията си. Ако разглеждаме популизма като заблуждаване на обществото и говорене на празни приказки, то се чува отстрана на тези, които твърдят, че всъщност имаме насреща си майки с деца от Сирия. Нито имаме майки, нито деца и нито са от Сирия в мнозинството си. Става дума за огромно мигрантско нашествие, за стотици хиляди, милиони хора. Миналата година само в Германия са влезли, и то само регистрирани, 1 милион души. Никой не може да каже колко са нерегистрираните. Може би трябва да попитаме тези на гарата в Кьолн за някаква статистика, нападателите от новогодишната нощ. Така че - популизмът, тази Оруелска приказка, това подменяне на истината и заменяне на факти с лъжи, този своеобразен нов говор на либералните западни политици и либералните западни медии, които крият истината и я заобикалят с порой от политически коректни глупотевини, цели само да овъргаля истината. Въпросът е да не дадат точни отговори. Виждам това и в поведенито на моите колеги в Европейския парламент, на които, като им се каже ясно и просто, че има такава и такава опасност, заливат разговора с порой от празни приказки. И продължават да го правят. И аз не разбирам тези хора, не си ли дават ясна сметка и не разбират ли сериозността на процесите, които текат в европейските държави. Мигрантската вълна няма да спре, докато този Европейски съюз продължава да държи по този начин вратите и границите си отворени. Да не дава ясни отговори. Да не казва докога могат да се преселват тези хора. Още от септември 2013 година ние от ВМРО настояхме за изграждане на преградно съоръжение по южната българска граница, което да направи невъзможно незаконното преминаване на зелената ни граница. Тогава всички пишман човекозащитници ни надуваха главите, пускаха жалби, разследваха ни всякакви комисии за дискриминация и прочие безлични фалшиви структури. И три години по-късно българското Народно събрание единодушно гласува да се изгради тази стена. Но, ако тя беше факт и бе взето единно европейско решение, нямаше да се налага изграждането на стени навътре в Европа и да виждаме тези грозни сцени по границите й. Гледките по европейските граници по същество си представляваха истинско нашествие. Печална е тази гордост, че тогава сме били прави и не са ни послушали. И сега казваме, че положението е изключително сериозно. Че редица държави няма да съществуват никога повече и те ще генерират несигурност. Това са Сирия, Ирак, Либия. Тези държави никога няма да бъдат в границите, в които са били през 1915 година, при Споразумението между Великобритания, Франция и Руската империя тогава. Тези държави ще продължават да генерират несигурност. Там се водят геополитически, религиозни, икономически войни, в които всеки се бие срещу всеки и преследва собствените си интереси. Големият потърпевш от цялата тази работа е Европейският съюз, чийто самоназначил се лидер, немският канцлер Ангела Меркел, абсолютно самоубийствено, абсолютно безотговорно и крайно глупаво покани всички. Тя ги нарече „сирийци“, но тя ги покани от цялата Галактика да дойдат в държавите-членки на ЕС, без да попита държавите-членки дали искат това да им се случи. Моята оценка е, че поведението на т. нар. европейски лидери е самонадеяно, глупаво, безотговорно и без никаква ясна представа какво ще следва оттук нататък.
- Затова ли ни приспиват толкова усърдно? Последната теза за миграните бе, че ще ги приемаме, докато Европа реши своя проблем с работната ръка.
Това всъщност е истинската теза. Те никога не я казаха. Вместо това се обясняваше колко са човеколюбиви, изпълнени със съчувствие и т. н. Според мен, всъщност причината за това поведение на немския канцлер е, че според анализа на немските индустриалци, работната ръка в Германия намалява заради застаряване на населението. И се опитаха да направят повторение на мигранската вълна, която успяха да надигнат през 90-те години. Тогава обаче към Европа тръгнаха образованите, отгледани, социално здрави източноевропейци, готови за работа, отгледани и образовани в собствените си държави, които отидоха да работят за Германия. Реално погледнато, ние финансирахме немската икономика с милиони хора: българи, поляци, изобщо - източноевропейци. Тоест, ние дадохме реално безлихвен кредит на Германия, който никога няма да ни бъде върнат, при това я финансирахме с най-ценния капитал: работната ръка. Човешки млад потенциал. Тези млади българи, румънци, които преди 20 години бяха на едни позиции, сега вече са на други и има нужда от нова работна ръка за по-непривлекателните позиции. Голямата грешка на Меркел и подобните й е, че смятат, че т. нар. сирийски бежанци и от всякакви други държави могат да бъдат на това конкурентно ниво, образователно, ценностно, на каквото бяха източноевропейците през 90-те години. Това няма как да се случи. Защото хората, които идват от Близкия Изток и от Северна Африка, са коренно различни от нас: цивилизационно, културно, традиционно, исторически, религиозно. Те са просто различни от нас. И те нямат никакво намерение да идват и да стават гастарбайтери в Европа. Те не идват, за да работят и подпомагат немската икономика. Те идват тук, за да получават социални помощи. Те идват, за да паразитират върху немската икономика и немската социална система, европейската социална система. Те нямат намерение да стават ядрени физици, Моцарт, Вагнер и прочие. И в това всъщност е голямата разлика. И това е голямата грешка на тези хора, които не оценяват ситуацията. Съвсем скоро ще се окажем лице в лице с една много тежка реалност.
- Колко живот има още Европейският съюз, Европа, според Вас, ако ситуацията продължи да се усложнява?
Трябва да разделим понятието „Европа“: на европейския континент и на политико-икономическия съюз, наречен Европейски съюз. Според мен, ЕС приключи една фаза от своето съществуване и на тази приключила фаза краят бе сложен с поведението на канцлера Меркел. Това движение към Единни Европейски съединени щати, към една европейска Супер държава, самооглавени от госпожа Меркел, според мен, приключи. Всички централноевропейски общества са взривени от негодувание от нейното поведение. От това, че тя демонстративно арогантно не се съобразява с техните национални интереси и налага своя интерес като европейски интерес. Съвсем очевидно интересите на Меркел не са българските интереси. Но интересите на Меркел не са и полските интереси, нито унгарските, нито румънските. Не са дори и австрийските интереси, въпреки че последните много време културно-исторически са били много близки. И виждате, че се заражда много сериозна съпротива. Но, мен ако питате, Европа няма нужда от повторение на събитията от 1933 до 1944 -1945 година, а по-скоро има нужда от преформатиране на този финансово-политически съюз на суверенни държави, които имат в основата на своето сътрудничество свободното движение на хора, стоки, капитали. Това е важното: да има свободен пазар. Пазар без граници. Европейският пазар е голям пазар и той може да генерира висок стандарт на живот. Това ни е нужно: регулация и нов пазар. Оттам нататък, образованието, семейството, вътрешните работи на всяка една държава трябва да си останат нейни вътрешни работи.
- Нужен ли ни е нов Хитлер сега? И доколко той има шанс да „се роди“ в Европейския парламент?
Не, не е нужен такъв човек. В края на краищата Хитлеровата политика костваше милиони жертви и много разрушения. Нужна ни е просветена политика на защита на националните интереси. По-скоро ни е нужна Европа, в която европейски лидери, загрижени за своите ценности и интереси, уважавайки се помежду си, да взимат общи решения. Ако трябва да правя исторически съпоставки, то поведението на немския канцлер в момента е точно обратното на поведението на Хитлер от 1933-та до 1945 година. И, честно казано, може да приключи доста вредно.
- Заблуждават ли ни нашите управляващи като казват, че няма риск за нас от сериозна бежанска вълна и потенциални терористични заплахи: че границите ни се охраняват добре?
Има риск, категорично. Факт: продължава изграждането на оградното съоръжение по границата ни, по настояване на Патриотичния фронт. Ние предложихме това преди 2 години. Тогава президентът сълзливо обясни, че няма да позволи българските войници да са отново на границата. Едно много странно поведение за главнокомандващ. Но виждате, че 2 години по-късно Народното събрание единодушно гласува нашето предложение: Българската армия да бъде изпратена на границата, за да я защитава. Основното задължение на въоръжените сили на всяка една страна е защита на националните граници на страната, националният суверенитет, охрана и отбрана на неприкосновеността на държавните граници. Министерският съвет задължително трябва да положи още много усилия по охраната на държавната ни граница. Условията, при които сега там носят службата полицаи, граничари и военни, са мизерни, изключително неблагоприятни. И нещо важно: армията ни трябва непрекъснато да повишава совята боеспособност. Времето и ситуацията налагат взривно да възстановяваме своите военни и бойни способности, за да бъдат те адекватни на новата обстановка. Наоколо навсякъде ври и кипи, възникват конфликти, на южната ни граница имаме един агресивен съсед, който в никакъв случай не ни е приятел. Твърдението, че Турция е приятел на България, е лъжа и липса на всякаква подготовка. Ние трябва в най-кратки срокове да възстановим отбранителните си способности. И, ако ви казват, че няма пари за това, лъжат ви! Няма държава, която да не събира данъци и да няма пари, въпросът е как се харчат тези пари. И ние твърдим, че те трябва да се харчат за възстановяване на нашата отбранителна инфраструктура. Имам предвид материално-техническата база, екипировката, въоръжението и подготовката на военослужащите, граничари, полиция, капацитетът на българското разузнаване, контраразузнаване, което да улавя навреме опасностите по нашите граници. Категорично в Турция в скоро врме ще се развие пълномащабна гражданска война. Тя вече се води. Част от медиите в Западна Европа, а и някои в България, заради своите страхове, автоцензура или наложена цензура, не коментират тази тема, защото им се струва „политически некоректна“. Но е факт, че в Турция ще се развие пълномащабна гражданска война. Възможно е да има промени на граници и е факт, че това, което се случва, бе абсолютно табу допреди 15 години. Но в момента вече е факт.
- Това до каква степен може да ни засегне?
В огромна степен. Категорично. Мислите ли, че, ако Турция загуби територия заради 20-милионното си кюрдско население в двете си области - Източен Анадол и Диарбекир, тя няма да потърси някакви териториални компенсации? И тъй като нейната граница не е Бруней, най-вероятно Бруней няма да го засегне, но нас със сигурност. Аз така си обяснявам активизирането на турската външна политика в България по отношение на опитите за превземане на Мюфтийството, на български политически партии, недопустимото поведение на турския посланик и турските консули у нас, което е нарушение на всички правила и международни конвенции за носене на дипломатическата служба.
- Как ситуацията в Европа сега ще се отрази на парите за европейските програми, на които много се разчита от местните власти у нас? За създаване на различни блага за гражданите, за инфраструктурни проекти. Българският вицепремиер Томислав Дончев изрази категорично такива опасения.
Да, ще отидат като откуп за Турция.
- Това коментира ли се в Европарламента ?
Да.
… И до каква степен може това да е капан за местните власти, които разчитат на развитие и инвестиции в общините си именно от европейски програми?
Те ще пият студена вода и тя може и да е по-мръсна, защото няма да има пари да се завършат водните цикли. Съвсем очевидно е, че ще се отклоняват средства в посока плащането на този откуп, аз така го наричам плащането на пари на Турция за бежанците. Поставил съм този въпорс в ЕК, ще настоявам за отговор, тъй като имаме информация, че парите, свързани с Македония, които тя иска, парите, които трябваше да отидат в Сирия, сега всичко това се насочва за Турция. За този откуп.
- Нужна ли ни е някаква българска фобия, за да бъдем сплотени като народ пред надвисналата над континента и държавата ни опасност?
Не. Нужно е ясно, честно, открито казване на всичко това. Всичко останало е политическо лицемерие, празно бърборене, излишни приказки и „политически коректни“ глупотевини, които се говорят в момента. Трябва ясно и просто да се каже, че е невъзможно всичките тези хора да бъдат вписани в европейските общества. Че т. нар. интерграция е напълно провалена и никога няма да се осъществи. Че не става дума за бежанска криза и вълна, а за мигрантско нашествие. Трябва ясно и просто да се каже, че България е на пътя на този поток и е възможно той да бъде насочен от Турция към нас. Трябва ясно да се каже, че Турция не е приятелска държава, злоупотребява с нещастието на хората, за да изнудва европейските лидери за нови милиарди, които да използва за своята гражданска война. Това са фактите и те не могат да се скрият. Нито пък ние от тях. И всички български общественици трябва да си извадят главите от пясъка и да си признаят, че ситуацията е такава, каквато е, и трябва да се вземат бързи мерки в посока укрепване на нашата отбранителна способност. В посока напълно затваряне на българската граница, в посока подготовка на българското население - информационно и материално-технически, за предстоящи тежки времена.
... Тежки времена?
Да, тежки времена. Ясно и просто. Конфликтите в Близкия Изток, в Африка, няма да приключат в следваищте 20-30 години, а те са само на 1000 километра от нас. И те ще продължат да бъдат извор на несигурност, на бежански потоци. В Африка живеят 100 милиона души. Мислите ли, че в Африка някога ще има демокрация, тип „Брюксел“? Никога, нали? А мислите ли, че някой от тях, ако има възможност да „цъфне“ в Брюксел, няма да го направи? И как ще го спрат? Взеха едни няколко милиона, как ще кажеш на останалите милиони, че няма как да ги вземем. Не може да се случи, нали?
- И какво? Да се окопаваме по места ли? Ужасно е да усещаш, че светът се свива за хоризонтите ни.
Не споря. Ужасно е. Но това, че сега Европа не е място за пътуване, не е по наша вина, нито наша отговорност. Това се дължи на псевдоконфликтите в Близкия Изток и на идиотското поведение на т. нар. европейски лидери. Ние живеем на външна граница и това, което трябва да правим, е да я пазим. Най-сетне брюкселските бюрократи и чиновници разбраха, че тази външна граница трябва да бъде отбранявана и че трябва да бъде подпомогната българската държава и държавност, за да може да укрепи и да пази тези граници.
- Кой е най-големият Ви страх за Европа и страната ни?
Мен ме интересува България. Не Европейския съюз. На него винаги съм гледал като на инструмент за подобряване живота на българите. Интересува ме нашата, българска камбанария. И от нея не искам да виждам нови минарета. Не разбирайте това като враждебност срещу българските мюсюлмани. Те са добри. Наши братя, българи. Но не искам да виждам промяна на културната идентичност, на историята, на демографията на моята родина. Това не искам да се случва. Искам България да бъде такава, каквато е била в тези 1300 години назад. Място, на което ние, българите, да живеем според собствените си правила. И не искам заради късогледството на бюрократи, които вятър ги вее на бял кон, а в главите им дрънчат либерални камбани, натрапчиви фобии, идеи и мании, да страда българското общество.
