Днес е Рождество Христово. Бог в Своята милост ни удостоява отново да посрещнем този величествен празник. Цялата Църква, всички ние, с радост следваме пътя на звездата, за да стигнем до малката, закътана в покрайнините на Витлеем, пещера. Толкова неизвестна за човечеството до този ден, а сега искряща с духовна светлина, достатъчна, за да стопли всяко сърце. В нея има сбъдването на Божието обещание за спасение на човешкия род, нашето бъдеще, нашата вечност. В тази преизобилна светлина има толкова много радост, колкото само малките ръчички на новороденото дете могат да дарят на света.
Рождество Христово е основното събитие в благия Божий промисъл за спасението ни и затова светата Църква го празнува с особена тържественост. Ден на духовно веселие, ден свещен, носещ в себе си вечна надежда, вечен зов на благост, без които душите ни нямат живот. Празник и възхвала на Божията любов, без чиято милувка не можем да съществуваме. Ден, в който човечеството празнува своето раждане като нова твар.
Боговдъхновени пророци предсказват идването на Оня, Който беше преди всички векове и дойде на земята като Спасител на човеците. Ние сме свидетели на тази свещена радост, защото ето: „Дева днес ражда Свръхестествения“.
Седемстотин години преди този ден, просветен от Духа Светаго, пророк Исаия пише: „ Ето Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил, което значи : „с нас е Бог“ /Ис.7:14/.
Чудото, което никога не се е случвало - Девица без мъж да зачене, будещо недоумение, неверие, хладен присмех в дебрите на гордостта на човешкия ум, се сбъдва. Девицата с благодатта на Светия Дух ражда Син. Словото Божие приема човешка плът, за да проправи пъртина в греха, през която да минат следващите Го. Той идва не с фанфари и величие, не като Творец и Господар на видимо и невидимо, а тихо и смирено. Няма на земята по-смирено създание от пеленаче, безпомощно и зависимо за всичко от своите родители. Всемогъщият Бог идва именно като пеленаче в тъмна, студена, пригодена само за нуждите на безсловесни животни пещера. „ И роди своя Син първенец, пови Го и Го положи в ясли, защото нямаше за тях място в странноприемницата.“ /Лк.2.:/, описва великото събитие, в присъщия си стил, картинно и с малко думи, свети евангелист Лука.
Протойерей Александър Шмеман пише, че най-поразяващото откровение на рождественската тайна се крие в тези думи: "Младенецът,Отрокът и Бог". Този паралел е наистина значим. Бог идва при нас, отдава ни се безусловно, воден единствено от любовта. Нашият Създател влиза в плът, знаейки за страданията, присмеха и обидите, ужасната и мъчителна смърт, предателството от най- близкото му обкръжение, които Му предстоят . Има и още, Спасителят приема да претърпи всички тези мъчителни дни и години в земния си живот с ясното съзнание, че Неговите чеда, ние хората, в свободната си воля можем да не тръгнем по живителните му стъпки. Бог поема този риск въпреки нашата себичност и егоцентризъм, отново заради безпримерната си любов.
Частица от тази любов носим най-вече през детството си, защото току- що Бог ни е извикал от небитието и още помним дъха на Създателя си. После грехът, скрит в капана на времето, отнема този спомен. Христос ни казва: „Бъдете като деца“/Мат 18:3/, за да ни предпази от нас самите. По-скоро от гордостта, която ни отделя от Него и хората, от злобата на делника и недуховността на времето, стиснали в тежката си длан душите ни.
Посланието на днешния прекрасен празник е да видим сърцата си. Ако го сторим, със сигурност ще намерим в тях и болка, и несбъднати надежди, и много предателства от близки, но пък там се крие и детството ни. Сърцето го помни както нищо друго в живота ни.
Нека Рождество Христово да е празникът, който да ни отведе по прашните пътеки на родните домове и при нашите родители, които винаги ни очакват, независимо дали са те на земята, или на небето. Да почувстваме дланите им, за да осъзнаем колко сме малки, и тогава, и особено сега. И в тая малкост да се смирим пред тях и Бога, който също чака да ни прегърне, за да изтрие греховността ни. Да Му се отдадем, както Той се отдаде на нас.
Сам Божият син, раждането на Когото прославяме и празнуваме днес, тихо ни зове с думите: „Ако някой Ме люби, ще спази словото Ми“/Йоан 14:23/. Любовта присъства в делничната ни вяра само чрез дела. Трудът за добро ни приобщава с Божията благост. Това ни увещават да правим и явилото се пред пастирите многобройно ангелско войнство в Рождественската нощ със своето славословие: „слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение“/ Лука2:14/.
Колко прекрасни думи и как чрез тях радостта от Рождество Христово присъства в душите ни и ще бъде там не само днес, но и в дните ни напред. Нека песента на ангелите никога да не замлъква и празникът да носи благословение на всички, както и вяра в Него, защото Христос царува во веки! /Откр.11:15/!АМИН!
ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО!
С преизпълнено от Рождественска радост сърце,
Ваш во Христе молитствувател,
+ СТАРОЗАГОРСКИ МИТРОПОЛИТ
Рождество Христово е основното събитие в благия Божий промисъл за спасението ни и затова светата Църква го празнува с особена тържественост. Ден на духовно веселие, ден свещен, носещ в себе си вечна надежда, вечен зов на благост, без които душите ни нямат живот. Празник и възхвала на Божията любов, без чиято милувка не можем да съществуваме. Ден, в който човечеството празнува своето раждане като нова твар.
Боговдъхновени пророци предсказват идването на Оня, Който беше преди всички векове и дойде на земята като Спасител на човеците. Ние сме свидетели на тази свещена радост, защото ето: „Дева днес ражда Свръхестествения“.
Седемстотин години преди този ден, просветен от Духа Светаго, пророк Исаия пише: „ Ето Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил, което значи : „с нас е Бог“ /Ис.7:14/.
Чудото, което никога не се е случвало - Девица без мъж да зачене, будещо недоумение, неверие, хладен присмех в дебрите на гордостта на човешкия ум, се сбъдва. Девицата с благодатта на Светия Дух ражда Син. Словото Божие приема човешка плът, за да проправи пъртина в греха, през която да минат следващите Го. Той идва не с фанфари и величие, не като Творец и Господар на видимо и невидимо, а тихо и смирено. Няма на земята по-смирено създание от пеленаче, безпомощно и зависимо за всичко от своите родители. Всемогъщият Бог идва именно като пеленаче в тъмна, студена, пригодена само за нуждите на безсловесни животни пещера. „ И роди своя Син първенец, пови Го и Го положи в ясли, защото нямаше за тях място в странноприемницата.“ /Лк.2.:/, описва великото събитие, в присъщия си стил, картинно и с малко думи, свети евангелист Лука.
Протойерей Александър Шмеман пише, че най-поразяващото откровение на рождественската тайна се крие в тези думи: "Младенецът,Отрокът и Бог". Този паралел е наистина значим. Бог идва при нас, отдава ни се безусловно, воден единствено от любовта. Нашият Създател влиза в плът, знаейки за страданията, присмеха и обидите, ужасната и мъчителна смърт, предателството от най- близкото му обкръжение, които Му предстоят . Има и още, Спасителят приема да претърпи всички тези мъчителни дни и години в земния си живот с ясното съзнание, че Неговите чеда, ние хората, в свободната си воля можем да не тръгнем по живителните му стъпки. Бог поема този риск въпреки нашата себичност и егоцентризъм, отново заради безпримерната си любов.
Частица от тази любов носим най-вече през детството си, защото току- що Бог ни е извикал от небитието и още помним дъха на Създателя си. После грехът, скрит в капана на времето, отнема този спомен. Христос ни казва: „Бъдете като деца“/Мат 18:3/, за да ни предпази от нас самите. По-скоро от гордостта, която ни отделя от Него и хората, от злобата на делника и недуховността на времето, стиснали в тежката си длан душите ни.
Посланието на днешния прекрасен празник е да видим сърцата си. Ако го сторим, със сигурност ще намерим в тях и болка, и несбъднати надежди, и много предателства от близки, но пък там се крие и детството ни. Сърцето го помни както нищо друго в живота ни.
Нека Рождество Христово да е празникът, който да ни отведе по прашните пътеки на родните домове и при нашите родители, които винаги ни очакват, независимо дали са те на земята, или на небето. Да почувстваме дланите им, за да осъзнаем колко сме малки, и тогава, и особено сега. И в тая малкост да се смирим пред тях и Бога, който също чака да ни прегърне, за да изтрие греховността ни. Да Му се отдадем, както Той се отдаде на нас.
Сам Божият син, раждането на Когото прославяме и празнуваме днес, тихо ни зове с думите: „Ако някой Ме люби, ще спази словото Ми“/Йоан 14:23/. Любовта присъства в делничната ни вяра само чрез дела. Трудът за добро ни приобщава с Божията благост. Това ни увещават да правим и явилото се пред пастирите многобройно ангелско войнство в Рождественската нощ със своето славословие: „слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение“/ Лука2:14/.
Колко прекрасни думи и как чрез тях радостта от Рождество Христово присъства в душите ни и ще бъде там не само днес, но и в дните ни напред. Нека песента на ангелите никога да не замлъква и празникът да носи благословение на всички, както и вяра в Него, защото Христос царува во веки! /Откр.11:15/!АМИН!
ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО!
С преизпълнено от Рождественска радост сърце,
Ваш во Христе молитствувател,
+ СТАРОЗАГОРСКИ МИТРОПОЛИТ
